На Велика Сряда Църквата ни подканя да съсредоточим вниманието си върху два образа - грешната жена, която помаза с миро главата на Христос преди страданията Му (Мат. 26:6-13) и Юда, ученикът, който предаде Христа. Жената признала Христос за Бог и ученикът, който предаде своя Учител. Тя бе освободена, а другият бе поробен. Тези два образа ни представят проблемите свързани със свободата, греха, ада и покаянието. Разкаянието на блудницата контрастира с трагичното падения на избрания ученик. Триодът ясно ни показва, че Юда загива не защото предава своя Учител, но вече паднал в греха на предателството, той отказва да възприеме възможността за опрощение. Когато осъждаме действията на Юда, не бива да го правим със злоба, но с ясното съзнание за нашата собствена вина. И така трябва да разбираме всички пасажи от Триода, които са привидно насочени срещу иудеите. Когато в Триода се говори за тези, които се отрекоха от Христос и Го предадоха на смърт, трябва да знаем, че тези думи се отнасят не само към онези хора, но и към самите нас, защото не предадохме ли Христа много пъти в сърцата си и не Го ли разпнахме отново?
„Съгреших повече от блудницата, която, като
узна где си, купи миро, смело дойде да помаже нозете Ти, Христе мой, Владико и
Боже мой. Както нея, дошла от сърце, не си отблъснал, тъй не се гнуси и от
мене, Слове, но дай ми нозете Си да ги държа и целувам, и с потоци сълзи като с
многоценно миро дръзновено да ги помажа. Умий ме с моите сълзи, очисти ме с
тях, Слове. Прости и моите прегрешения и прошка ми дай.“ Грешницата донесе миро, а ученикът се споразумя с грешниците. Тя се възрадва да излее това, което ѝ бе много скъпо, а той побърза да продаде този, който е над всяка цена. Тя призна Христа като Спасител, а той се отдели от своя Учител. Тя бе освободена, а той стана роб на врага. Печална бе липсата му на любов. Велико бе нейното покаяние. Дай и на мен такова покаяние, Спасителю, който пострада за нас, и ни спаси! Амин.
Превод от Английски: Божин Дончев
Източник:http://lent.goarch.org/
