Чаршаф и Щипка за пране- Ах, как боли! Недей ме стиска!
Защо тъй злобна си по нрав? -
към Щипката изписка
простреният Чаршаф.
Дочула неговата вопла,
смили се Щипката и - хоп-ла! -
по своя стар адет,
от вятъра подет,
Чаршафът литна от въже и прът...
Сега ще трябва пак да го перат!
Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,
но всеки, който има малко пипе,
разбира, че, макар да ни боли,
тя прави го, нали,
за да не литнем - фъррр! - във ветрен час
към локвата, очакваща сал нас!
