Спомняте ли си онзи момент от Евангелието, в който
се разказва как до Христос седяло едно дете, в краката Му. Тогава той го
прегърнал и казал: "Ако не се
обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се
смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно
такова дете в Мое име, Мене приема."
Според църковното предание, това дете било св. Игнатий
Богоносец, който по-късно бил
ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ. Завършил живота си
мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете. Нарекли го Богоносец, защото
той самият наричал така себе си. На иконата със своя образ св. Игнатий е
изобразен прав, с два лъва от двете си страни, които разкъсват тялото му.
Срещала съм и тълкувание на образния език на тази икона, в която двата лъва,
които се хвърлят върху св. Игнатий са нашите страсти, които разкъсват плътта
ни...
Св. Игнатий бил наречен от християните богоносец, защото учил и проповядва как
да носим Бога в себе си и как сами да станем богоносци и христоносци.
Да носиш Бог в сърцето си е много трудно, дори
невъзможно. Човешкото сърце е толкова малко, а Бог е неизмерим, необятен и
безкраен. И ако това сърце е пълно със страсти, Бог не може да се посели, а стои пред него и чака... Чака да си спомним за Него. Казват, че когато
човек се моли, сърцето му става толкова голямо, че може Сам Бог да влезе и да
се помести в него. Каквито и душевни „лъвове“ да го нападат, той може
с молитвата сам да устои и да ги изгони, като пусне Бог вътре.
Веднъж по време на заниманията в часовете по
„Религия”, едно дете ме попита с
нескрито любопитство: „А ти какъв подарък ще поискаш от дядо Коледа?“ „Ще
поискам да ми даде добро сърце“ - отвърнах аз. „Но защо ти е такъв подарък?“-
попита учудено детето. „Ако ми даде добро сърце – отвърнах, нищо друго не ми е нужно, защото Бог ще влезе
в него и ще живее там. А който има Бог в сърцето си, той всичко има и други
подаръци не са му нужни...“
Дали
детето ме разбра, не знам, но замълча и се замисли как може Бог да влезе в едно
сърце... Нали е необятен, Той е навсякъде, едновременно по всички краища на
света, как ще влезе и ще живее в едно сърце? Особено, ако е пълно с духовна
нечистота... И ето, че човешкото сърце понякога може да бъде толкова малко, но
единственият начин Бог да влезе в него е да попречим на нашите страсти, които
подобно на „лъвовете“, разкъсали тялото
на св. Игнатий, да разкъсват и нашето
сърце. А лекарството е нашата молитва. Тя е мостът, по който влиза Бог и го
изпълва с любов и топлина. И понеже Бог е необятен, то също става необятно...
В Стария Завет, в книга Притчи, срещаме една
препоръка на мъдрия Соломон: „Сине мой, дай сърцето си на мене, и очите ти нека
внимават в моите пътища“. И св. Игнатий постъпил по съвета на мъдрия...
- Богоносец е този – казал той на своя
мъчител, - който носи Христа в душата си.
Бого-носейки, да носим
Христос в себе си, и не само Него, но и един другиго да се носим към Царството
Небесно, защото какво ще е раят без приятелите, роднините и любимите ни хора...
Автор: Ренета Трифонова
