Бях в пети клас, когато за първи път в училище
отпразнувахме нововъведения празник Хелоуин. Спомням си, че учителите ни бяха
събрали предния ден в класните стаи, в часа на класния ръководител и ни
обясниха как ще протече предстоящия празничен ден. По път за вкъщи се чудех
като кой да се маскирам, все пак е маскарад и трябва да приличам на някой
приказен герой, така ни бяха обяснили. След дълго чудене се сетих за един от
любимите ми персонажи – Робин Худ, но не се облякох като него, а като един от
неговите съратници, който също се бе обрекъл да помага на бедните и тънещи в
неволя хора.
Реших да се облека като знаменития отец Тък, на който от малък се
радвах, когато го видя на детското.
Нямаше от къде да намеря дрехи или костюм, като този на
отец Тък и затова се реших сам да си направя. Прибрах се, споделих вкъщи и
заедно цялата рода натъкмихме едни одежди, точно като тези на отец Тък. За моя
най-голяма радост даже си намерих и гега, с която да вървя. Нашето училище беше
организирало шествие по централната улица на града и трябваше да сме
представителни.
На 31-ви октомври, рано сутринта всички се запътихме към
училище, където се радвахме да се видим пременени. Спомням си моите съученици -
всички се бяха облекли като големи и известни супергерои, феи, елфи, добри
магьосници и принцеси. Не си спомням, не че не е имало, но не си спомням
вещици, вампири, зомбита и прочие.
В училище се почерпихме с бонбони, ама не такива с
черепи, а от тия обикновените и тръгнахме по централната улица. Беше много
интересно, защото костюмите ни не бяха купени, а ние си ги бяхме направили и
всеки се хвалеше на другия, кой най-много е помагал и как се е сетил да си
измайстори нещо – самичък...
Вече не съм пети клас и нещата май са се променили леко,
в училище децата и днес празнуват Хелоуин, явно няма да има отърваване от този
празник. Днес обаче костюмите не са направени от децата, а са купени от
най-близкия магазин за детски дрехи, който специално за този ден е пуснал костюми... Но тези не са като нашите...
Оня ден минах през един такъв магазин, не влязох, но се
загледах във витрината и така и не видях костюм, който да прилича на този на отец
Тък. Да, имаше зомбита, вещици, вампири, мумии, но такъв като на отец Тък
нямаше. Може би защото ще го приемат за религиозна пропаганда, а пък нали в
нашето общество това е тема табу. Нямаше и много костюми на феи, принцеси и прочие
добри герои от познатите нам приказки. Преди да тръгна се замислих и се
надявам, че костюмите на добрите герои са купени, а пък тези на лошите са
останали в магазина. Надявам се, но уви...
Защо ви разказвам всичко това? Защото от година на година
нещата стават все по-чудни и по-чудни, и казвам чудни, за да не употребявам
по-лошата дума – извратени, каквито всъщност са всичките тези приготовления за
този, иначе не наш празник.
Не мога да се съглася, че в България подобно нещо няма.
Напротив! Кукерските игри са също толкова опасни за душевното здраве, колкото и
този маскарад... Но както и да е.
Вече от осем години съм по-активно в църквата и всяка
година забелязвам, че всичко се повтаря. Около 15-ти октомври започват да се
появяват коментари в социалната мрежа против този небългарски празник, започват
публикации с призиви за забраняването му и прочие. Всяка година някой се сеща
да напише нещо.
Даже, ето пресен случай - на няколко пъти читатели ме
попитаха дали няма да реагираме и ние. Е, още не съм им отговорил, но се
надявам, че с настоящата публикация ще им стане ясно.
Ще реагираме, няма как. За пореден път ще говорим за
нещото, което не е толкова важно, за
нещото, което ни отвлича от истинското и наистина спасителното, не само като
нация, а и като дух. Тази година, а и предполагам и за в бъдеще ще се говори
все по-малко за будителите, за онези хора, които са дали живота си за нашия
народ, които са тръгнали и не са се отказали да се борят срещу езичеството,
срещу злото и са били готови и кръвта си да пролеят. За тези хора по-малко се
говори, а и сигурно все по-малко ще се говори.
Нека ги споменем поне, защото може и да сме ги забравили.
Помните ли св. Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф
Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан,
Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски,
Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков
Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи
Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Никола Бацаров, Иван Вазов, Григор
Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо
Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов?
Знаете ли какво са сторили? За кого са дали живота си? На
кого са посветили трудовете си, мъката си, живота си?
Преди много време министър Стоян Омарчевски казва за този
ден, че „първата наша грижа е да обърнем
погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я
приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и
импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само
тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът
е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата
трептят за хубавото, националното, идеалното...,
Да... Сега първата ни грижа е да припомним на децата, че
само ако се стараят да бъдат добри, ще могат да бъдат човеци. Карайки ги да се
вглеждат в бездната на отчаянието, на смъртта, на гротеската ние ставаме техни
палачи – духовни палачи. Трябва да се знае, че животът е ценен и то е ценен,
когато е вдъхновен от идейност, от постоянен стремеж към съвършенство,
когато е пропит от обич към доброто и най-вече, когато е изпълнен с искрена и
чиста вяра.
Вече почти 100 години България чества Деня на народните
будители. Надявам се, че няма да се забравят хората дали най-скъпото си –
живота си, за да просветят и обогатят нас - техните наследници.
И може би отново, когато видя децата по училата да
минават с маски приличащи повече на извадени от хорър филм, ще се сетя за отец
Тък и дружината съратници на разбойника благодетел Робин Худ, който много прилича
на будител в детските очи...
Честит празник на Народните будители!
Автор: Ангел Карадаков
