По повод празника на св. Нектарий Егински публикуваме тук една интересна случка от живота на св. Нектарий, който особено днес трябва да ни бъде пример.
В живота съществуват малко
моменти, в които се радваме на истинска красота и щастие. Още повече, че тези
моменти продължават разочароващо кратко. Такъв бил случаят, когато свети
Нектарий решил да посети Градината на Пресвета Богородица – Света Гора.
След като пристигнал на
Атон и престоял в някои от манастирите, свети Нектарий решил да се отклони от
ежедневната си програма и да посети Катунакия, уединено убежище на дванадесет
братя, които живеели в пълно смирение, простота и любов. Килията била основана
от известния духовник монах Даниил, с когото по-късно свети Нектарий ще
поддържа най-близка духовна близост. Гостоприемството им било прочуто, също се
отнасяло и за тяхното пеене. Говорело се, че когато слушаш как пеят, сякаш
чуваш ангелски песнопения. Музиката довеждала душата до радостен възторг.
Свети
Нектарий изпитвал голяма любов към византийското пеене, особено това, което е
посветено на света Богородица. Затова решил да предприеме трудното пътуване до
скита, намиращ се на морската скала.
Когато се отслужвала
Божествена литургия в Катунакия, присъстващите усещали, че сякаш всичко земно
ги напуска и по някакъв начин се пренасят в друго измерение на духовността.
На около десет минути път
под това свято убежище човек може да види стръмна страховита скала, наречена
Каруля, която е над сто метра висока. Под нея с грохот се разбиват морските
вълни.
Пристигането на свети
Нектарий в това място, излъчващо природно и духовно страхопочитание и
благоговение било неочаквано. Данилеите нито били уведомени за посещението му,
нито знаели кой е той. Дошъл, носейки шапка на монах и едно старо расо, с което
работил в градината си в Ризариос (семинарията, където бил ректор), и с дебели
монашески ботуши. Оставил ги да мислят, че е монах и им казал, че е от Атина. Те
посрещнали неочаквания си посетител с обичайната си любезност и с типичната си
сърдечност. Предложили му пресни смокини и лешници с див мед и били доволни, че
той ще прекара няколко дни сред тях, така че да може да участва в Божествените
им литургии. Когато им заговорил, независимо че словото му било кратко, те били
удивени да чуят такава просветена и проницателна реч.
След литургията свети
Нектарий и един монах от данилеите излезли на разходка към страховитата скала
Каруля, където неочаквано срещнали един непознат отшелник. Той имал силен тен
от слънцето, расото му било пожълтяло от носене и големите му очи били почти
хипнотизиращи.
- Благословете… – прошепнал
свети Нектарий, заставайки поразен от чудото.
- О, Господи! – отговорил
отшелникът и начаса се обърнал към данилейския монах, като го смъмрил:
- Братко, как можеш да
вървиш пред митрополита на Пентаполис, който е приет сред светите братя преди
много време?
Монахът онемял. Нектарий
смирено погледнал отшелника в очите. Сърцето му биело бързо, разбирайки, че
пред него стои душа, благословена с Божествения дар да вижда в миналото и
бъдещето. Без да иска очите му се насълзили от благоговение.
- Да бъде благословено
името на нашия Бог, брате. Не казвай нищо повече за скромния му слуга…Моля те,
моля те, приеми поздравите ми.
Той се доближил с желание
да целуне грубата ръка на отшелника. Отшелникът обаче издърпал ръката си и на
свой ред се поклонил да целуне ръката на свети Нектарий. По този начин двамата
се оказали лице срещу лице и си разменили сърдечна прегръдка.
- Вчера демоните изпаднаха
в ярост. Нападнаха ме така злобно и беше очевидно, че искаха да ме унищожат.
Обаче не можаха да продължат при думите: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат
неговите врагове.” В този момент те изчезнаха.
- Защо са се разгневили? –
попитал свети Нектарий.
- Защото днес щях да се
срещна с един от най-големите им преследвачи.
- Какви са новините по
света?
- Новините са войни,
безредици, безпокойство…
- Не продължавай, разбирам
– казал отшелникът. Самоизтъкване, гордост, арогантност и
псевдоинтелектуалност.
И двамата се умълчали някак
тъжно.
Междувременно монахът се
опитал да поправи недоразумението заради недостатъчната почит, оказана на свети
Нектарий, като му предложил извиненията си.
- Съчувствам ви, Ваше
Високопреосвещенство. Вие копнеете за уединение, но сте видели, че е ваш дълг
да служите лично на хората и в дълбоката си обич към себеподобните се чувствате
отговорен за тях и така трябва да се включите в света…Уединението обаче ще
дойде при вас.
Свети Нектарий го погледнал
отново в очите и се просълзил от вълнение.
- Какво мислите за
настъпващия двадесети век? – попитал той отшелника.
Отшелникът не отговорил
веднага. Той погледнал към небето, въздъхнал дълбоко и казал:
- Виждам края на царства,
войни, безредици,зверства, разрушения…Ще царува страхът.
Тримата свети люде не си
казали нищо друго и се разделили, поемайки всеки по своя път, за да се срещнат
след не много време завинаги в Небесното Царство, където са и до днес…
Из книгата „Свети Нектарий,
светецът на нашия век” Сотос Хондропулос
Източник: Православен свят
