Тази незначителна на пръв поглед баба, която виждаме тук,
е получила дарове от Христос, които са притежавали единствено великите светии. Сваляше ми с молитвите си небето и светиите, разговаряше
с Богородица, излизаше извън тялото си и с душата си пътуваше из Рая и ада,
достигна до невъобразима святост за нашето време. Баба Ламбрини, застъпвай се и
за нас...
Ламбрини е родена през 1918 г. в село Агиа Параскеви, област
Арта.
Родителите й, Спиридон Дривас и Теодора, били сред най-богатите
в селото и имали още три момченца. Ламбрини била най-малката и братята й я
обичали твърде силно поради характера й, нрава и много доброто й поведение към
всички. Израснала е с християнско възпитание.
От малка се е
научила да обича хората и да живее според словото Божие. Завършила е само
основно училище и е чела с копнеж Светото Писание и други духовни книги. Самата
тя разказва: Бях 8-годишна и си седях на едно столче в двора на
къщата. Държах едно малко Свето Писание, развълнувах се и ми хареса да го чета. Прочетох откъса: „и всеки, който
остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца,
или нивя заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.“
(Матей 19:29) Така Господ влезе в сърцето ми и силно Го възлюбих. От
този момент копнежът ми да следвам монашеския живот се разпали и си помислих: не искам нищо, нито ниви, нито имот, ще ставам монахиня. Тогава внезапно пред мен се появи един непознат, облечен
в свещенически одежди и много ми хареса лицето му, беше много красиво. Гледах
го с удивление. Каза ми:
– Защо ми се дивиш? Аз и твоите ръчички ги сътворих, и ти
си красива като мен.
– Мен ме е родила майка ми и тя е в кухнята. Да я викна
ли?
– Не, теб те искам.
И хвана косичките ми.
– Да – каза ми. – И какво ще правиш сега? Какъв живот
искаш да живееш?
– Тази книга ми разгоря копнежа за великия ми Бог. Искам
да Му се насладя. Той да работи за мен и аз - за Него.
– Велика ще станеш, детето ми, и ти ще работиш за Мен.
– Кой си ти?
– Този, за Когото ти говориш, - каза ми. Щом така искаш,
сряда и петък ще ядеш хляб и чесън. Ти си добро дете, но имам и други добри
деца. Един ден ще дойда да събера всички добри деца.
След това изчезна...
След това Ламбрини започва да се бори повече, да пости, да се моли
и да се подготвя да се посвети на Бога. Неин духовник бил отец Митрофан, старецът
на светата обител Ровелица в Арта.
Подвижницата разказваше: „От малка желаех да стана монахиня.
Когато навърших 17, отидох в манастира и казах на Стареца, че искам да стана монахиня.
Каза ми:
-Ела, чедо мое.
На другия ден дойдоха родителите да ме вземат с викове.
Игуменът, щом ги видя побеснели, ме предаде на тях, като ми каза да порасна
малко и след това да се върна.
Родителите ми ме взеха и след няколко дена започнаха да ме
подготвят за венчание. Бях отрицателно настроена и търсех причини да не се
омъжа. Попитаха ме какво искам и им казах: „Ще се моля цяла нощ и
каквото ми каже Бог“.
БРАЧНИЯТ ЖИВОТ РАВНОСИЛЕН ЛИ Е НА МОНАШЕСКИЯ?
Помолих се и казах: „Боже мой, едно нещо търся. Да ми
дадеш и на мен възможност да взема Небесния (жених) както другите добри души.
Нека не се свързвам със земен мъж“.
Чух глас: „Имаме те предвид. Един ден ще бъдеш наша. Но
трябва да се омъжиш за човек, за да станеш силна. Да си сложиш юзди на устата,
на краката, на ръцете и на плътта“.
– На плътта? Пращаш ме да се омъжа.
– Аз те пращам, а плътта е благословена. Ще имаш
изпитания...
Аз продължих да се моля за по-доброто, да стана монахиня,
но ми каза, че „по-доброто за теб е да се омъжиш, да бъдеш изпитана, да се
измъчиш. Ако отидеш в манастира, няма толкова да се мъчиш. В манастира каквото
другите правят, и ти това ще правиш, дали ще ядат, дали ще се молят.
В света обаче ще се сблъскаш с лошотията, със злобата.
Сега ние свършихме, вземи силата и просветлението и се труди, колкото можеш.“
Трудих се цял живот. Борех се. Свекърите след сватбата не
ме искаха, гонеха ме, наричаха ме с неуместни думи. Всичко, което гласът, Духът,
ми каза, го намерих“. И така, след като навърших 20 ме омъжиха за Аристидис Вециос
от Коломодия, област Арта, и родих две деца – Спирос и Статула."
Животът на подвижницата никак не бил лесен в семейството на съпруга й,
тъй като тринадесет души живеели в една къща и всеки един от тях си имал
своите особености и своя начин на мислене. Най-вече свекърът се държал с нея по
ужасен начин, с пренебрежение и суровост я наранявал с думите си.
Ламбрини обаче успяла с търпение да преодолее всичко. На
псувните му отвръщала: „Говори ми каквото си искаш. Аз съм тъпа“... И със
съпруга си имала проблеми.
Веднъж, докато били на бдение на свети Фанурий в
съседното село Гликоризо, чула глас, който й казал: „В този момент къщата ти
гори...“
След като бдението приключило и заедно с останалите жени
се прибрала пеша, видяла книгите си изгорени и изхвърлени извън къщата, а
съпругът й, крайно разгневен, й крещял да напусне къщата.
Ламбрини отговорила: „Няма да напусна. Ти си моят съпруг,
тук е домът ми, убий ме, прави с мен каквото искаш, аз не си тръгвам“.
Затворил къщата за нощта и я оставил навън. Тя изтърпяла
спокойно и казала: „Изкушение го е хванало, ще го отмине. Той е добър, но в кафенето
го е „разпалил“ еди-кой-си и е направил каквото прави, докато не му отмине
гневът.“
Въпреки множеството трудности и тежкия селски труд, тя и
една секунда не е пропуснала да се помоли и да благодари на Бога. Когато е
ходела на нивата, за да работи, заедно с нея е взимала духовни книги да чете и за да се моли. През целия си живот от многото употреба е съсипала четири от
книгите Велики Часослови. Книгите били нейното имущество. Както казва, с
четенето е получавала много сила.
След като родила двете си деца, със съпруга си живеели
като брат и сестра. Докато през нощите той спял, Ламбрини
четяла книгите си на светлината на едно кандилце и една свещ.
Следва продължение...
Из книгата „Подвижници в света“, 19 разказ.
Превод: Асен Андонов
Източник: Romfea.gr
