9 юли 2014 г.

Една година от кончината на Митрополит Кирил.

Снимка: Двери БГ
„Намериха Варненския и Великопреславски митрополит Кирил удавен. Тялото му бе откарано в болница "Св. Марина" за аутопсия”.
Тази новина обиколи всички медии на 9-ти юли миналата година. Обикoли от уста на уста и всички църкви и епархии. За миг  духовници и миряни затихнаха в нямо недоумение и паника от това, което се е случило. От това, че един митрополит си е отишъл по един нелеп и странен начин - удавил се е...
Осиротяване. Чувство на сиротство, на сиротна мъка у християните във Варна. И не само във Варна. Защото преждевременно някак при Бога замина наш истински отец, пастир, водител и крепител на светата ни Църква. Останахме без единия от гласовете на съвестта на нашата Църква, без един от стожерите на принципността в нея. Останахме без будния глас, който повтаряше: „Всички ние като митрополити, членове на Св. Синод, носим моралната отговорност пред вярващия български народ за авторитета на Църквата, който не трябва да рушим.” Нестихващият глас, който можем да чуем чрез спомена и днес, и който вечно ще отеква в завещаните ни слова, проповеди, добри дела и житейски пример. Защото човекът умира, но това, което той е дал от себе си на другите, е нетленно и вечно.
Какво ни даде от себе си митрополит Кирил?

Даде ни силата на православния си монашески дух и молитвите си, за да можем да укрепваме заедно като православен народ.
Даде ни примерът за смирение пред хулите, които остави без отговор, защото в изтърпяването е спасението.
Даде ни примерът за грижа към падналите в слабост и зависимост, към изпадналите в бедност и беда, към осиротелите и изоставените, към всички нуждаещи се.
Даде ни урокът във всеки ближен да виждаме Христос и да предлагаме ръката си за помощ, показа ни как да сме добри.
Даде ни завет да пазим устоите на Православието, Канона и Устава на Българската православна църква.
Митрополит Кирил ни показа, че Църквата е корабът на спасението – и в социален, и в морален, и в духовен аспект.
За митрополит Кирил може да се прочете много вярно и невярно в масовите медии. Може и да се намери в какво да бъде осъждан, защото и той бе човек и като всеки човек не е имал имунизация срещу грешки. Но за грешките има и прошка, има и изкупление и ние избираме да вярваме, че сега той е в Рая Небесен обкръжен от всичките ликове светии и от чиновете Ангелски, вярваме и се надяваме, че сега стои пред престола Господен и се моли за нас, но и ние се молим за него като казваме:
Бог да прости митрополит Кирил, защото той ревностно спази епископското си обещание, а именно да запази ненапушими Каноните и Устава.
Бог да прости митрополит Кирил, защото той, като човек имаше грехове, но и добродетели имаше.
Бог да прости митрополит Кирил, защото до последно остана верен на своето паство, на поверения му народ Божи и се показа не като наемник, а като истински пастир на словестните овци.
Бог да прости митрополит Кирил, защото викаше в храма именно ония малките, на които принадлежи Царството Божие.
Бог да прости митрополит Кирил, защото се и грижеше за хората зависими от греха, от наркотиците.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, нека Бог да го прости.

Автор: Ангел Карадаков



Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.