Днес честваме паметта на Св. Порфирий Кавсокаливит. Преди две години Цариградската патриаршия канонизира в основания от стареца женски манастир "Преображение Господне" в околностите на Атина, стареца Порфирий.
Той е роден през 1906 г. в малко гръцко село на Евбея с името Евангелос. Още на 13-14 годишна възраст се установява на Св. Гора. Само след няколко години, в резултат на усилен аскетичен труд и по особен Божествен промисъл, той е удостоен с многобройни благодатни дарове, които запазва през целия си живот. На 19 години е принуден да напусне Атон поради тежко заболяване и да се засели в манастир близо до родното си място. На 20 години е ръкоположен за йеромонах, а на 32 години става архимандрит.
В продължение на 30 години е ефимерий в централната Атинска поликлиника. След пенсионирането си построява женски манастир "Преображение Господне" близо до Атина. Няколко месеца преди смъртта си се завръща на Света Гора, която със сърцето си не бил напускал никога. Почива в Господа на 2 декември 1991 г., предсказвайки смъртта си. Духовен отец и изповедник на хиляди православни християни от Гърция и целия свят. Господ прославил своя светия с много чудеса приживе и след успението му, които днес неговите духовни чеда записват и публикуват в много сборници.
Завещано от св. Порфирий...
Отец Порфирий казваше: „Когато хората се гневят и негодуват, то, даже и да мълчат, от тях, от това зло, което се намира вътре в тях, излиза някаква зла сила, която действа пагубно на обкръжаващите. Родителите оказват отрицателно влияние на своите деца, когато виждайки, че не слушат, се ядосват, но нищо не казват. Мислят си: „За да не травмирам детето, сега нищо няма да му казвам.” Откъде да знаят, че сдържаното негодувание, на практика, се явява меч, който нанася смъртоносна рана! Чуваш ли какво ти казвам? Смъртоносна рана! Ти, даже не произнасяйки и една дума, можеш смъртно да уязвиш своя ближен. Нашата душа не е материална и затова на нея реално и въздействат различни духовни сили, както добри, така и зли.”
Когато един човек попитал стареца за сложностите в отношенията в неговата работа, той му дал такъв съвет:
„Никога не мисли за другите лошо. Със своята молитва, със своето обръщане към Христа, ти оказваш благоприятно въздействие на своите ближни. Мислейки лошо за хората, ти им влияеш отрицателно.”
Родителите на едно дете с тежък характер, което беше достигнало преходната възраст, дошли при отец Порфирий. С прискърбие му разказали за своите проблеми, свързани с възпитанието му и го помолили за съвет. Отец Порфирий започнал да им говори за това, че те трябва да обърнат внимание на своя духовен живот, но родителите отново и отново връщали разговора към детето. Старецът продължавал да им говори за техните християнски и родителски задължения. Тогава посетителите с недоумение му казали: „Отче, дошли сме тук не заради себе си. Всичко, което ни казвате така или иначе го знаем. Дошли сме заради нашето дете.” Тогава отец Порфирий им отговорил: „А аз през цялото време ви говорих именно за вашето дете. Толкова ли не разбирате, че спасението на вашето дете зависи от вашето собствено освещаване? Не теоретическо, а практическо освещаване!” След като помълчал малко Старецът добавил: „Ако вие действително обичате своето дете, то сте длъжни да започнете да се стремите към святост незабавно! Сега „видях” неговата душа… Тя е мъртва.”
Превод от руски: Цветослов Советов, Православен свят
