28 декември 2015 г.

Триумф на парадността

Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно (Мат.5:20)
Често обсъждаме теми като църковност, съборност, православност… Но очевидно, нашият църковен живот бавно и славно започва да се отдалечава по същността си от тези определения. От една страна виждаме профанизацията на обществото по отношение на вярата. От друга, виждаме една вълна, която залива въцърковената част от обществото, вълна от пиетизъм, показност, формалност и липса на истинно съдържание. Такъв формализъм, който поставя изпълнението на точките от протокола над любовта към ближния, че и към Бога…

Христос заповядва на учениците Си да се пазят от фарисейския квас (Лука. 12:1), защото той е лицемерие. Фарисеинът се облича прилично, държи се възпитано, свежда глава, да не види чужда жена и да се изкуши, а в храма раздава поклони и се кръсти най-много от всички. Толкова е праведен, че и Бог му се вижда неправеден.
На тази тема ме наведе снощният коментар на едно момче, относно известния отец Иван от Нови хан, вече архим. Йоан. Въпросното момче се постара половината фейсбук да разбере, че той е против дейността на отеца, Църквата не е благотворителна организация, а отецът нямал благословия от покойния патриарх Максим… Вярно, че Църквата е богочовешки организъм и тяло Христово, няма как да бъде сведена до благотворителна организация. Но това по никакъв начин не означава, че не бива християните да вършат добри дела. Нямаме право да осъждаме един от малкото хора в България, които непринудено полагат огромни усилия, за да помогнат на хора в нужда. А по въпроса с благословението, се замислих… Какво благословение е нужно, за да вършим добро? Та вършенето на добри дела не е ли благословено от Бога? Не може ли да приемем цялото Евангелие като благословия за вършене на добро? Когато фарисеите попитаха Христос, защо изцерява в събота, Той им каза, че и в събота може да се върши добро и че съботата е за човека, а не човекът - за съботата (Марк 2:27). А тогава трябва ли да вземем благословение, преди да нахраним някого? В това разбиране е „фарисейският квас”,  когато формалността бъде приета като по-важна от човека. А подобни изказвания от страна на хора, парадиращи със своята „църковност”, обикновено придават един лош "имидж"и недобра визия на Църквата. 
До скоро се опитвах да обясня на приятелите ми атеисти или агностици, че християнските ценности са по-висши от нехристиянските. Днес вече се опитвам да им обясня, че старостилството, зилотизмът, етнофилетизмът и прочие не са истинското лице на християнството. А се замислям, дали скоро няма да паднем по всички човешки параграфи по-ниско от агностиците и атеистите, освен разбира се по великата парадност, която толкова успешно триумфира. Православността ни не се измерва в това, колко реверанса сме направили пред иконите в храма или как точно целуваме ръка на някой епископ. Измерва се с нашата човечност и преди всичко в това да помним, че освен човеци, сме и християни и за всичко търсим Христос и Неговата правда, защото тя е по-голяма от всички ни.

Автор: Петър Иванов 
Снимка: komentator.bg
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.