"175 милиона американци ще празнуват Хелоуин, като
всеки от тях ще похарчи за празника средно по 75 долара, което прави обща сума
от 9 млрд. долара, които ще се влеят в икономиката им." - Горе-долу това
казаха по новините снощи за Хелоуин в САЩ. И не се съмнявам, че може да е
вярно. Даже съм сигурен, че е вярно. Но
ще поговорим за финансовата част по-късно.
В последните
години се наблюдава тенденцията два празника да навлизат в България - този на
св. Валентин и този на Хелоуин. Да речем, че българските варианти на двата
празника - Трифон Зарезан, който след дългия период на комунизъм в страната и
скъсването на връзката между човека и земята, с въвеждането на тежката
индустриализация и урбанизация в страната, превръща битовата страна на празника
(не говоря за духовната) в един повод за пиянски запой и измества битовия фокус
от грижата за земята и лозето, даващо препитание на селянина.
Може би от там
идва и битов алкохолизъм. Свети Валентиновият празник, алтернативата на същия ден
като Трифон Зарезан, по американски тертип, предлага на тезгяха
"любовта" и консумацията ѝ. Убеден съм, че статиската за разходите на
американеца за този празник е горе-долу същата, като с цитираната от мен.
Българският
вариант на Хелоуин пък е кукерството, който отново благодарение на загубването
на българското село през соца, е вкаран в читалищните дейности и се е
превърнало в един маскарад с отвратителни костюми и хлопане със звънци. Но
същината на празника не е далеч от Хелоуинската истинска същност, гонене на
бесове и духове чрез преобличане (най-общо казано), което пък на мен ми е
отвратително. Хелоуин също бе изкаран на тезгяха, по американски тертип отново,
като маскарад, време за купон, още един ден в годината за купонясване. Хелоуин
е чисто комерсиален празник. Но нека си поговорим първо за културното измерение
на празника.
Съмнявам се в
католическа Ирландия, някой да отблелязва същинския езически Самхайн, освен
новоезичниците, които напоследък станаха модерни и в славянския свят, особено в
Русия и Украйна. Но все още, Слава Богу, са малцинство. Или пък някой в Западна
Европа. Популяризирането на Хелоуин идва, от Щатите, там най-много се говори за
това, даже костюми и украси започват да се продават от края на август. Знаем,
че в Щатите емигрират доста ирландци, през 19 и 20 век. Всички те търсят шанс
за по-добър живот извън бедната Ирландия и омразната Англия. Но САЩ винаги е
била една капиталистическа сила, в която доста трябва да се потрудиш, ако искаш
да живееш комфортно и добре. Изисква много пот и кръв. Ирландците по душа са
купонджии хора, предполагам са празнували Хелоуин, който е и католически
празник, католици пък са и ирландците, още в своята родина. Та тежкият живот в
САЩ им е дал повод да превърнат този празник в едно весело празненство, с което
да се отвлекат от изтощителното и опасно ежедневие. Ако тези доводи не ви се
струват достатъчно убедителни, ще ви дам пример с един друг ирландски празник,
превърнат в празник на алкохола в Щатите, а именно Денят на Свети Патрик. Свети
Патрик е просветител на Ирландия и келтите, чества се там като национален
закрилник, равноапостолен светец, култът към него се е пренесъл и в САЩ, заедно
с първите ирландски заселници, но днес празнуването му се свежда до това да се
носят зелени дрехи, прави се парад и се пие на корем, от всички етноси, но
предимно от белите хора в Северните щати. В комерсиализирането на този духовен
празник единственото, което може да съзре човек
е опит да се избяга от сивото и тежко работно ежедневие в САЩ, на което
са подложени всички мигранти. А в наши дни и всички хора от средната и
по-долните класи. Същото е станало с Хелоуин. Предполагам някой по същата
причина е решил да се маскира, за да избяга от себе си и от живота си. Да го
направи по-цветен. Децата са започнали да обикалят по къщите за сладки хем,
защото децата обичат сладки и ги получават безплатно, хем да могат да се плашат
едни други. Децата обичат да се плашат от призраци и подобни истории.
Някой би възразил,
как мога да съм толкова сигурен какво изпитват американците. Как мога да съм
толкова сигурен? Знаете ли аз изкарах четири месеца в Щатите, като един от
хилядите български студенти там, отишли да изкарат някой долар я за Голф, я за
магистратура, я за нещо друго. Не прекарах дните си в разсъждение там, да в някои
от тях, когато не спях по 4 часа на денонощие, които ми оставаха след като се
върнех от двете ми работи в 1:30 през нощта, мислех, наблюдавах, разсъждавах,
ама защо така живеят тези хора, защо всичко е опаковка при тях и още ред
подобни мисли. Прекарах дните си пътувайки всеки ден от работа вкъщи, от вкъщи
в работа по аризонските пътища. И някак, сякаш бидейки в унес избутах времето
там, но сега тук имам възможност да ретроспектирам нещата, да върна лентата
назад и да видя много неща и детайли, които там ми бяха убягнали, дали поради
естественото напрежение, в което те поставя средата, дали поради други
причини. И сега си давам сметка за
дребното сметкаджийство, което често владее техния живот. И защо празнуват Хелоуин.
Знаете ли, че
американците се чувстват роби на банковата система, на ипотеките, на колите си,
за тях е немислимо да нямат кола, да нямат работа - нямаш ли работа това е
равно на гладно улично съществуване. Така се върти колелото на системата.
Храна, дрехи, бензин - всичко това, за което ние цъкаме с език, че е прекалено
скъпо за нас, за тях е безбожно евтино. За почти четири литра бензин, плащаш
2.80 долара. За заплатите, които моите американски колеги получаваха, по хиляда
долара на седмица, се оплакваха, че е малко за тях. Може да си покриват
битовите нужди, както казах те са доста евтини, купуват се много неща, дори да
нямаш нужда от тях, защото са евтини и от това произлиза комерсиализмът. И все
пак важните неща в живота са труднопостижими за тях. Образование, медицински
грижи - са твърде скъпи. Познавах една девойка, на 23 години, която току-що
беше завършила университет и дължеше 40 000 долара. Всеки месец от чека ѝ се
удържаха пари за социални, здравни осигуровки, университетски дълг, данъци,
местни и федерални и така нататък. Не е като да нямат мечти хората. Просто
нямат смелостта на Спартак, да се разбунтуват. Предпочитат сигурното, но
сивото, делничното. Една от моите добри познати там, американка, нямаше пари да
учи, искаше да пътува, да посети Шотландия, да живее в нея, и в крайна сметка
се примири да стане обикновен офис агент, угодничейки на шефовете и на
компанията, с чиято политика хич не можеше да се примири. Но нямаше избор. И
въпреки че работехме за същите пари на час, тя вземаше по-малко, благодарение
на дънъците и таксите.
Защо нарисувах
тази картина, мрачна и гадна, преплетена с доста емоционалност и чисто лични
някакви впечатления? Защото аз така си обяснявам празнуването на Хелоуин в САЩ.
Там имат нужда, да не бъдат себе си за един ден от годината, а да бъдат някакъв
любим герой, супергерой, някой силен или страшен, да изплашат призрака на
смъртта, от който се страхуват, тайно в сърцата си, осъзнавайки безсмислието
си. Американците обичат да купонясват. Пият много, да, скучни са, но пият
много. Пият докато не припаднат, винаги някой прави секс, а другите продължават
да пият или се напушват. Така си го изкарват на тази черна картина. Общуват,
някак си без много да си казват, просто говорят за да прелеят от пустото в
празното. Затова и Хелоуин е още един ден в годината, в който могат да вдигнат
купон, да се срещнат, или както се нарича на английски - mingle with people, тоест срещане с много хора на някакво събиране, парти,
прием, където се социализираш за кратко с част от тях или с всички. Затова и ще
похарчат средно по 75 долара на човек, в това да избереш тиква, да я украсиш,
което те отдалечава от ежедневните грижи, терзания, битовизъм, дори и от
екзистенциалните въпроси. Избираш си костюм, правиш се на някого, прекарваш
време в заучаване на фрази и движения характерни за героя, за да впечатлиш
останалите с опита си да приличаш на него, събираш се с хора, пиете или каквото искате правите - само и
само още един ден да не е като всеки друг.
А сега и за
България
Да, доста хора в
страната ни се обявяват против. Едните виждат конспирация за обезбългаряването
ни, другите духовна война на сатаната с Бога, третите съзират нещо и те. И
всеки е прав донякъде. Но Хелоуин продава и в България. Музикални формати със
специални издания за Хелоуин, предавания от различно естество също, списания и
най-вече клубове. Продават се все неща от развлекателната индустрия, защото
хората това и търсят в този празник, говоря за хората на моите години, не за
децата, които ходят облечени в разни костюми и пеят "Седнало е Джоре
дос". При тях се получава някаква еклектика от объркването на родителите и
разкъсването им между патриотизъм, нашенското и западното, модното, желано от
децата. Но за хората на моите години, както и тийнейджърите, мисля че те
празнуват за купона. Писнало им е. Загледайте костюмите по улицата, повечето
слагат някакъв грим или евтини шапки на вещици, дяволски рога и други такива
артикули, произведени в Китай. Няма изобретателност, няма подход към празника,
защото българинът първо не може да си го позволи икономически, второ не му се
занимава, иска му се да излезе и да купонясва. Празникът на Свети Валентин и
Хелоуин навлязоха в България поради икономическия си, комерсиален характер. Не
защото има конспирация или духовна бран, по-специална от вече известната ни. Търговците, медиите рекламират празника,
защото той ги продава и те печелят. Но забележете и нещо друго, много важно.
Начинът на празнуване, причините и подтекста. Не мога да приема нито
поамериканченият, излъскан начин на празнуване, нито ми харесват причините,
поради които българите така бързо усвояват този празник, нито ще бъдат
привлечени от подтекста на празника.
Първо - подтекста.
Това е един празник, който се е превърнал от езически в католически, та днес в
икономически. Но оригиналният подтекст е смъртта, гоненето ѝ. Опита да я
сплашиш от ден до пладне, та да ти се размине и тая година. За мен като
християнин вярата в Бога, Неговата милост и Любов, която ме е сътворила за
живот вечен, предизвиква сблъсък между моята съвест и съвестта на празника. В
следващите две точки ще видим още такива сблъсъци. При мен не аз трябва да
плаша смъртта, а тя плаши мен. И това е в реда на нещата, тъй като именно
задавайки си въпросите: "За какво живея?" и "Ако утре
умра?" разбирам смисъла на битието и излизам от тази злободневно-битова
тиня, в която затъва човека, който е сътворен за живот като личност в Личността
на Бога и за вечна радост.
Второ - причините.
Българинът в последните 70 години (от 9 септември 1944 година насам) страда.
Наистина битието ни като народ е тежко, раздвоено, объркано, търсим пристани
сламки и накрая аха все да се удавим. Подвеждат ни, лъжат ни политици, бакали,
предават ни хората, на които сме гласували доверие в личностен и общностен
план. За тези 70 години са настъпили толкова сътресения в психиката на българина,
че съм сигурен, че всеки читател може да се сети за поне едно такова
сътресение. И ето, и ние като американците търсим отдушник, от това непрестанно
изменящо се битие, което така ни стряска в последните години и ето предлага ни
се един празник, с който можем да изплашим живота и смъртта чрез празнуването
си. Чудя се дали в последните години американците не ни станаха братски народ,
поради тегобите, които споделяме с тях - обедняването на бедните, натискът
върху средната класа и свръхзабогатяването на богатите, политическата
непрозрачност и лудостта на народа от икономическата и политическата ситуация.
Например в Западна Европа причините за празнуване на Хелоуин са същите като в
България, САЩ и навсякъде, още един празник, в който обаче можем да си позволим
да се маскираме и налудуваме, както ни се иска.
И трето - начина
на празнуване. Знаете как. Но само се загледайте в костюмите на празнуващите Те
се състоят или от обикновен грим по лицата или от съчетани дрехи в гардероба с
някаква евтина вещерска шапка, дяволски рогца и други такива артикули китайско
производство. Нищо сериозно, никаква изобретателност в костюмите. Хората отиват
да забравят ежедневието, защото от утре пак следва то.
Накрая, да, трябва
кажа няколко обобщителни думи и да затворя темата. На другия ден е празникът на
народните будители. Нека утре всички се сетим за тях, да се помолим за техните души и направим скъп подарък на
някого, например с някоя книга, защото именно будителите и творчеството им
останаха и ще останат вечни. Хелоуин ще продължи да навлиза и да навлиза,
просто защото се продава. Ще продължават да се чуват призиви за запазването и
оцеляването на нашите празници - просто защото не можем да ги продаваме, те ще
губят пред Хелоуин. А и няма как да ги продадем. Разликата е, че американците
харесват и предпочитат опаковката, а ние тук съдържанието. Ако някой празнува
днес, приятно прекарване, моят съвет е да се празнува опаковката, да не се
влага много смисъл в празника, да не се търси дълбочината на този празник,
защото ние имаме склонност към това, а дълбочината и същността на този празник
са тези, които вече вредят духовно. И в тях е сатаната. Празнувайте опаковката
с мярка. А на другия ден, е онзи прекрасен празник, на чието съдържание можем
да се отдадем и наистина да се порадваме духовно и душевно, защото той е така
да се каже здравословният празник, понеже има съдържание, но за жалост не и
опаковка. Което пък е неизмеримо по-прекрасно и радостно, за мен, който се
нагледах на опаковки, а не се нарадвах на съдържание. Така че тази година съм
особено радостен, че утре е Денят на народните будители, понеже осъзнах колко
важен е този празник за нас, за да не се превърнем и ние в опаковки -
използвани, изхвърлени, взети отново и излъскани и пак използвани, дали от
дявола, човеци или Хелоуин.
Благодаря ви, будители, защото заради вас не съм
скот!
Честит празник на Народните будители!
Автор: Божин Дончев
