"Твоето рождение, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш.“ От тропара на празника
Днес празнуваме първия от големите празници на новата църковна година, започнала преди седмица – Рождество на Пресвета Богородица. Всъщност на този ден празнуваме толкова много – силата на молитвата, защото нейните родители светите праведни Йоаким и Ана, в напреднала възраст и бездетни се удостоили да имат чедо – и то какво! с личната Божия намеса и вследствие усилна молитва и пост. Празнуваме и същността на Пресвета Богородица – нашата вечна и непосрамваща застъпница пред Бога, усърдната молитвеница и в замния си живот, и след него, майката, заченала по чудесен начин, родила нашия Бог, Богородица. Но най-вече празнуваме началото на изпълнението на предвечното Божие обещание за спасението на човечеството – именно с раждането на Мариам – Мария, което име на староеврейски означава „госпожа“, „господарка“, но и „надежда“, именно с нейното появяване в плът започва поредицата от събития, довели до щастието и възможността на целия свят да види, познае и следва Господа Бога в плът. Светата Дева е онази Богоизбрана девица, която зачева безсеменно, без мъж, от Светия Дух и ражда Сина Емануила, Спасителя на човешкия род. Така днес, Всемогъщият Бог приготвя свят Престол на земята за Себе Си и така се поставя началото на нашето спасение. (Стихири на Великата Вечерня).
Наред с това, Света Дева Мария била човек – вярно, от произход необикновен – по баща произхожала от царски род (Давидов), по майка – от свещенически (Ааронов). Но също така в живота си тя опазила съвършена чистота и боголюбие – и в душата си, и на дело. Така се стигнало и до там, родилата се днес да стане и Богородителка. Защото както и на нас е дадено много – от предците ни, от хората около нас – доверие, отговорности, таланти, така от нас много ще се иска. И затова трябва да сме благодарни, ако ни е трудно, защото това винаги означава, че сме на прав път. А дали е възможно да се справим отговаря всеки един празник на Църквата, и особено днешния – щом чудото да се роди от престарели и безплодни родители дете, което да опази заповедите и да следва Бога до там, че да стане майка на Бога, да Го следва до края на земния Му път и след това... Няма оправдание за нашата леност, маловерие и страх. Защото и Ева бе девица, но чрез нея дойде грехопадението. Още повече – тя всеки ден бе лице в лице с Бога, но се поддаде на изкушението. Света Дева Мария обаче, със съвършено смирение, любов и богоотдаденост изрече думите на съвършеното послушание: „Ето рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти“ и стана приемник на Духа, даде път на новото, на Божия Син. Затова тя съедини небето и земята и бе поставена по-високо от всички ангелски сили – „по чест по-голяма от херувимите и по-славна без сравнение от серафимите“ пеем почти на всяка Света Литургия.
Безценен съсъд, в който се изля Божията благодат, неръкотворен храм, който стана обиталище на Бога, престол Господен на земята, вечно хвалим Светата Приснодева! Към това величие може да се присъедини и всеки човек, който живее по образеца на Пресвета Богородица, който пази заповедите на Господа и ги изпълнява. Защото това са думите на самия Христос – на жената, която облажила Пресвета Богородица за това, че Го родила и откърмия, Той отговорил „Блажени са и тези, които слушат словото Божие и го пазят“ (Лука 11:28). Така всеки човек, който слуша Божието слово, който срещне Христос – а знаем, че Всемогъщия Бог никога не е далеч от нас, всеки, който следва Бога и на практика изпълнява заповедите Му, е блажен. Нещо повече, всеки такъв верен християнин съучаства в чудото на Богоматерството и става истински Божий роднина – защото пак сам Господ рече другаде: „Моя майка и мои братя са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.“ (Лука 8:21). Не можем да не Му вярваме, нали? И това Негово обещание ни дава голямо успокоение, защото всеки се е чувствал богооставен, понякога отчаян или сам, всеки е изпитал съжалението и желанието да е бил живял тогава, за да види в лице Божия син. „Ех, какви чудеса на вярата щяхме да извършим, ако Го срещнехме“ – всички сме си го казвали или поне мислили. Това обаче не е необходимо. Колебанието, несигурността са нашата отговорност. Лекът за тях са вярата, молитвата и Светото причащение. Нима Света Дева Мария е знаела какво и как й предстои? Нима нечий ум е можел и дали досега може да разбере чудото на боговъплъщението в девица? Какви доказателства са били дадени на Светите Праведни Йоаким и Анна, за да повярват, че ще имат дете?
Именно с вяра, любов и послушание, по примера на Светата Дева Мария и по обещанието на нашия Господ Иисус Христос ние можем да бъдем Негови братя и даже родители. Защото това е центърът на християнския живот – с разбиране и следване на Бога да се обновим, да бъдем други, истински, Христови, да изявим новото творение в себе си. Не веднъж или два пъти, а всеки ден, във всичко. Така всеки от нас мистично може и ражда Бог в душата си, в делата на ръцете си, така обличаме светлата дреха на кръщението веднъж и я носим през всичките си дни до смъртта си, когато ще осъзнаем, че истинско рождение е срещата Бога, а истински живот – за Него. Нека Пресветата Богородица ни закриля и се моли за нас! Амин!
Автор: Деян Петров
