29 март 2015 г.

От нас зависи дали ще се спасим, но без Божествената тайна сила, нищо няма да постигнем сами

„При тебе, майко, спасението по този начин се извърши: 
като прие кръста, си последвала Христа, 
и с делата си ни учиш да презираме плътта, 
понеже е преходно, 
грижейки се за безсмъртната си душа. 
Затова, заедно с ангелите се радва, преподобна Марийо, духът ти.“
(Тропар на света Мария Египетска)

Да разгледаме по-дълбоко думата „блудство“. Това е един от най-често задаваните въпроси към изследователите на Христовото учение – какво е блудството и защо е грях. Но за да осъзнаем какво е блудството и защо ни изкушава със страшна сила, първо трябва да се запитаме какво е грехът. Грехът е небитие, което живее върху човешкото битие, подарено от нашия Създател. Да си го представим като паразит, който няма собствена воля, но за сметка на това идеално се възползва от нашата. Блудството е не само физическо, но и душевно. И в двата случая, то е пагубно за най-важната ни цел – Спасението, и пречка за една от заповедите на Господ – да изпитваш любов към Бога, към себе си и към ближните.

Много често забравяме, преди да станат Христови воини, светците са били най-обикновени хора, угрижени в собственото си ежедневие, също както всеки един от нас. Защо Господ е избрал именно тях за свидетелство на великата си сила, няма как знаем, но те са факт, свидетелство, предание и най-вече – пример. Пример как трябва да живеем, ако искаме един ден да се явим пред Бога в Небесното царство. В този ред на мисли бързам да спомена, че „грешен“ в случая не е съвсем верен термин. Предвид енергийната същност на Небесното царство, невидимите изисквания, които са нужни, за да влезем там с духа си, трябва да изпълним някои Божии повели, които да подготвят невидимия човешки дух, за да издържи на неизбежната среща с вечността. Така че бих запитала не е ли по-правилно да употребим „годен“ или „негоден“ за тази среща.
Днес честваме паметта на една светица, чиято преподобна разкрива на човечеството именно тези отговори, които са най-интересни за нас – Мария Египетска. Тя самата е най-ясният и кратък отговор на въпроса как да живея така, че някой ден да имам сила да пребъдвам в Небесното царство и да се представя пред Господ Иисус Христос с цялата си личност.
Преподобна Мария Египетска е била най-обикновено момиче – младо, буйно и с неспокоен дух. Още на 13 години тя бяга от бащиния си дом. И не след дълго се сблъсква с всички привлекателни изкушения на земния живот, които обаче са временни и илюзорни. Блудственият живот, към който тя се привързвала все повече и повече, стигнал кулминацията си само няколко години след бягството й от вкъщи.
Един ден Мария дочула, че в Йерусалим е празник Въздвижение на животворящия Кръст и тя пожелала да отиде да го види. Видяла прииждащи египтяни и либийци, които отивали към морето и ги попитала дали може да пътува в някой кораб заедно с тях. Така богоизбраната жена тръгнала към Йерусалим.
Когато пристигнала в града, веднага се запътила към храма, където се намирал Кръстът Господен. На входа имало тълпа от хора, всеки напиращ да се поклони и докосне на Кръста. Когато дошъл редът на Мария, някаква невидима сила я възпряла да влезе. Първоначално тя помислила, че това е заради слабото й женско тяло, но изведнъж пред нея се явил образа на Дева Мария, а младото момиче тозчас разбрало колко грешен живот е водило. Разкаяла се най-дълбоко в душата си и заплакала неутешимо с най-горчиви сълзи. Тогава невидимата сила се отдръпнала и Мария успяла да се докосне до Кръста. Още същия ден, по съвет на Дева Мария, момичето се запътило към пустинята, където решило да прекара живота си, борейки се с грозния си грях – блудството.
Свидетелства за живота на Мария Египетска виждаме от разказа на един благочестив човек – старецът Зосима. Поради своята отдаденост на Господ един ден той се зачудил дали има някой на Земята, готов на същите човешки лишения като него. Когато заспал, на сън му се явил ангел, който му заръчал да отиде в манастир, близо до река Йордан, като там ще намери отговор на въпроса си. Когато пристигнал там, по практика на монасите, заминал за пустинята да търси своите отговори. Ненадейно пред него се появила Мария Египетска. Първоначално бягала от отец Зосима, но след това го помолила да й даде дреха, за да закрие тялото си, тъй като нейните дрехи отдавна изгнили от тежките условия на пустинята.
След дълъг разговор и с насълзени очи от разказа на Мария, отецът поискал от светицата да се помолят заедно. По време на молитвата, Зосима станал свидетел на изумително чудо – тялото на жената се повдигнало от земната твърд и се извисило във въздуха. Обяснението на света Мария Египетска за чудесата, на които е способна било, че тя се борила съвсем сама в пустинята, в продължение на 17 години, с навика си да блудства с тялото и душата си. Борбата била безмилостна. Нападали я тъмни сили на желание да пие вино, когато е жадна, да си спомня пищните трапези, когато е трябвало да се засити само с корени. Но най-тежко преживяла желанието да блудства. Всеки път, когато я налягали тези демони, тя плакала горко и се молила, докато се показвала светлината на Светия Дух, която я успокоявала. След 17-годишни мъки, един ден тя просто намерила покой в сърцето си и от тогава вече нищо светско не я интересувало. Тогава вече нищо човешко не могло да я изкуши, защото тя вече не била жена, а нещо повече – Христов воин, годен да влезе в Небесното царство.
На раздяла св. Мария Египетска помолила отец Зосима догодина да дойде на река Йордан, където да я причасти за последен път. Така и станало. На следващата година Зосима чакал Мария, докато не изгубил надежда, но ето че късно вечерта той я зърнал от другата страна на реката. Нямало лодка, с която тя да се предвижи и той се притеснил, но докато мислел, видял как тя застанала пред реката, направила кръстния знак и тръгнала по водата. Изумлението на Зосима било силно, но въпреки това той намерил сили да я причасти. Помолила го още догодина да отиде на мястото, където са се запознали, за да я погребе.
Още една година изминала. Зосима отново тръгнал през пустинята, изпълнявайки манастирския обичай, и се насочил забързан към мястото на чудесното видение. Той прекосил цялата пустиня, разпознал по някои признаци търсеното място, и започнал внимателно да се оглежда на всички страни. Но като не виждал никой да се приближава към него, облян в сълзи, вдигнал очи към небето и започнал да се моли. Докато изрече молитвата, старецът стигнал мястото на потока и съзрял на източния бряг преподобната –  тя лежала мъртва. Ръцете й били скръстени, лицето й – обърнато към изгряващото слънце. Зосима дълго плакал, а после, след като прочел установените за погребение псалми и молитви, се замислил дали може да погребе тялото на преподобната, дали на нея това ще й бъде угодно. Тогава видял до главата на блажената следния надпис, нарисуван на земята: „Погреби, авва Зосима, тялото на смирената Мария на това място, отдай праха на прахта. Моли Бога за мен, представилата се през месец фармутий по египетски, а по римски април, в първия ден, в нощта на спасителните Страсти Христови, след причастяването с Божествените Тайни“. Като прочел надписа, старецът най-напред си помислил кой ли е могъл да го изрисува, след като светицата сама му казала, че не умее да пише. Зарадван, че е узнал името на преподобната, той разбрал, че след като я причастил на брега на Йордан, тя за един час е достигнала до мястото на своята кончина, до което той достигал с мъка за двадесетина дни. След това си припомнил, че тя умеела да цитира с пълна точност Божието Слово, без никой да я е учил.
Следващото чудо било, когато Зосима видял огромен лъв до краката на светицата. Ужасен от вида му, първоначално се изплашил до смърт, но лъвът го гледал кротко и като че с любов. Звярът помогнал на отеца да погребе тялото й, като изкопал гроб. След това и двамата се отдалечили: лъвът, кротък като агне – навътре в пустинята, а Зосима – към своята обител, благославяйки и прославяйки Христа, нашия Бог.
Такива са пътищата на Господ Иисус Христос – неведоми и трънливи, но крайният резултат... е, надали няколко страници ще могат да опишат чувството на вътрешен мир и любов, които Той ни дава. Не е случайно отпразнуването на света Мария Египетска именно по време на поста, когато най-много биваме нападани от зли сили. Както тя сама казва на авва Зосима: „Сатаната е силен и изпълнен с омраза към човечеството.“ Но не трябва това да ни плаши и отдалечава от Божия план. Напротив! Трябва да се изправяме смело пред делата на дявола, демонстрирайки, че Този, Който е с нас, е по-силен. Той е победил смъртта, разбил е адовите порти и е изкупил хората, които обикнал повече от всичко още от първия ден на Сътворението. От нас зависи дали ще се спасим, но без Божествената тайна сила, нищо няма да постигнем сами. Затова нека помолим Бога да не ни забравя и да ни прощава всеки грях. Да помолим и Света Мария Египетска да свидетелства за нас пред Господ.

Автор: Виктория Алберт - Via Magazine
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.