Не умряло, но от страх го закарали в болницата. А човекът
ми казваше уплашен, че е започнал да се обвинява: „Аз съм виновен, понеже
прегърнах жена си и това се случи на детето“.
В крайна сметка от всичко това, което казваме, ясно се
вижда, че животът ни е вече изцяло свързан с угризенията.
Имаме си наши си, които ни измъчват, но си имаме и начин,
по който да създаваме такива и у другите. Казва майката на детето, което не
учи: „Ако не четеш, баща ти ще получи удар, ще се покачи кръвното му! Ще умре
заради теб! Ако не се справиш добре тази година на изпитите, всички ще ни
разстроиш!“
Обвиняваме другите заради техния избор, най-вече когато
противоречи на собствените ни мечти. Ако искаш, направи нещо, за да се
освободиш от това мъчение.
Запомни нещо от това, което казахме днес. Ако не го
запомниш, спокойно. Ако искаш, остани си с обвиненията и угризенията.
Ако пък забравиш всичко, Бог ще ти го напомни някой друг
път. Пак ще ти се даде възможност да си отпочинеш, да приемеш себе си с любов и
да си простиш.
Нима цялото учение на Христос и на Църквата Му не се
стреми именно към това? Към това как да освободим душата си, за да сме щастливи
и засмени близо до Бога.
Нима това не е краят на пътя, по който вървим?
Уверен съм, че накрая ще открием своя път. И ти ще
откриеш пътя си, та макар и с малко удари или грешки.
Любовта Божия е много велика и не ще ни остави.
Желая ти добро продължение на борбата ти. Усмихвай се.
Животът е много красив. Нищо няма да стане, ако плачеш постоянно. Усмихвай се.
И се надявай. И помни, че и ти си човек.
И именно защото си човек, ти се позволява понякога да
допускаш грешки в живота. Както на малкото детенце е позволено да греши
буквите, когато започне да ходи на училище. А ти не мисли друго - дете си.
Дори и да си голям. Ти си едно дете, което започва да учи Божията азбука. За
Бога всички сме деца.
Така гледа на нас. С разбирателство, снизхождение и любов
с всичките ни грешки. Това ни дава много кураж и надежда.
Прости ми, ако те притесних или обърках. Но дори и да си
се объркал малко от казаното, знай, че няма много да се обвинявам.
Не защото съм безразличен за случайните ми грешки, но
защото вярвам, че Бог ще ти помогне по друг начин да разбереш правилното, та
макар и аз да съм те объркал.
Въпросът е да се намери решението за тази тъжна ситуация,
която често обзема душата ти.
Надявам се да намериш Христовия начин, та да може всеки
път, когато се обвиняваш, това чувство да си отива.
автор: Андреас Конанос
