С тази статия започваме нова рубрика "Мнения", в която ще публикуваме Ваши коментари по църковни теми, проблеми и новини. Първият текст е за награждаването на Патриарх Неофит с орден "Стара планина".
Честито на Негово светейшество българския
патриарх Неофит! Той вече има орден “Стара планина”, а неговият предшественик
притежаваше гордо орден “13 века България”! Въпросът ми е: какво добро донесе
това на Църквата?
През далечната 1984г. връчването на въпросният орден бе с цел
да се покаже, че в България съществува свобода на вероизповеданията, отново по
повод 70 годишнината на тогавашния първойерарх патриарх Максим и естествено -
за бездействие. Толкова ли ни е къса паметта?! Явно да! Днес по какво се
различава това отличие? Държавата се води традиционно православна?! Един
президент окичва един патриарх с най-високото отличие в държавата. Е, и?! В
същото време едно правителство отказва в лицето на министъра на образованието
да въведе предмет “Религия”, защото не е политкоректно... Няма до коментирам
тежненията на Св. Синод на БПЦ за този предмет, там също има какво да се каже и
те не могат да бъдат приети безпрекословно...
Но да се върнем на случая. Дали Църквата в
държавата ни се използва като украшение, защото така трябва?! Явяват се няколко
интелектуалци, които призовават нашият патриарх да се окичи с този орден и не
щеш ли това се случва! Трябва да се изпревари събитието, защото същия орден ще
бъде присъден на Вселенския патриарх Вартоломей. Успешна акция! Няколко дни
преди цариградският патриарх да получи отличието и да го закичи на гърдите си,
нашият патриарх вече го притежава. До какво води това? Умишлено няма да се
спирам на настоящата визита на Вселенския патриарх Вартоломей и на закачките,
които част от нашите свещенослужители и
интелектуалци завъртяха покрай нея. Вартоломей идва в България, получава високи отличия от президента и от
БАН и си отива, но ние оставаме тук. И няма значение кога и на кое място ще се
споменава БПЦ, ако тя бе наясно къде е в
територията, която обгрижва и сред вярващите, които следва да води към
спасение. Не че и темата за визитата не е интересна, но в случая на друго държа
да обърна внимание. Живеем в територия, чиято управляваща вихрушка, може всеки
момент да достигне до времето на бай ви Тошо /спомняте ли си го, нали плачехте
дълго за него?/ Имаме спасител на нацията, който от време на време се обръща
към „Началника“ /разбирай Бога/, за да го попита нещо или да приеме похвала от
Него. Бил присъствал на толкова водосвети, че разбрал, що значи Витезда?! И в болшинството си българския
народ припознава в него „бащицата“, който ще го доведе до вечно блаженство?!
Харесват го и леви и десни и тия, дето не знаят от коя страна да застанат... И
Църквата /разбирай ръководството й/ го приема за „спасител“ и добър кормчия?!
Но май Църквата е забравила, че тя следва да е кораб за спасение. Защо бе
връчено това отличие от страна на държавата и защо бе прието от страна на
патриарха? Догадките остават, а те не са най-добрия извор...
Какво се промени в БПЦ след като патриарх
Неофит застана начело? Как той прие първосветителството си и как промени
отношението на българите към Църквата? Колко пъти се възползва от дадените му
възможности например от Закона за радиото и телевизията, където изрично е
упоменато: „Българското национално радио и Българската национална телевизия
могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на
значими религиозни церемонии по искане от: 1. Българската православна
църква“? Появяваха се разнопосочни
излияния на Св. Синод по различни поводи, няма да ги коментирам. Те ставаха
удобна дъвка за медиите, в същото време се коментираха от архиерей, но никой не
разбираше това съборно решение ли е или на някой, който е успял да го публикува
в официалния сайт на БПЦ. Зная много добре, че ще се намерят и свещенослужители
и християни, които ще ме обвинят, че си позволявам да пиша тези редове. Но
истината е, че в момента БПЦ се използва единствено за украшение на
управляващите, без да има реална дейност за просвещението и спасението на
българите. Не твърдя, че това на места не се случва, но ми е обидно, че
се връщаме към времето, от което искахме да избягаме - ордени, отличия, свобода
на вероизповеданията пред света, защото тогава вярата бе забранявана от
държавата, а днес вярата трудно достигаща до българина!
Автор: Ана-Мария Кръстева-Лачанска
*Витезда – /библ./ Дом
на милосърдието
