Днес е Шестата
Неделя след Пасха – Неделя на слепия и заедно с чудното му изцеление Светата
Православна Църква отбелязва и Третото намиране на честната глава на Св. Йоан
Кръстител. Днес е и ден, в който ни е дадено да упражним правото си на глас, да
посочим своите избраници в Парламента на Европа. Днес е ден след земетресението
до гръцкия остров Самотраки, което, Слава Богу, не ни засегна сериозно, ден, в
който е вече ясно, че тежките наводнения в Словакия, Хърватска, Босна и
Херцеговина, спряха в Сърбия и отново бяхме запазени. Хиляди са без домове,
стотици са изчезналите, десетки загинаха, Бог да успокои душите им. Ние бяхме
пощадени. Отново. Слава на Бога!
Нека затова и за
многото благодеяния на всички наши светители, за молитвите им и
застъпничеството пред нашия Господ Бог, за самото Негово милосърдие не спираме
да благодарим и да се стараем повече – да бъдем днес малко-по-добри християни
от вчера, утре – малко по-добри християни от днес. Да бъдем незлобливи и мъдри
като правим своите избори – и днес, и всеки един ден от годината, да не униваме
и да не забравяме, че и в трудностите, и в най-самотния ни и тъмен час с нас е
Бог и безчетното воинство ангели, сили, власти и всички Божии творения. Само
като сме част от тази мъдро устроена вселена може да бъдем живи, истински и
пълноценни. А цялото мироздание се отразява в Светата Православна Църква, в
нейното съществуване и проявление, в този и всеки друг храм – с неговото
устройство, богослужение и накрая – във всички нас, Божия народ. Да бъдем
българи, да бъдем заедно, в Църквата и да благодарим и славим Бога.
Да, трудности
имаме, и то много. Но кому и кога е било леко? На св. Йоан Кръстител – постник,
пророк, виждащ Божията слава и сила, но вечно смирен, в пост, с грубо одеяние,
в пустинята, справедлив глас Божи, позволил си да изобличи един от най-могъщите
и безпощадни царе на времето си – Ирод? Да е в тъмница, да бъде обезглавен
безславно, заради прищявка на пир на разглезени богаташи? Нима е било леко на
слепородения, от бебе, от дете, юноша и мъж, прекарани в мрак, без да види
лицето на майка и татко, без да знае що е зора, що е планина или що е то
хоризонта? Нека си представим за миг какво е това, нека затворим очи за малко.
Да сме лишени от това най-важно от физическите сетива. Страшно е, нали? Тежко!
Но именно такива
са Божиите избраници – Св. Йоан Кръстител, Светите Апостоли, Пророците, мъчениците,
следовниците Христови и тогава, и досега, и вбъдеще, такива сме и ние, всички
християни – тежко ни е, ежедневно имаме трудности, понякога не виждаме
очевидното, осмивани или по-лошо – просто незабелязвани, независимо от усилията
ни да носим кръста си и да правим добро.
Но именно в
страданията и трудностите, в природните бедствия, в лишенията и когато сме
насаме, в тъмната стаичка, в немощите ни, се проявява Бог. Не знаем защо са ни
болките, подобно на слепородения – дали заради наши или на родителите ни
грехове, но винаги върху ни - като хора, като народ и държава, идва помощ и
изцеление, и така се явяват делата Божии върху ни. Точно затова си струва
всички усилия, борби и мъки – за да видим Бога за миг, чрез благодатта и
проявленията на Светия Дух, в едно прославяем Отец, Син и Свети Дух! Защото
лице в лице никой жив човек не може да е с Него, затова сме слепородени и ние.
Затова се учим на търпение, дори неосъзнато в годините на живота си, в шумното
и забързано ежедневие да можем да спрем, да чуем, да отворим сърцата си и
живота си за преминаващия покрай нас Господ. Не знаем кога, нито къде или как,
но Той ни намира и ни отваря очите за Светлината, за Истината. И нищо не
свършва – от този миг нататък от нас се иска, подобно на Св. Йоан Кръстител и
слепородения да изповядваме Бога и вярата си в дела, да сме твърди и
непоколебими, истински Христови воини, но оценявани в силата на вярата,
смирението и любовта си, а не в битки срещу плът и кръв. Да пазим Светлината,
която Бог ни даде, да бъдем синове на Светлината (Йн. 12-36). Затова самият
Христос каза „Докле съм в света, светлина съм на света“ (Йн. 9:5), затова палим
свещи в храма, затова Светият Олтар е обърнат винаги на изток, отдето изгрява
слънцето, затова угодниците Божии се наричат „Свети“. Защото Бог е Светлина и
Истина, мъдрост и справедливост, любов и вечност и тия, които са с Него, които
не се колебаят да гледат с очите си, за да видят Истината и отстояват тая
Истина, се наричат християни.
И дори, възлюбени
братя и сестри, да сме изправени на съд както слепородения пред фарисеите, дори
силните на деня уж да ни питат какъв е нашия избор, но всъщност да ни внушават
какво да отговорим или направим, даже близките ни да се поколебаят и да
отстъпят, както родителите на слепия, даже да не чуваме Бога, да не Го
чувстваме до себе си в момента, да не знаем къде е, да нямаме сили или
увереност какво да правим, винаги, преди всичко и във всичко да изповядваме
вярата си в Него и с думи, и с дела. Да изричаме и отстояваме Истината просто и
твърдо - „едно зная, преди бях сляп, сега виждам“ – както каза слепороденият.
Бе прогонен, но Иисус го потърси, и тогава той извърши най-важното, което може
да направи всеки християнин, и тук, в храма като нас днес или апостол като
Повярвалия Тома след Възкресението: „рече: вярвам, Господи! И Му се поклони“. Във
всичките си дни, амин!
Автор: Деян Петров
