Учителката
казала на учениците да донесат в училище няколко картофа в една торба и на
всеки от тях да напишат името на човека, когото мразят и презират.
Когато
децата изпълнили това, тя им дала друга задача: постоянно, в продължение на две
седмици, да носят със себе си тази торба с картофи.
Учениците
така и направили.
Между
другото, от торбата започнала да се усеща неприятна миризма, защото картофите
вече гниели.
Колкото
повече време минавало, толкова по-непоносима ставала миризмата.
Когато
изпълнили задачата, учителката ги попитала как са се чувствали, докато носели торбата.
Децата
започнали да се оплакват колко им е пречела.
На някои
торбата била тежка, но на всички пречела неприятната миризма, която се носела
от нея.
Тогава
учителката им обяснила:
„Както
сте се чувствали вие, така се чувстват и вашите сърца към човека, когото
мразите. В сърцата ви винаги ще има тежест, ще имате скърби и безпокойства, от
сърцата ви ще излиза омраза и вражда, както от торбата излизаше смрад. Но ако
не можете две седмици да носите торба с гнили картофи, тогава си представете
хората, които цял живот носят в сърцата си омраза и злоба към други хора“.
Притчата е записана от
архим. Гаврило (Вучкович).
Превод от сръбски: Татяна Филева
