15 януари 2016 г.

Как китаец будист стана монах на Света Гора?

При последното ми посещение на Света Гора (Атон) се  отбих в манастира Симонопетра.  На това величествено място срещнах монах китаец. Честно казано присъствието му в манастира ме озадачи.
Стана ми интересно, никога преди не бях виждал православен китаец, освен по разните мисионерски снимки в Интернет. Той, наследник на велика култура и традиции, как е решил да стане Православен?
С моите приятели, водени от надигналото се в нас любопитство, решихме да го попитаме:
-                   Братко, как така ти си китаец, наследник на такава велика култура, а пък си станал православен? Преди будист ли беше?
-                   Да, бях будист.
-                   Е, с какво те спечели християнството?
-                   С Божествения ти Спътник!
-                   Моля?
-                   Точно така, отче! В будизма, отче, ти си сам-самичък. Там няма Бог. Цялата ти борба е с теб самия. Оставен си сам на себе си, със собственото си его. И си напълно сам по този път. Голяма самота, отче. Но тук имаш помощник, другар и спътник – самия Бог. Не си сам. Имаш си Някого, който те обича, Когото Го е грижа за теб. Той се грижи за теб, дори да не Го разбираш. Говориш с Него. Казваш Му как се чувстваш, на какво се надяваш – ето има истинска връзка. Не си сам-самичък в трудните житейски борби и духовното усъвършенстване.
След време осъзнах нещо. Случи се така, че жесток грип ме повали на легло. Докторите с нищо не можеха да ми помогнат. Имаше болка, която не можех да трая, даже болкоуспокоителните не ми помогнаха. Смених три вида и нито един не помогна. По това време научих, че чичо ми, на когото съм кръстен, е диагностициран с напреднал рак на гърлото. Това беше в резултат на хронично пиене и пушене. Мога да кажа, че като цяло чичо ми живя лош живот, без никакво съдържание.
И тогава почувствах нещо, което един бивш будист и сегашен монах на Света Гора ми бе казал: имаш нужда от Бог, на Когото можеш да споделиш, и да чувстваш Нечие присъствие до себе си, което да те чува.
Не знам дали това е правилно или не. Само знам, че това е дълбока човешка нужда.  Това е свидетелство за самия живот.

Превод: Божин Дончев
Източник: www.johnsanidopoulos.com
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.