24 май 2014 г.

В отговор на публикация във в-к "Струма"

ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР
НА ВЕСТНИК
„СТРУМА”
БЛАГОЕВГРАД




О Т Г О В О Р

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН /ГОСПОЖО/ ГЛАВЕН РЕДАКТОР,

В бр. 115 (6699), на вестник „Струма” от 22.05.2014 г. бе публикувана статия със заглавие: „Благоевградчанин от кв. „Грамада” стана хит в интернет с критика към църквата”.В статията се изнасят неверни твърдения, свързани с написаното от мен в есе, с което участвах в конкурс на тема „Дяконията като начин на служение в Православната църква”, отнасящи се към БПЦ. Ето защо, моля да публикувате отговора ми на същото място и със същия шрифт, при спазване на изискванията на закона.

При цялото си уважение към посочения вестник и автора на статията г-жа
В. Симеонова, трябва да направя следните уточнения:


1. Никъде в есето не е отправяна критика към Българската Православна Църква, както е упоменато в заглавието.
                                                      
2. Желая да се разгранича от ЛИЧНОТО МНЕНИЕ на г-жа Ваня Симеонова, което гласи: „ ...Ботьо Димитров ... разби Българската православна църква, вадейки на показ тоталното й безхаберие по отношение на социалната дейност, която би трябвало да е в нейната основа. Димитров изложи в няколко страници главния порок на църквата - да си затваря очите пред бедните и онеправданите, в есе, с което участва в организирания наскоро конкурс...”

В есето съм представил мои виждания за социалната дейност на Църквата.

Основа на Църквата трябва да бъде благовестието и учението за вечния живот, а след него материалната помощта към хората, защото човек не е само от душа, а има и тяло за което трябва да се грижи.

Също се разграничавам и с публикуването в края на статията мнение, отнасящо се към висшия клир, както и с някои други написани неща, но те не са от най-голяма значимост.

3. Следващото, което искам да уточня, са цитатите от есето вплетени в обобщаващо според автора мое лично мнение.

Вестник „Струма”: „Според младия семинарист църковната институция е забравила заповедта на Иисус Хритос "да любим един другиго, както Той ни възлюби".

В есето такова нещо няма никъде написано!


Вестник „Струма: „Мястото на църквата днес е да бъде сред болните, гладните, бедните хора. Прекрасно ще е, ако тя работи с приютите за деца и възрастни, със заведенията за лечение на хора, изпаднали в алкохолна, наркотична и други зависимости. А в родната ни църква, колкото и неприятно да ми е да го призная, социалната дейност не е голяма”, критикува Димитров.„

Тези думи в есето звучът така:
Мисля, че мястото на социална дейност на Църквата в съвременния свят трябва да е сред болните, гладните, бедните хора. Нужно е Църквата да обърне внимание на хората със специални нужди и да бъде сред младите и учащите се. Прекрасно ще е, ако Тя работи с приютите за деца и възрастни, със заведенията за лечение на хора, изпаднали в алкохолна, наркотична и друга зависимост.  Според мен, главна цел на Църквата след благовестието за вечния живот и ученето как да го живеем трябва да бъде помощта към човеците, които изпитват някаква нужда, от какъвто и да е характер.

Радвам се, че  създателите на сайта milostivi.org ни дадохте повод да помислим повече и по-задълбочено по тази важна тема, свързана с дяконията. Всички хора, още повече семинаристите, като бъдещи духовници, е нужно да бъдем запознати със социалната дейност на Църквата и да се стараем по какъвто можем начин да я развиваме. Нивото на социална ангажираност на Църквата, провеждана по правилен начин, е признак за общото духовно състояние и на самата поместна Църква, и на обществото, в което Тя е изпратена.  В родната ни Църква, колкото и неприятно да ми е да го призная, социалната дейност не е голяма. Факт! Наистина, срещат се на места социални кухни, домове за нуждаещи се хора, центрове за работа с наркозависими, свещеници, които работят с хора изпаднали в беда по една или друга причина. Има и занимания по вероучение за деца и възрастни, но всички те по-скоро са изключение, а не обичайна развиваща се дейност на енорията или на митрополията. Задача на Църквата е да увеличи мащабите на социалната Си  дейност. За тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.”

4.И последното, което желая да разясня е, че не съм и не съм бил администратор на православния блог Добротолюбие!


Аз уча в Софийската духовна семинария и работя за БПЦ, защото съм убеден в правотата на християнството и в същността на служението на Църквата. 

Нека моята визия и предложения изложени в есето се разбират правилно. Не да бъдат разглеждани като критика, а като стремеж да допринеса за утвърждаването на успеха и авторитета на БПЦ. Желая родната ни Църква да става все по-добра в социалната Си дейност и по-влиятелна, но „За тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.”

Смятам, че ние трябва да разговаряме за нещата от живота, да си поправяме грешките с един спокоен и уравновесен тон, без да гледаме на другите като врагове и да се стремим да правим по-добър живота ни.

Всеки човек иска да успява в онази кауза, в която той вярва!




22.05.2014 г.                                                                                          С уважение,

Ботьо Димитров

Есето на Ботьо Димитров може да видите тук.
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.