При последното ми
посещение на Света Гора (Атон) се отбих
в манастира Симонопетра. На това
величествено място срещнах монах китаец. Честно казано присъствието му в
манастира ме озадачи.
Стана ми интересно, никога
преди не бях виждал православен китаец, освен по разните мисионерски снимки в
Интернет. Той, наследник на велика култура и традиции, как е решил да стане
Православен?
С моите приятели, водени от надигналото се в нас любопитство,
решихме да го попитаме:
-
Братко, как така ти си китаец, наследник на такава велика
култура, а пък си станал православен? Преди будист ли беше?
-
Да, бях будист.
-
Е, с какво те спечели християнството?
-
С Божествения ти Спътник!
-
Моля?
-
Точно така, отче! В будизма, отче, ти си сам-самичък. Там няма
Бог. Цялата ти борба е с теб самия. Оставен си сам на себе си, със собственото
си его. И си напълно сам по този път. Голяма самота, отче. Но тук имаш
помощник, другар и спътник – самия Бог. Не си сам. Имаш си Някого, който те
обича, Когото Го е грижа за теб. Той се грижи за теб, дори да не Го разбираш.
Говориш с Него. Казваш Му как се чувстваш, на какво се надяваш – ето има
истинска връзка. Не си сам-самичък в трудните житейски борби и духовното
усъвършенстване.
След време осъзнах
нещо. Случи се така, че жесток грип ме повали на легло. Докторите с нищо не
можеха да ми помогнат. Имаше болка, която не можех да трая, даже
болкоуспокоителните не ми помогнаха. Смених три вида и нито един не помогна. По
това време научих, че чичо ми, на когото съм кръстен, е диагностициран с
напреднал рак на гърлото. Това беше в резултат на хронично пиене и пушене. Мога
да кажа, че като цяло чичо ми живя лош живот, без никакво съдържание.
И тогава почувствах
нещо, което един бивш будист и сегашен монах на Света Гора ми бе казал: имаш нужда от Бог, на Когото можеш да споделиш, и да чувстваш Нечие присъствие
до себе си, което да те чува.
Не знам дали това е
правилно или не. Само знам, че това е дълбока човешка нужда. Това е свидетелство за самия живот.
Превод: Божин Дончев
Източник: www.johnsanidopoulos.com