Св. Православна Църква е определила в днешния ден да се чества събора
на Св. Иоан Кръстител – този, който е послужил на тайнството на Божественото
кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички. А е събор днешния ден, точно защото всички
сме се събрали в единомислие – в името на нашия Господ и Бог Иисус Христос и в
чието име се кръстим.
А кръщението не е само една формалност, едно физическо парче хартия. То
е действие с такова колосално значение, тъй щото да обърне живота на човек. То
е действие изправящо човека; действие отхвърлящо старото, за да може да се
приеме новото.
Денят преди Иисусовото кръщение в р. Иордан е Богоявление. В който ден
в храма се осветява вода със слизането върху й на Духа Светий. И народа започва
да се стича към тая вода, вярвайки, че тя има едва ли не лечебни свойства,
граничести с магия. И иска да отсипе в съдинката си от нея колкото се може
повече. Но в тая съдинка са достатъчно само няколко капки от тая вода, и ако й
се долее друга, до другата също... както се казва: „става светена вода“.
Старата вода вече не е тя, а е друга – обновена вода. Точно както човека, приел
Св. Кръщение – той вече е човек нов, човек с надежда за бъдещия век, където е
Царството небесно.
Но понеже човек иска повече, много повече от колкото може да понесе се
страхува да досипе „обикновена“ вода всред светената! Може би защото... защото
ще я разреди?! В такъв случай тая вода изобщо му е непотребна! Това е същото
като да купим голяма свещ защото сме грешни, и не просто грешни, а много
грешни! Ако ние кътаме водата, която сме изнесли из храма и я пазим като
съкровище... то тя не е нищо повече от непотребна и дори излишна вещ! При едно
такова положение... не можем да имаме нито покайно кръщение, да не говорим пък
да повярваме в Духа Светий! Притежаваме само онзи къс хартия, озаглавен
„Кръщелно свидетелство“. Който да приберем при останалата бумащина... в себе си
– при кривите ни разбирания за тази случка, която е от толкова важно за нас
значение! Защото кръщението е равносилно на това да се откажем от старото, за
да можем да приемем новото. Да се откажем от себе си, за да приемем Христа.
Всички ние. В единомислие. В събор.
Както учениците, когато чуха от Св. Ап. Павел за Иисуса Христа се
кръстиха в Неговото име – като един човек.
„И когато Павел възложи на тях
ръце, слезе върху им Дух Светий.“ (Деян.19:6). Когато ние се кръщаваме,
върху ни слиза същият Дух Светий! За да се осветим с дара на Божията благодат,
та да станем синове Божии. И... на нас ама много ни се иска това да е така! Но
се страхуваме да отхвърлим света от себе си. И точно този страх е чувството,
което ни препъва и ни кара да сме слепи за Истината. Този страх ни нашепва, и
то настойчиво ни нашепва, че това е товар, който не можем да носим. И този
страх е физическият кръст, към който сме приковани – защото този кръст всъщност
е старото, с което не искаме да се разделим.
И ако отхвърлим Диха Светий, себе си отхвърляме от Църквата Христова! Тогава
ще ни убягват и думите на Христа Спасителя, Който говори и казва: „Покайте се, защото се приближи царството
небесно.“ (Мат.3:2). Както е сторил разбойника на кръста, който казва: „Ние сме осъдени справедливо, защото
получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И
казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И
отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ (Лук.23:41-43).
С вярата ни, че по време на кръщението ни, което е не само покайно
кръщение, но е кръщение в името на Господ Иисус Христос, ние вече можем да чуем
това, което преди не сме могли! Да чуем за Царството Божие. Тогава сме кръстени
вече не само с вода, но с Дух Светий сме кръстени!
Тогава ще бъдем и наследници на това царство, което не ще има край.
Но за да сме истински наследници на това царство, от нас се иска нещо
малко. Иска се да повярваме! Иска се да се молим. Но не от някого другиго това
се иска от нас – самите ние го изискваме от себе си; преследваме го, защото варваме, че Иисус Христос, Сина Божий,
ни кръщава с Дух Светий.
Нека вярваме в „Агнецът Божии,
Който взима върху Си греха на света.“ (Иоан.1:29). Тогава за нас ще има
смисъл Царството Божие. Тогава като Иоана Кръстителя ще можем да кажем: „И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син
Божий.“ (Иоан.1:34).
Автор: Христо Димитров
