11 май 2014 г.

Нямам си човек! Хора – много, а човек няма.

Отново чуваме така добре познатия ни евангелски откъс за изцелението на разслабения и ни се иска пак и пак да обърнем внимание на въпроса, поставен от Христос: „Искаш ли да оздравееш?". На пръв поглед няма друг отговор, освен този, който дава разслабеният: „Да, Господи, искам!"
Когато Христос попитал разслабения защо толкова години лежи болен, неизцелен до купелта, която дава изцеление чрез благодатта на Светия Дух, болният Му отговорил: Нямам си човек, който да ме пусне в тези целителни води, всеки път, когато водата се раздвижи, друг преди мене успява да се потопи в купелта…
Нямам си човек! Хора – много, а човек няма; хората около нас са много, цяла тълпа, а няма да се намери човек, който би ни погледнал човешки, би се отнесъл с отзивчивост, дълбоко уважение и съчувствие. И това е едно от най-страшните свойства не само на света въобще, но и на нашия християнски свят. Тълпа – но няма човек… В другите области на живота все още може някак да се примиряваме с това, че не достига любов, че хората се грижат за себе си и са заети със себе си, че отминават, отминават, заобикалят, встрани от всяка нужда. Но в Църквата не бива да се примирим с това, защото Църквата, както я определя св. Игнатий Богоносец, е въплътена любов, и където тази любов я няма – няма я и Църквата, има само привидност, лъжа, която отблъсква хората.

Затова са празни нашите храмове, отпада младежта, отиват си хората от всеки род - защото не намират те любов сред нас, сред тези в храма. В това единствено място, където тя трябва да бъде, където трябва да прелива, където трябва да може да я намери всеки, всеки човек, който прекрачва прага на нашия храм, или даже случайно влязъл в кръга на нашия живот – точно там любовта я няма.
Ето пред какво ни поставя днешното Евангелие. Хора има много, а човек няма.
Разслабеният дълго лежал в тези притвори, все се надявал, че ще го споходи чудо отвън. Ние също често се надяваме на това, но очакваме чудото винаги в двойствен смисъл: не само да ни бъде дадено изцеление, но заедно с него от живота ни да си отидат всички трудности, всички страхове, всички задачи; животът ни да стане лек и да вървим по него безпрепятствено и безгрижно. Понякога ни се струва, че можем да бъдем освободени от всичко, да ни бъде дадено всичко – но това не се случва. И единственото, което ни остава, е да се обърнем към Христос, лично към Него и към никой друг – и да кажем: „Господи, искам да взема живота си в ръце, както се взема кръст, както се поема трудна и отговорна задача. Готов съм да платя с живота си, за да живея с цялото си сърце, разум, сила и немощ". Тогава Христос ще ни възложи тежестта на живота като дар, и ще ни даде сили да живеем този живот.
Нека да се замислим дали не се крием зад немощта и безсилието си?
Нека живеем и се превръщаме в църковна общност, братство от хора, което, може би, някога ще израсте в славен образ на въплътената Божествена Любов, любов, въплътена във всеки от нас за радост, утешение и спасение на всички и всеки.
И да се помолим на Бога не за чудо, което да ни избави от всички несгоди, а да влее Той крепкост в нашето тяло, в нашата душа, в нашия ум, в нашата воля, в цялото ни естество, и да можем заедно с Христос да повдигнем тежестта на земния живот и да я понесем, тоест всичко онова, което съставлява нашето съществуване, всеки човек, всяко събитие – до царството Божие. Амин.

Автор: Ботьо Димитров 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.