Александър Владимирович Мен е роден на 22 януари 1935 г. Като малък е
кръстен и така започва своя път на християнин, път, който ще свърши по особено
жесток начин. Бъдещият отец Александър завършва Иркутския селскостопански
институт, впоследствие завършва Ленинградската духовна семинария и Московската
духовна академия като през 1958 г. е ръкоположен за дякон, а две години по-късно за свещеник. Той е един от най-отявлените критици на атеизма и политическия строй, в който живее. Издава множество книги, пише публикации в пресата. Сред неговите книги са: "Тайнство, слово, образ", "Как да четем Библията?", "Вярвам..." (беседи върху символа на Вярата б. а.). Негови трудове са преведени на английски, литовски, полски, украински, френски, български и др.
В края на 80-те години на XX в. отец Александър Мен работи активно с медиите и публикува множество свои трудове. Има свои рубрики и чести изяви по телевизията и радиото, изнася беседи и лекции, организира множество дискусии по наболели теми касаещи живота на православния християнин.
Дейността му не спира до тук, той посещава и подкрепя тежко болни деца в детската болница в Москва, заради тази му дейност някои го критикуват остро заклеймявайки я като неправославна. Преди 24 години на 9 септември (1990 г.) отец Александър е убит с брадва, която разсича главата му. Убит е пред храма на път за богослужение в деня, когато Руската Православна Църква празнува отсичането на главата на св. Йоан Предтеча.
Ден преди смъртта си в своята последна лекция той казва: "В християнството има освещаване на света, победа над злото, над тъмнината, над греха. Но това е победа на Бога. Тя започна в нощта на Възкресението и ще продължава, докато съществува светът".
Творчеството, а и самият протойерей Александър Мен ще останат като един огромен опит за предаване, преподаване и проповядване на православната вяра на всички хора, защото в християнството според отец Александър се проявява "колосалната сила на нещо ново". Християнството има примера на Христос и именно този пример е следвал в живота си и отец Александър Мен.
Бог да го прости!
Автор: Ангел Карадаков