В Новия Завет Божията майка се споменава
сравнително рядко. Светите евангелисти Матей и Лука разказват за раждането на
Спасителя; св. евангелист Йоан описва сватбата в Кана Галилейска, където
присъства и св. Богородица и в края на евангелието си я споменава отново,
когато тя стои при кръста. В Деяния апостолски св. Дева Мария е упомената само
веднъж, в първа глава, където се моли с учениците и с другите жени и пребивава
заедно с тях.
Поради тази оскъдност на сведенията
протестантите виждат в култа към Богородица, заемащ огромно, наистина
централно място в живота на Църквата, нещо привнесено отвън, чуждо на духа на
древното християнство; виждат в това почитание идолопоклонство. „Къде в
Библията е разказано за Рождество Богородично, Въведение, Успение и пр., за да
празнуваме и ние тези събития? - питат те - къде? Всичко това са човешки
хрумвания и късни измислици."
За да си отговорим на тези въпроси, които
наистина са основателни, ще използваме разсъжденията на големия богослов и
проповедник свещеник Александър Шмеман.
Към религиозните явления (към тяхната оценка)
има два подхода, които условно ще наречем външен (подход „отвън") и
вътрешен (подход „отвътре"). Външният подход това е подход, основан на
доказателства. ,Докажи, че има Бог. Докажи, че Христос е Бог, докажи, че в
тайнството евхаристия хлябът става тяло Христово,
докажи, че има друг свят и пр. и пр. „докажи" - и аз ще повярвам. Ако не
ми докажеш - няма да повярвам". Това чуваме твърде често от невярващите и
скептиците. Ако се замислим обаче над всички тези „докажи", ще установим,
че този подход „отвън" е неприложим не само към същността на религиозните
явления, но и към живота въобще. Той е приложим само в сферата на естествените
науки. Да докажем, че водата завира при 100°С и замръзва при 0°С - можем. Но
да докажем, че Моцарт е по-велик композитор от Бах или че Яворов е по-голям
поет от Ботев - не можем. Както не можем да докажем нищо, което се отнася до
вътрешния свят на човека, до неговия вътрешен живот, до неговите радости и
скърби, съмнения и вяра. Или иначе казано: истината, красотата, доброто не се
доказват. Светът на духа не се измерва със скали, не подлежи на научни
експерименти, не се изчислява по формули.
Това естествено ни води към втория метод, към
подхода „отвътре". Именно този метод, без дори да си даваме сметка, ние
ползваме в нашия истински, а не отвлечен живот; именно чрез него ние живеем.
Например, когато обичаме един човек, ние откриваме у него качества, които
другите не могат да видят. Пред нас се разкрива неговата вътрешна същност,
която е скрита за външния поглед. Но пред нас тя се разкрива чрез любовта,
близостта, непосредственото познание. Така, вместо да броим „отвън" колко
пъти се споменава името на Иисусовата майка в този или онзи текст, да опитаме
да поставим въпроса за нейното почитание в нашата вяра по друг начин, а именно
в съгласие с този вътрешен подход.
И ако нашата вяра в Христос - продължава
свещеник Шмеман - дори нищо да не знаеше за Неговата майка освен това, че тя е
съществувала и се е казвала Мария, то и този едничък и най-прост факт би бил
достатъчен да я познаем и да видим в нейния образ всичко, което св. Църква е
видяла, чула и е разпознала за тези 2000 години. Казват ни: „В Библията нищо не е казано за раждането
на Мария и нейната смърт". Но след като наистина е съществувала, тя се е
родила и починала. Нима нашата любов към Христос, нашата вяра в Него може да
бъде равнодушна към това, което е започнало в света, когато се е родила в него
тази, на която е било съдено да стане Негова майка? Нима, ако ние вярваме в
абсолютната, божествена единственост на Христос и на това, което Той извърши в
света, ние няма да съсредоточим нашия умствен, духовен взор и върху жената,
която Му е дала човешки живот?
С други думи, именно от любовта, само чрез
любовта дарувано, извира цялото почитание към Божията майка. И пред нас сега, а
и винаги ще стои само една възможност, само един избор: дойдете, вкусете и сами
решете какво е това - измислица и митология или истина, живот и красота, които
сами себе си доказват чрез своята жизненост, дълбочина и красота.
Ако разгледаме иконата на днешния празник,
няма да открием нищо необикновено. Родилката св. Анна лежи на постелята,
новородената Мариам е положена до нея; около тях край леглото са изобразени св. Йоаким и още няколко жени. Това виждат телесните ни очи. Но ако погледнем иконата
с духовния си взор, ще си дадем сметка, че с нея Църквата ни открива не една и
две дълбоки и вълнуващи истини. С тази икона Църквата сякаш ни говори, че
раждането, че идването в света на нов човек е дивно и необяснимо чудо. А
изобразеното раждане на бъдещата Богоматер е наистина чудо на чудесата. „Защото
това е началото на един нов необикновен и неповторим човешки живот. Ражда се
личност, чрез която като че ли ще бъде пресътворен светът и на този свят се
дарява нов човек като негов живот, като негов път, като негово
творчество." (Александър Шмеман „Почитане на Божията майка").
Днес, от разстоянието на две хилядолетия ние
отлично знаем чие раждане, чие идване в света празнуваме. Ние сме наясно с
неповторимостта, красотата и благодатността на това новородило се момиченце; с неговата
съдба и значението му за нас и за света. Ние празнуваме също така и всички тези
праотци, които са подготвили неговото идване в света. Това са поколения и
поколения праведни ветхозаветни мъже и жени, живели чисто и възвишено и
подготвили с живота си явяването на Девата - този изумителен и благоуханен
цвят, разцъфнал върху дървото на човечеството и събрал в себе си всичката
красота, доброта и съвършенство на човешката природа.
Нея, бъдещата Богомайка, посрещаме днес като
новородено детенце, а в нейно лице посрещаме и идващия на света Спасител. Нека
преизпълним сърцата си с радост и ликуване, защото с това събитие, с този
изгревносияен празник ние стъпваме на пътя, който води към пещерата Витлеемска.
Автор: Свещеник Александър Лашков
Източник: Пътят към храма
