13 юли 2014 г.

Отец Дончо Александров: "Митрополит Кирил беше строг, взискателен, но и великодушно прощаваше!"


 По повод годишнината от смъртта на Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил публикуваме интервю с Протойерей Дончо Александров

Протойерей Дончо Александров е председател на храм ”Свети Атанасий”, гр. Варна. Той е роден на 6.11.1974г. в град Варна. Основател и председател е на Православния богословски студентски съюз от 1994г. до 1997г.  Докторант по Омилетика към Шуменския Университет "Епископ Константин Преславски". Ръкоположен е за дякон на 11 май 2001г. в храма "Св. Кирил и Методий" - гр. Велики Преслав от Старозагорскя Митрополит Галактион. Ръкоположен е за свещеник на 14 октомври 2001 в храма "Св. Петка" в гр. Варна, от Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил. На 21.09.2008г в храм ”Св.Атанасий” по решение на Св.Синод на БПЦ, Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил го отличава с офикия “Протойерей”. В момента, отец Дончо Александров служи в храма "Успение Богородично" и храма "Св. Атанасий", на който е председател.

Eдна година измина от кончината на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Отиде си изненадващо и неочаквано.  Отче, какъв човек беше митрополит Кирил?

 -  Външно изглеждаше строг и респектиращ, но беше добродушен, съжалителен към болката и нещастието на хората. Знам, че е помагал на мнозина, без да демонстрира това, без да търси признание. Понякога на преден план изплуваше детското в него. Все едно виждаш едно пораснало дете. Обикновени неща или случки предизвикваха искрената му радост и смях. Проявяваше доверчивост, дори бих казал, в определени моменти някаква чиста наивност, от която се възползваха за жалост недоброжелателни хора.
Как се отнасяше той към хората в обкръжението си?
- Нямам наблюдения, защото не съм бил в обкръжението му. Мога да споделя само за поведението му към мен и други духовници, на което съм бил очевидец. В битноста ми на свещеник и изпълняващ функциите на говорител на Варненската и Великопреславска митрополия и завеждащ връзките с медиите (никога не съм обитавал работно място в сградата на митрополията, за да бъда пред очите му) отношението му към мен винаги е било спокойно, коректно и добронамерено. Имал съм благословението и подкрепата му за всички църковни инициативи, които съм предприемал. Дядо Кирил искаше всичко да е наред и в богослужебен, и в организационен план. Когато това не беше така биваше изкушен да направи забележка, да се възмути, но бързо му минаваше. После ще каже някоя блага дума или шега и хармонията се възстановяваше. Беше строг, взискателен, но и великодушно прощаваше. С него можеше да се седне и спокойно да се обсъди дадена ситуация или предстояща инициатива. Подхождаше с разбиране, вслушваше се в чуждото мнение.  Ако обаче имаше вътрешно убеждение, че нещо трябва да стане както си го е наумил, нямаше как да бъде разколебан.
По негова инициатива се създадоха много неща в сферата на православната проповед и слово. Как хората приемаха тази негова дейност?
 - Митрополит Кирил инициираше, благославяше, насърчаваше и подкрепяше духовно-просветната мисия. Не са малко хората, които благодарение, именно на нея се въцърковиха. Предполагам, че са приемали с чувство на признателност всичко направено в тази посока. Някои може би го оцениха едва след смъртта му. Хората са жадни за духовното, и ако Църквата не ги напои те ще се насочат към други места, макар и блатисти. Стореното по време на служението на дядо Кирил в това отношение може да е малко изворче на фона на другите поместни Църкви, но все пак от него утоляваха духовната си жажда хора от най-различни социални слоеве на обществото. Смятам, че с искрена радост се приемаше всяка инициатива и събитие в това направление.
Знаем, в последната една година от живота си, митрополит Кирил беше много иронизиран и обвиняван за автомобила, който беше получил само за ползване, а не като подарък, както стана известно в последствие. Дядо Кирил как реагираше на тези атаки и дали прости за тях?
- Естествено, като човек преживяваше медийните нападки. Макар, че външно се опитваше да запази спокоен вид личеше, че никак не му е лесно. Опитваше се да изясни мотивите си пред обществото, защо е приел колата. Защитаваше не личния си, а интереса на Църквата, в частност на Варненската и Великопреславска митрополия. Разясняваше, че такава кола има по-малко разходи, че е екологична, но това не се чуваше, не беше интересно. Търсеше се скандалът. Той твърдеше, че атаката е поръчкова и знае, кой и защо стои зад нея. Имена не спомена. Ядосваше се, че всичко това рефлектира негативно върху цялата Църква. Предполагам, че като духовник, макар и да е имал вътрешна борба е намерил сили да прости.
 Кога за последно видяхте дядо Кирил и какво си казахте?
-  Спомням си. Няма как да забравя тази среща. Шест дни  преди да ни напусне внезапно, се видяхме за последно. Бяхме заедно с други свещеници. Митрополит Кирил беше в добро настроение, в отлична форма, по мои наблюдения. Споделяше за предстоящи събития. Имаше планове. Размених  с него няколко думи за едно издание, което подготвяхме. Нищо не предвещаваше, че това ще се окаже последното ни виждане. Последвалата смърт беше шокираща.
Като какъв дядо Кирил ще остане във Вашите спомени?
- Спомените ми с дядо Кирил са много. Незабравимо остава за мен пострижението ми от неговите ръце за четец и певец, когато бях на 18 години, първи курс студент по богословие. В Катедралния храм във Варна, когато той служеше, помагах в светия олтар. През тези години беше истинско щастие и безценен опит да бъда помощник на литургии, отслужвани от блаженопочиналия патриарх Максим и архиереи от Св. Синод на БПЦ, както и от патриарси и архиереи от поместни Църкви, гостуващи за различни събития, по покана на митрополит Кирил. Никога няма да забравя великото събитие в моя живот – ръкополагането ми за свещеник от дядо Кирил. Храмовите празници и още много служения заедно с него, посещенията в Св. Гора и Киево-Печерската лавра, които той водеше са запечатани завинаги в съзнанието ми. Много, много хубави спомени остават. Обичаше и милееше за Църквата – с това ще го запомня най-силно.
А като какъв ще остане в спомените на миряните?
- Знаете ли, срещат ме хора и споделят, че не са очаквали колко много ще им липсва дядо Кирил. Оценили са го. От мнозина чувам добри думи за него. Споделят за срещите си с него и за помощта, която им е оказал. Десетки са тези, които си спомнят участието си в литургиите, отслужени от дядо Кирил. Не са забравили проповедите му. Казват, че те са били лишени от всякаква претенциозност, изречени с прости и силни думи, понятни за всекиго в храма, независимо от възраст и образование. Думи, които влизат направо в сърцето. Други си спомнят, че след края на литургията, като тръгваше от храма, се спираше при хората, поздравяваше, помилваше и прекръстваше деца, особено тези в инвалидни колички, разговаряше с майките им… Разбира се, че ще го запомнят с усърдието му да се строят нови храмове, параклиси  и манастири, да се обновяват старите. Да се издига авторитетът и влиянието на Църквата. Умееше да съчетава това с грижата за отделния човек, за изпадналите в беда и нужда, за децата и младежите.
Кои дела и инициативи на дядо Кирил Варненската и Великопреславска митрополия ще продължи да развива?
- Виждам, че Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан има решимостта и отговорността да продължи всичко полезно и добро, сътворено до този момент. Със сигурност той ще развие с още по-голям мащаб онова, което е започнато във всяка сфера. То е много и едва ли трябва да изброявам. Ще посоча един пример – Седмицата на православната книга, която е запазена марка на нашата епархия, известна е в православния свят, утвърдена, мащабна проява с международен авторитет. Много са проявите и дейностите, които получават подкрепа и възможности за развитие от новия митрополит - Центъра за обгрижване на наркозависими, социално-милосърдните дейности при енориите и естествено печатните издания, интернет страниците, работата с деца... Няма да изброявам още, те са много на брой и всички са ползотворни. Няма съмнение, новият митрополит също е с лице към изпадналите в беда. Последните трагични събития във Варна и Добрич - имам  предвид наводненията, жертвите - показаха личната ангажираност и съпричастие на дядо Йоан. Той посети в домовете им пострадали хора, изрази съчувствието си, вдъхна им вяра и те са почувствали, че в този тежък момент Църквата е с тях.
Предстои ли издаване на писмено наследство на митрополит Кирил?
- Не знам дали митрополит Кирил е оставил някакво писмено наследство с християнска тематика, което е останало неиздадено. Предполагам, че ако се намери подобно творчество ще види бял свят.
Вече една година без митрополит Кирил. Какво се промени във Варненска и Великопреславска епархия?
- Първата промяна е, че имаме нов митрополит. Знаете колко бурно протекоха събитията в епархията ни след внезапнта кончина на дядо Кирил. Избирането на дядо Йоан за митрополит на Варненската и Великопреславска катедра беше достоен и честен акт. Да ни е жив и здрав. Божие чудо. Който се интересува от съвременни чудеса,  това е едно от тях. Той има подготовката, опита, знанията, желанието и енергичноста освен да надгражда върху сътвореното, да предприема  нови инициативи. Нужно е време. Считам, че всички, които усърдно се трудят на Божията нива, ще срещнат неговата подкрепа. Отношението му към духовенството е братско и грижовно. Вярвам, че тепърва ще ставаме свидетели на нови положителни събития в нашата епархия.
С протойерей Дончо Александров разговаря Ангел Карадаков.





Снимките са взети от: http://bnr.bg/ , http://www.sv-atanasii-varna.org/ и http://bg-patriarshia.bg/




Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.