7 ноември 2015 г.

Витезда* от ордени

С тази статия започваме нова рубрика "Мнения", в която ще публикуваме Ваши коментари по църковни теми, проблеми и новини. Първият текст е за награждаването на Патриарх Неофит с орден "Стара планина". 

Честито на Негово светейшество българския патриарх Неофит! Той вече има орден “Стара планина”, а неговият предшественик притежаваше гордо орден “13 века България”! Въпросът ми е: какво добро донесе това на Църквата?
През далечната 1984г. връчването на въпросният орден бе с цел да се покаже, че в България съществува свобода на вероизповеданията, отново по повод 70 годишнината на тогавашния първойерарх патриарх Максим и естествено - за бездействие. Толкова ли ни е къса паметта?! Явно да! Днес по какво се различава това отличие? Държавата се води традиционно православна?! Един президент окичва един патриарх с най-високото отличие в държавата. Е, и?! В същото време едно правителство отказва в лицето на министъра на образованието да въведе предмет “Религия”, защото не е политкоректно... Няма до коментирам тежненията на Св. Синод на БПЦ за този предмет, там също има какво да се каже и те не могат да бъдат приети безпрекословно...
Но да се върнем на случая. Дали Църквата в държавата ни се използва като украшение, защото така трябва?! Явяват се няколко интелектуалци, които призовават нашият патриарх да се окичи с този орден и не щеш ли това се случва! Трябва да се изпревари събитието, защото същия орден ще бъде присъден на Вселенския патриарх Вартоломей. Успешна акция! Няколко дни преди цариградският патриарх да получи отличието и да го закичи на гърдите си, нашият патриарх вече го притежава. До какво води това? Умишлено няма да се спирам на настоящата визита на Вселенския патриарх Вартоломей и на закачките, които част от нашите  свещенослужители и интелектуалци завъртяха покрай нея. Вартоломей идва в България,  получава високи отличия от президента и от БАН и си отива, но ние оставаме тук. И няма значение кога и на кое място ще се споменава БПЦ,  ако тя бе наясно къде е в територията, която обгрижва и сред вярващите, които следва да води към спасение. Не че и темата за визитата не е интересна, но в случая на друго държа да обърна внимание. Живеем в територия, чиято управляваща вихрушка, може всеки момент да достигне до времето на бай ви Тошо /спомняте ли си го, нали плачехте дълго за него?/ Имаме спасител на нацията, който от време на време се обръща към „Началника“ /разбирай Бога/, за да го попита нещо или да приеме похвала от Него. Бил присъствал на толкова водосвети, че разбрал, що значи  Витезда?! И в болшинството си българския народ припознава в него „бащицата“, който ще го доведе до вечно блаженство?! Харесват го и леви и десни и тия, дето не знаят от коя страна да застанат... И Църквата /разбирай ръководството й/ го приема за „спасител“ и добър кормчия?! Но май Църквата е забравила, че тя следва да е кораб за спасение. Защо бе връчено това отличие от страна на държавата и защо бе прието от страна на патриарха? Догадките остават, а те не са най-добрия извор...

Какво се промени в БПЦ след като патриарх Неофит застана начело? Как той прие първосветителството си и как промени отношението на българите към Църквата? Колко пъти се възползва от дадените му възможности например от Закона за радиото и телевизията, където изрично е упоменато: „Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от: 1. Българската православна църква“?  Появяваха се разнопосочни излияния на Св. Синод по различни поводи, няма да ги коментирам. Те ставаха удобна дъвка за медиите, в същото време се коментираха от архиерей, но никой не разбираше това съборно решение ли е или на някой, който е успял да го публикува в официалния сайт на БПЦ. Зная много добре, че ще се намерят и свещенослужители и християни, които ще ме обвинят, че си позволявам да пиша тези редове. Но истината е, че в момента БПЦ се използва единствено за украшение на управляващите, без да има реална дейност за просвещението и спасението на българите. Не твърдя, че това на места не се случва, но ми е обидно, че се връщаме към времето, от което искахме да избягаме - ордени, отличия, свобода на вероизповеданията пред света, защото тогава вярата бе забранявана от държавата, а днес вярата трудно достигаща до българина!

Автор: Ана-Мария Кръстева-Лачанска

*Витезда – /библ./ Дом на милосърдието 
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.