Когато излезе рекламата на филма „Ной” и снимката на Ръсел Кроул, в мен се появи желание да го изгледам. Знаех, че вероятно ще се различава от Св.Писание, но допусках малко добавени ефекти и леко отклоняване от основната идея. Дори преди да тръгна от вкъщи, се зачудих дали да взема Библията. Радвам се, че не го направих. Не се наложи.
Силно начало. Силни ефекти. Толкова. С всяка изминала минута, не просто не вървеше по текста, а сериозно се отдалечаваше. Неясни сънища със скрити подтекстове, паднали ангели- превърнати в каменни титани, помагащи за построяването на Ковчега.
Един Ной, който не се моли. Следва неясни сънища. Ной делящ хората на „чисти” от рода на Сит и „нечистите”. Героят на Ръсел Кроул следва неясни заповеди от сънища, макар в цялото Писание никъде Бог да не се явява на сън, а в състояние на будност. Екшън герой, борещ се да запази животните и да убие хората с лека ръка. Той определя, кой е достоен да се качи в Ковчега и кой не. Кой да живее и кой да умре.
Няма да разказвам целия филм. Не съм филмов критик, нито се опитвам да бъда. Надявах се, че поне някъде през тези два часа , ще намеря нещо истинско. Нещо от Библията. Поне някъде ще има частица от Бога, Твореца. Той не присъства, не и такъв какъвто ние Го познаваме. Няма я любовта към творението. В този филм, Той иска да заличи хората от земята, но все пак не успява. Дори и няма и намек, че Бог иска да съхрани човека, че го обича. Напротив - в тъмните облаци аз виждах един мълчащ, наказващ и осъждащ бог, но не и Този Бог, на когото ние се молим, Този на когото вярваме. Не Бог, който по-късно ще изпрати Сина Си, за да изкупи греховете ни.
Филмът е пълна пародия, която просто леко се допира до Библията. Много от нещата са изопачени и твърде преекспонирани. За съжаление недостоверни ,даващи на светско мислещият човек грешна представа за Св.писание и неговото Послание. Ако никога не бях чела Библията, а се бях втурнала да гледам филма, вероятно нямаше и да посегна да отворя кориците и. Нямаше да вляза в Църква и нямаше да се моля на Бог, който иска да ме унищожи. Щях да се съмнявам в понятието Човеколюбец, защото Той тук не е представен като такъв.
Не бих го гледала пак. За мен този филм не е нито полезен, нито учителен, липсва послание. Липсва идея. По-страшното, това е някакво пренаписване на Библията, което дори не докосва. Разочарова. Обижда и поругава. През цялото време се чувствах изгубена ,но не в превода, изгубена някъде там между това, което съм чела от дете и това, което ми говореше от екрана. А в Страстната седмица , киносалоните са пълни с хора, гледащи една измислена история. Ако нещо си заслужаваше цената на билета, то това бяха само пуканките и студената безалкохолна напитка. Двата часа, прекарани в смях и откритието от къде произлиза теста за бременност.
Автор: Ралица Димитрова
