25 юни 2014 г.

Владика, а?

 - Виж тука! Погледни там! Какво шаренило!... Колко езици и вери!...
И църкви имаше много в тоя град, все трябваше да се спират и да се кръстят, и джамии много с минарета чак до облаците, а казаха им пред една отворена врата, в която влизаха брадати евреи, че вътре било еврейска черква. Двамата далечни пътници излязоха и на широко тържище, дето се издигаше една още по-чудна сграда, ни джамия, ни църква, но с кубе от червени тухли, от вратите й излизаше пара. Отиде Пенко и там да попита, щом не можеше сам да се сети каква беше тая сграда. Казаха му, че е баня, че всеки може да влезе да се окъпе с топла вода за три аспри, но когато има турци вътре, на гяури не се позволява да влизат. Не се учуди Пенко на топлата вода, която извираше тук от земята - на един час от Банско, в семо Добринище, също извираше топла вода от самата земя, но такава баня, за толкова много люде, не беше виждал. Той попита още:
- А защо да не могат да влизат наши, когато вътре се къпят турци? Нели е за пари?
- Ти не бой се, това не е голяма беля: банята стои повече празна.
Една що бяха отминали двамата млади пътници зейналата врата на банята, откъм единия край на тържището се зададе със звън и тропот голяма кочия с три коня, а един конник в турско облекло яздеше пред нея, види се да й отваря път. Други двама също такива конници яздеха след нея, те пък да я пазят. Пенко дръпна другаря си:
- Чакай да видим това чудо. Кой ли е вътре...

Малкото шествие мина край близката джамия и се спря тъкмо пред вратата на банята. Тримата конници веднага скочиха от конете и притичаха към кочията. На задното й седалище се бе разположил един необикновено шишкав поп с ново расо и висока калимавка, а на широките му гърди проблясваше голям златен кръст на дебела верижка. Кръгло и румено беше лицето на непознатия поп, с лъскава и черна, една прошарена брада. Поспряха се и други люде да погледнат. Пенко попита:
- Кой е светиня му?
- Не го ли познаваш! - учуди се софиянецът, когото бе попитал. - Това е нашият владика, кир Ангелакис. Ето срещу него и дякона му Григориядис, и измекяра му. - На предното седалище, срещу владиката, седеше друг един, по-млад поп, а на капрата до кочияша се бе разположил млад, контешки облечен мъж с черни, завити нагоре мустаки и хубави черни очи. Софиянецът и сам се разприказва: - Владиката се къпе всяка седмица, та и през пости. Кисне вътре с часове, разтрива го, мие брадата и косата му ето неговия измекярин и те сами стоят в банята, дяконът стои вън, край шадравана, пие кафета и чака. И никого не пущат вътре, когато се къпе владиката...
Скочил бе от капрата младият слуга, слязъл бе и дяконът, сега двамата помагаха на владиката да се смъкне от кочията. И когато стъпи той на земята, празната кочия отскочи нагоре, освободена от голямата му тежина. Дяконът и слугата поведоха владиката към вратата на банята, а той с големи усилия носеше издутия си корем. Вратата се затвори веднага след тях, а отвън останаха тримата ездачи, които насядаха на ръцете си юздите на конете и наизвадиха тютюневи кесии, че трябваше дълго да чакат господаря си. Приказливият софиянец не спираше:
- Сега и сам пашата да дойде, няма да го пуснат вътре. Ама пашата знае и няма да дойде. Па и не се знае кой е по-голям господар, ако е пашата турчин. Конакът на владиката е по-хубав от пашовия конак, не сили го виждал? И подвластието на владиката е по-голямо от пашовия вилает, по цял шиник  злато събира кир Ангелакис всяка година, кожи дере...
- Владика, а? - Попита Пенко.
- Владика - отвърна софиянецът.
- Владика - повтори Пенко - Ангелакис. Той трябва да е грък.
- Грък, то се знае. Къде си видял ти владика българин или... Всички владици са гърци.
Пенко познаваше само един грък - Захарос, хекимина в Банско. Сега виждаше от близо още един грък - софийския владика; всяка неделя ходи на баня и турци пазят врата на банята; живее в пашовски конак, злато събира, човешки кожи дере. Остана в паметта му и владиката с едно чувство на гняв и погнуса.

Из "Хилендарският монах" - Димитър Талев, 1975 г. 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.