27 май 2014 г.

Аз самият станах свидетел на едно малко чудо.

Искам да Ви разкажа за свети Георги. Но не за св. вмчк Георги Победоносец от Кападокиия, а за един български светец. Той е живял преди по-малко от 500 години в днешната столица и дори една от софийските улици носи неговото име, но малцина знаят кой всъщност е той. Светият мъченик Георги Софийски Най-нови е пострадал за Христа през ХVІ в. Аз нямам за цел да съставям житие на светеца, което отдавна е сторено, а по-скоро да обобщя известното до сега. При все това ще си послужа с житийната литература, тъй като тя дава основна информация за мъченика и неговия подвиг. Ще спомена също, че освен него, място в нашия църковен календар са намерили още двама светии с това име. Св. мчк Георги Софийски Стари(1407 – 1437) бил от София, но пострадал за Христовото име в Одрин. Св. мчк Георги Софийски Нови(1497 – 1515) бил от Кратово, Македония, но живял и се увенчал с мъченически венец в София. А св. мчк Георги Софийски Най-нови или Новейши се родил, израстнал и се представил пред Господа в гр. Средец(дн. София).
Данни за живота и страданията му, както вече споменах, черпим предимно от житието и службата на светеца. Според сведенията светият се родил през 1505 г. от знатни родители Иван(или Йоан) и Мария. Те дълго нямали деца. Затова молили Бога и св. вмчк Георги Кападокийски да се удостоят с щастието да си имат рожба. Според преданието са посещавали храма на св. Георги, който и до днес краси центъра на град София – т.нар. „ротонда“. И когато Бог изпълнил молбите им, те нарекли своя син по името на небесния им ходатай – Георги. Светият бил начетен и красив младеж, възпитан от родителите си в християнство. Не е упоменато с какво се е занимавал, но вероятно е бил войник. Достигам до това заключение, защото в службата, съставена в негова чест е наречен „непобедим воин“ в стиховната стихира, а в седалния след 3-та песен на канона се споменава, че е възненавидял истинското воинство на земята, пожелавайки небесна слава. Имало е такава практика по онова време – да бъдат назначавани българи – християни във войската, особено представителни младежи, какъвто бил св. Георги. Това бил начин за примамването му към мохамеданската вяра. Понеже св. Георги не скланял да смени вярата си, турците насила му наложили на главата традиционната зелена чалма и го провъзгласили за мохамеданин, но той заплюл насилниците и стъпкал чалмата с краката си, изповядвайки името Господне. Това било грубо нарушение на ислямските закони и заслужавало сериозно наказание според тях.
На последвалия съд кадията първоначално се опитвал да склони Георги да приеме исляма доброволно, като му обещавал високо служебно положение и почести. Като видял твърдата му вяра обаче, го предал да бъде зверски пребит с тояги, така че плътта на мъченика била раздробена, а кръвта му пръскала из въздуха, след което бил окован във вериги и хвърлен в тъмница. При повторното си изправяне пред съдията Георги не само не се отказал от Христа, но изобличавал мохамеданската вяра, като обявил Мохамед за самозван пророк и така разклатил основите на исляма. Заради това тялото му било надрано от главата до нозете, а раните обгаряли със свещи, така че плътта му се топяла като восък. Накрая бил осъден да бъде обесен на градската стъгда и тялото му да остане три дни да виси за поругание. Светият мъченик бил изтощен от изтезанията и още преди да го окачат на бесилката се помолил Богу и Му предал душата си. Тялото му било окачено на бесилката според заповедта на 26 май 1530 или 1534 г. съгласно различните версии. Но всички са категорични, че въпреки майската жега, допълвана от работещата наблизо леярна, тялото на св. мчк Георги не започнало да се разлага, а напротив – било оросено от благоуханни капки. Вместо да се изобличи вярата на християните в нетленните мощи на светиите, които възхваляват възкресението(каквато била целта на мъчителя), Божието име получило по-голямо признание, показвайки че с Христовите изповедници се случват чудеса, както в древността, така и по-късно, та дори и до наши дни.
След изтичане на тридневния срок, тялото на мъченика било погребано с почести от тогавашния софийски митрополит Йеремия в двора на ротондата „Св. Георги“ на север от св. олтар. Гробът стои там и днес, но мощите на мъченика са в неизвестност. Не се знае нито кога са преместени, нито каква е причината за тяхното преместване.
В миналото е имало традиция, която в последните години се възобновява – на 26 май да се прави литийно шествие по пътя на мощите на св. мчк Георги Софийски Новейши. Мястото на неговата кончина се намира в района на Александровска болница, където след множество перипетии е издигнат единствения храм на името на светеца. Според запознати точното място е в градинката до басейн „Мадара“, където е намерен каменен кръст. За да се избегне поругание или унищожение по време на комунистическия режим, кръстът е преместен и се съхранява в олтара на храм „Св. вмчк Георги“ на бул. Патриарх Евтимий. В наши дни шествието започва от храма, посветен на новомъченика и стига до ротондата в двора на президентството.
 В том І на „Жития на българските светии“ от 1974 г. се казва за св. Георги Софийски Нови, че се родил от „благочестиви родители“ - Йоан и Мария в Средец. Житието се дублира с това на св. Георги Най-нови до момента на смъртта, където той е изгорен на 26 май и върху тялото му били горени кучета, за да се поругаят св. мощи. Но се явил на това място облак, светкавици и проливен дъжд, който потушил огъня, а тялото на светеца било незасегнато за разлика от кучешките кости, които били изпепелени. След това бил положен в ковчег в храма на св. Георги Кападокийски 1514 г. Очевидно става въпрос за объркване на двамата съименици. За годината нямам обяснение, но е близо до нам известната година на кончината на светия от Македония. Друга подробност, която събуди съмнение у мен - според житието на мъченика, майка му стояла три дни под бесилката и прегръщала краката на сина си, а на 40-ия ден от неговата кончина също се споминала и била погребана при нозете му. Днес стои възстановка на неговия гроб, но няма и помен от гроба на майката. Пък и да се погребе жена в двора на храма се позволява само при изключителни обстоятелства. Безспорно Мария е страдала, гледайки страданията на сина си, както св. София(17 септември) в древността, но за нейното мъченичество не се споменава в днес познатите писания. Макар историята да е пълна с неизвестни, едно е сигурно - св. Георги Софийски Най-нови молитвено бди над своите съграждани, които пристъпват към него с вяра и любов. Много са случаите на чудесни изцеления в Александросвка болница, засвидетелствани и от духовника, който обслужва тамошния храм, и от лекуващите лекари. Похвално е все пак, че днес имаме(макар и единствен) храм, посветен на този новомъченик. Неговата история също е пълна с поврати и перипетии.
Освен точната локализация на лобното място на светия, съществуват и други колебания, свързани с него. Както вече споменах, не е сигурна годината, в която е пострадал. Различните източници посочват 1530 или 1534 г. Има объркване в житията и тропарите на двамата свети мъченици Георги Софийски Нови и Георги Софийски Новейши. Вероятно в древността са имали обща служба, тъй като са пострадали скоро един след друг(св. Георги Нови Софийски е претърпял мъченичество в 1515 г.). До подобни мисли ме навежда службата на мъченика, където на няколко места се споменава, че е удивил мъчителите си със своята красота и възраст. Всъщност св. Георги от Кратово е бил едва 18-годишен, когато е убит за вярата. Странна е и последната стихира на Хвалите (това са стихирите на "Всякое дихание", което се пее след края на утринната. Бел. р.), където се разказва как тялото му е предадено на огъня, но Бог го прославя като по време на страданията му изпраща дъжд и „страшен гръм“, за да угаси кладата и да покаже тялото му невредимо. Безспорно тази част е заета от житието на св. Георги Софийски Нови. 
Още в началото на ХХ век(1911 – 1913) тогавашният директор на Александросвка болница Тодор Гергинов решава да се построи храм в двора на болницата, заради множеството пожари, които възниквали там. Идеята била одобрена, а мястото на строежа избрано лично от екзарх Йосиф и цар Фердинанд. Основите са положени през 1913 година, но заради войните строежът е изоставен. След 9 ІХ 1944 г. тотално е спрян, но будни хора преместили положения древен паметен каменен кръст в храм „Св. Георги Победоносец“, за да го предпазят от унищожение или осквернение. След 2000 г. се възобновява идеята за строежа и блаженопочиналият патриарх Максим лично поставя нов краеъгълен камък наред с намерения, който бил положен от екзарх Йосиф. След нова поредица от пожари през 2007 г. се събират средства и 100 години след първата копка храмът е завършен. Осветен е от Негово светейшество патриарх Неофит и Варненския (тогава Знеполски) епископ Йоан на 2 август 2013 г.
Улицата пред Александровска болница и ВМА също носи името „Георги Софийски“. Аз самият станах свидетел на едно малко чудо. Събирайки материали за моята писмена работа посетих ротондата „Св. Георги“ и разговарях със свещеника. След това отидох да се поклоня при гроба на новомъченика. Зная, че снимането в храма не е разрешено, но реших, че няколко снимки на гроба, иконата и паметната плоча ще бъдат чудесно допълнение към есето ми. Пък и гробът не е вътре в храма, а на двора. Но точно тогава телефонът ми сигнализира, че батерията е слаба и не може да фотографира. „Друг път ще мина“ - казах си и поех пътя към дома. Когато се качих в автомобила с голямо учудване установих, че батерията ми не е изтощена и камерата работи?! Но не се върнах да правя снимки. Не защото бързах или защото ме мързеше да се върна. Просто реших, че такава е волята на светия мъченик.
Може би не е случайно изчезването на мощите му и преплитането на житията и службите. Може би истинските Божии угодници не търсят земната слава и предпочитат да останат в сянка, за да се слави името на Господа Иисуса Христа. И все пак наш дълг е да помним техните дела, да подражаваме на тяхната вяра и любов, да се прекланяме пред техните подвизи, да следваме пътеката, която те са проправили за нас всред множество трудности и изпитания.


Автор: Г.С.
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.