28 май 2015 г.

Мъченичеството на брака и женското богословие



 
Ще ви запознаем с един интересен епизод от предаването на монахиня Васа Ларина, която вече няколко години води свое видео-интернет предаване
В поредното издание на шоуто си сестра Васа (Ларина) беседва с известния богослов, свещеник Джон Бер.

Сестра Васа (Ларина): Здравейте, аз съм сестра Васа и днес пия кафе тук, във Виена, в Австрия. Чака ни изненада: при нас в студиото гост е единственият и неповторим отец Джон Бер. Това е знаменитият велосипедист и реставратор на стари велосипеди.
Кой е писал това встъпление?
Да, знам, че той обича велосипеди, но едва ли това е най-важното, за да говорим за него от самото начало. Длъжна съм да се извиня пред вас, дами и господа, за моите сценаристи, но знаете, някои неща ги впечатляват повече.
Както и да е, отец Джон Бер, знаменитият православен богослов е действително днес в нашето студио. Той е професор по патрология и декан на Свето-Владимирската семинария в Ню Йорк; автор на няколко известни книги, съпруг, преподавател по английски език и баща на двама сина и дъщеря. Моля, посрещнете го топло и го приветствайте с аплодисменти.
 Много се радвам, че днес Вие сте с нас, отец Джон, ще повторя това още веднъж. Бих искала да кажа също и колко е удивително, че изминахте този път до тук, във Виена, Австрия, просто за да участвате в едно от популярните тв предавания. Разбира се, имам предвид, че сме ви много благодарни. Как се чувствате в тази роля?
Свещеник Джон Бер: О, много се вълнувам. Но всичко това е така: дойдох, за да прочета няколко лекции в университета и след това, ако успея да дойда и пия кафе с Вас.
Сестра Васа (Ларина): И така, отец Джон, моят първи въпрос е относно това, как преминават дните на семейния човек и известен богослов? Бих искала да попитам: както знаете, в развитието на православното богословие, в особеностите на патрологията, водеща роля играят учените монаси. В ранната Църква, струва ми се, всички без изключение известни ни свети отци са били монаси. Как смятате, по-сложно ли е или не е на семейния човек да изследва техните съчинения, да размишлява над тях, да пише статии за тях?
Свещеник Джон Бер: Мисля, че не. Когато започнеш да размишляваш за това разбираш, че бракът и монашеството имат много общо, въпреки, че бих искал много внимателно да говоря за всичко това, Бог да ми помага. Ето един факт от първите векове на християнството: когато свети Антоний се отправил в пустинята той осъзнавал, че неговото доброволно отиване в пустинята е удължено във времето мъченичество. Той отишъл в пустинята...
Сестра Васа (Ларина): За да бъде мъченик?

Свещеник Джон Бер: За да бъде мъченик. Заради монашеството, говорейки езика на свети Антоний. Да, той бил избран. Той се стремил съзнателно към това, за да живее постоянно в мъченичество.
И така, ако проследим развитието на ранната форма на светостта, това ще ви отведе към мъченичеството, след това към монашеството и очевидно към брака. Бракът е форма на мъченичество, а не монашество. Бракът и монашеството едва ли могат да се примирят един с друг. И едното и другото трябва да разбираме като форма на мъченичество. Ако погледнем на ежедневните нужди на семейния живот...
Сестра Васа (Ларина): Драги зрители, очаквайте продължение по-късно, когато отец Джон ще се върне вкъщи, при семейството. И, възможно е да стане мъченик...
Свещеник Джон Бер: Да (смее се). Допускам, че ще стана мъченик, когато се върна вкъщи и разкажа за всичко това. Но бракът е действително форма на мъченичество, защото семейният живот ви налага толкова ангажименти: пред съпруга, пред децата, възниква необходимост да продължите професионалния си растеж, да изкарвате пари за семейството, да не спите през нощите, когато децата боледуват... Всичко това върви заедно с брака, за да ви даде възможност да забравите за себе си.
Аз имам основание да говоря така: мога да се кача в самолета и да излетя за седмица във Виена, а жена ми да се грижи за всичко това, което казах, и аз оценявам високо това.
И така, бракът е форма на мъченичеството в различни мисли и път за спасение на душата. И доколкото бракът е форма на мъченичество, вие разделяте този опит и се оказвате в тази реалност на израстване в святостта, както и монашеството. И за това не виждам никакви сложности в това женен човек да чете съчинения на монаси.
Сестра Васа (Ларина): Още един въпрос. Често казват, че академичното богословие съществува настрани от "истинския" ежедневен живот на Църквата. Как мислите, така ли е действително в момента? Усещате ли своята работа като част от Църковния живот? Който се страхува от вълците не ходи в гората, нали така? Бих добавила още, че някои упрекват академичното богословие в това, че то не изцяло участва в подготовката например на предстоящия Всеправославен събор.
Не знам така ли е в действителност, просто моите колеги са прочели за това в различни блогове. Какво бихте могли да отговорите?

Свещеник Джон Бер: Може би би могло с Божията помощ да се говори за това от три гледни точки. На първо място, от позицията на преподавател в семинарията. Преподаването - това е подготовка на студентите за това, че след като завършат ще станат не просто свещеници, но и ще служат на Христовата църква в най-различни области. И затова в крайна сметка ние подготвяме хората за църковно служение. Но има и още една страна...
И така, ние подготвяме студентите за служене в най-различни сфери, за които може да поговорим по-късно. Но най-главното не е това: предишните около 20-30 години семинаристите просто се готвели да служат на Църквата и можели да си спечелят определена позиция, от самото начало на обучението си се занимавали с делата на милосърдието, за да станат лидери в Църквата. В момента ние ги подготвяме за ситуация, каквато ние самите все още не си представяме. А Вие какво бихте направили, ако бяхте се заели пряко с това?
Втората гледна точка, която бих искал да отбележа в богословът. Всъщност, да бъдеш богослов е задължение на всеки. И тези, които идват да проповядват: ние сме длъжни да умеем трезво да оценим тяхната вяра. Не бива просто да кажем: "Е, аз съм православен, защото моето семейство е православно." Защо всъщност си християнин, какво означава това? По какъв начин засвидетелстваш своята вяра пред другите? Да, чуваме това. Много свети отци казват, че е необходимо да изповядваме вярата си пред другите хора, да градим живота си в съответствие с нея, но разказват ли ни как да направим това? Трябва да умеем да обясним какво и как правим и каква полза може да донесе това на другите.
 И накрая, третата гледна точка за академичното богословие.... Да, в университетите съществува тенденция (и в 20 век тя се е засилила) за това, че богословието е само академично. Това има две страни. На първо място, когато богословието стане изцяло академично, то ще престане да бъде богословие. То ще стане история, археология, философия, която се занимава с метафизика. Богословието е длъжно да се укрепи в живия опит на Църквата: особено служебните дисциплини (богословска химнография, изучаване на древни ръкописи, иконография) без всякакви съмнения дават богат материал за богословието.
 Обаче подобно "университетско" академично богословие играе важна роля за развитието на богословието като цяло. От време на време чувам, как казват: "Светите отци са казали така". Когато започнеш да ги питаш си нямат ни най-малка представа къде е казано така, в какъв контекст или може би те сами са си го измислили. Историческите дисциплини изискват от вас да се обърнете към източника и да прочетете този откъс от светото съчинение на отца, на което вие се позовавате, за да се убедите какво именно е казано и в какъв контекст. Смисълът може да се отличава силно от това, което вие сте си представяли. Интелектуалната честност изисква академична решителност, длъжни сме добросъвестно да се отнасяме към това наследство, което ни е поверено, в противен случай всичко това се превръща в публична спекулация на тема: "да се научим да обсъждаме и формулираме мислите си".
Сестра Васа (Ларина): Благодаря Ви, отец Джон. Имам още един въпрос, който, мисля, интересува женската аудитория. Както вече казах, в момента Вие сте декан на Свето-Владимирската семинария в Ню Йорк и доколкото ми е известно при Вас в семинарията се обучават и студентки.
Това по-скоро ме забавлява, затова ще Ви попитам: какъв е смисълът (ако въобще има) жените да получават степен на православен богослов? Например, жените ме питаха за своите бъдещи възможности да споделят знанията си придобити заедно със степента на православен богослов, за перспективите да ги споделят в Църквата. Може да наречете това "преподаване", но аз бих предпочел думата "споделяне".
Представете си как те могат да бъдат разочаровани - жените, които биха могли да се справят с всякаква, дори съвсем непроста преподавателска работа в Църквата, подобно на мъжете.
Свещеник Джон Бер: Да. Разбрах въпроса и действително ми харесва. И мисля, че има най-малко четири нива на отговор....
Сестра Васа (Ларина): Какво всъщност Ви хареса?
Свещеник Джон Бер: Съществуват четири различни нива на отговор, които трябва да разграничим, а след това ще ги обединим. И така, на първо място, по-рано говорихме за това, че всеки е длъжен ясно да изповядва своята вяра. Апостолът ни призовава към това. Сам Христос ни заповядва (англ. mandates) да отидем и да разгласяме Благата Вест. Ние трябва да умеем да обясним свързано в какво вярваме.
Сестра Васа (Ларина): Мъжете ли са главни в това? Mandates - "man dates"
Свещеник Джон Бер: О, да (смее се). Така, както думата history (англ. история) е произлязла от думата his (англ. него), подразбира се. В действителност mandate не е произлязла от думата man (англ. мъж). Тя е образувана от думата със значение "заповядвам".
Заповядано ни е да правим това, ето каква е работата. Съществува стар, добър способ за изпълнение на тази заповед - за това е нужно да си християнин. Ние сме длъжни да израсваме във вярата си, живота и духовното осъзнаване. А затова е нужно да учим. И така, това е първото ниво.
Второ ниво - да, истина е, че можем да продължим да изучаваме богословие (някои така и правят) самостоятелно, четейки книги и просто продължавайки израсването. Но това е само замяна на пълноценната обучени, наситена програма на обучение под ръководството на живи преподаватели, когато си въвлечен в енергична дискусия, виждаш как другите богослови участват в нея, когато цялото обучение е систематично, основано на Църковния живот и внедрено е него.
Всичко това дава уникален творчески опит. Бих искал всеки да учи в семинария. Казвам това не защото съм декан в семинарията. Думата семинария е произлязла от латински: лат. seminarium - "място, където стоят столове и се провеждат занятия". Но това е място, където нараства вашата духовна сила, ето какво е важно. Аз действително бих искал всеки, дори и година да учи в семинария - това би станало част от висшето образование. Например между бакалавриата и магистратурата. Пробвайте - и отделете толкова време за това, колкото губите за други неща от живота ви.
Трето ниво (и в тази връзка бих искал да припомня първата част на въпроса Ви) - разбира се, истина е, че в православната Църква се ръкополагат само мъже от епископите за свещеници, така че в Църквата съществува такъв особен професионален път. Но постъпването в семинария съвсем не гарантира всичко това. За да станеш свещеник, трябва да постъпиш в семинария, но самото постъпване само по себе си не гарантира ръкополагане, както и дипломата или научната степен сами по себе си не ви осигуряват преподавателска позиция.
Работата на преподавател по богословски дисциплини в университетите е отворена и за мъже, и за жени, ако имат необходимата квалификация. В разписанията съществуват невероятно малко такива позиции, но те са открити и за мъже, и за жени.
А ако се върнем към 20 век...
Сестра Васа (Ларина): Тоест искате да кажете, че ако в университетите имаше богословски факултет, там биха били поравно студенти и студентки?
Свещеник Джон Бер: Това е заключителната част на отговора ми и може би възможно най-важната. Ако се загледаме в историята на миналия век ще видим, че повече от всякога са влияли на живота и развитието на Църквата тези хора, които са имали какво да кажат. Разбира се, истина е,  че по-голямата част от нас през 20 век - това са мъжете и свещениците, но не само. Кой е бил най-известният богослов на 20 век? Митрополит Йоан (Зизиулас). Почти всички негови трудове са издадени, когато все още е нямал богословско образование, а е ръкоположен по-късно.
Сестра Васа (Ларина): Но той никога не е бил жена.
Отец Джон Бер: Да, той никога не е бил жена. Съществуват няколко жени-богослови: Елизабет Бер-Сижел
Ще продължа: трябва да помним, че през някакъв период на 20 век не бихме се обърнали, бихме могли да открием вярата най-вече в университетите. Знаете, че болшинството колежи в Оксфорд до ден днешен приемт само мъже, а колежите за жени са малко. Затова нарастващият брой жени, които искат да получат висше образование, говори за променящата се реалност, която ще покаже своята жива сила в Църквата.
Ще повторя това, което казах по-рано: хората се впечатляват от тези, които има какво да кажат.
Преимуществото на последните не е в това, че те са мъже или свещеници. Моят талант е дар словото. Всичко това са дарове и на кого ли не са подарени...
Сестра Васа (Ларина): Но Вие им давате образование.
Свещеник Джон Бер: Да, разбира се. Но само по себе си образованието не означава, че има какво да кажете. Вие може да станете поредната книга, която никой никога няма да прочете, без да говоря вече за студентите от университета. Няма никаква гаранция за това, че ще Ви ръкоположат за свещеник след завършване на обучението. Нищо не е гарантирано, но мога да Ви уверя, че си струва да опитате. Ако Ви покажат нещо, което сте неспособен да видите, задайте си въпроса: защо сте се обучавали да мислите, анализирате и т.н. Образованието е жива съставна част от всичко това. Тук ние постигаме нещата, които са ни дадени за да им дадем имена.
Сестра Васа (Ларина): Отец Джон, не мога да Ви опиша колко сме радостни от възможността да Ви видим при нас във Виена.

Превод от руски: Елена Зелямова
Източник: http://www.pravmir.ru/

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.