8 април 2015 г.

Индианецът-християнин: в своето племе и сред белите

(продължение)

Сега, когато неговият образ, вместо да бъде забравен, непрестанно изплува в паметта ми, реших да запиша случаи, свързани с него, негови спомени, думи, изказвания, за да създам известно усещане за неговото присъствие сред нас. Може би и до моите уши ще достигне гръмогласното мълчание на майката-земя на Владимир, за мен – Альоша Карамазов.

Той се е родил в индианския резерват Конауага (Caughnawaga), недалеч от Монреал, където живял до самата си смърт. Сега неговото село наброява 5000 жители. Създадено с правителствени средства и построено близо до реката, то дава пристанище на повечето индианци от този район. Индианците, като единствените, заедно с ескимосите, коренни жители на Америка, се ползват с изключителни привилегии, тъй като са отстъпили значителни територии от „майката-земя”, както те я наричат, на своите бели братя.
Но понякога на тези привилегии, например възможността да нямат паспорт и същевременно да получават помощ от държавата, се гледа като на съзнателен опит на белите да оставят индианците необразовани безделници, както често се случва.
Броят на алкохолиците сред тях е много голям. Тяхната ежедневна грижа е оцеляването като група и запазването на традициите, с които те много се гордеят. Те имат особена система на управление, която обаче може да научи на много неща нашите съвременни „културни”, политически и социални структури.
Висшият орган на управление е конфедерацията на всички индиански племена. С особена почит във всяко племе от поколение на поколение се ползват вождовете и старейшините. Любовта и уважението едни към други са в основата на конфедерацията.
В селото Конауага живеят основно три индиански племена. Най-многобройното от тях е племето Мохок. Селото съществува приблизително от 1600-та година и представлява своего рода център на това племе. Традиционно индианците са се занимавали с риболов, лов, обработка на дърво и кожа. Последните поколения отдават предпочитание на изработването на железни изделия и строителството.
„Нашето село – разказваше Владимир – заедно с другите индиански селища през ХVІІІ в. в голямата си част е преминало под римокатолически протекторат.
На дело се оказало, че католическите мисионери били готови на всякакви жертви, за да разформироват общината насилствено. Не с любов, а с примка на шията. Те унищожавали вековните местни традиции, насаждайки своите за постигане на лични користни цели.
До 32-рата си година вървях по утъпкания път. Както казваше моята майка, вожд и старейшина на племето: „Денем за света – римокатолик, а нощем – индианец, за душата”.
Но когато станах на 32 години, аз накрая не издържах тази примка на шията и тесните клещи, в които бях притиснат. Въстанах, но по своему. С години търсех своите корени, научих всички наши езици, постъпих в университет за бели, което по онова време беше нещо немислимо за индианец. Много години четях лекции по сравнително езикознание. Често ставах шут в техните нечестни академични игри, защото за тях бях рядка, чужда птица, надарена с други крила...
Занимавах се със сравняване на нашите думи с техните френски и английски думи, на нашите обичаи с техните обичаи.
Понякога чувствах, че те гледат на мен като археолози на вкаменелост. А за мен тази среща, това съприкосновение на култури, независимо от отговора, беше едновременно и радост, и печал.
Моят протест вдигна шум, макар и тих като скок на заек. Майка ми – стълбът на нашето село – за мен беше източник на мъдрост и в същото време на голяма скръб. Тя стана моят индиански Зосима...”
(следва)
 Автор: Йоанис Хаджиниколау
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pemptousia.fm
Част първа - тук.



Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.