13 февруари 2016 г.

Митрополит Николай: Които казват истината у нас ги смятат за луди

Публикуваме словото на Пловдивския митрополит Николай, което придоби голям и широк отзвук в обществото. То бе произнесено на представяне на книгата: "Йога - път към мрака". Словото е публикувано със съкращения.

Обични в Господа братя и сестри,

   Знаете, че неотдавна Светият синод на Българската православна църква излезе със специално синодално обръщение към православния клир и миряните, провокирано именно от включването на въпроси за йогата в задължителните изпити за матура на средношколците през тази година.  
Всички вие сте се запознали с него. Няма да е излишно да го препрочитаме често и да насърчаваме енориашите си да го препрочитат. Защото в него се говори не просто за йога. В обръщението се обясняват механизмите на тоталната война, която от години се води срещу православието в нашата страна. Това не са силни думи. Да, срещу православието се води война. И това го усещаме и виждаме всички. Искате ли примери? Ето няколко.

   Всички помните на какви разтерзания бяхме подложени за канонизирането на Светите Баташки мъченици. В атаките, на които и ние и всички държавни институции бяхме подложени, за да бъде отнета църквата Света Неделя от Българската православна църква не ставаше дума за една сграда. Изобщо не ставаше дума за това, че уж трябвало да се опази един паметник на културата. Паметниците на културата църквата ги е създала и църквата ги е пазила стотици години. Не. Ставаше дума за разканонизиране на светците. Това искаха инициаторите на враждебните действия. Писаха го и ни го казаха в прав текст. Какво е това, ако не война срещу вярата?
   Всички видяхте, как Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, седеше на банка в съдебна зала. Нещо нечувано в цялата българска история, а и в историята на която и да е църква! Защо? Защото някои хора са решили да се гаврят с църквата и да искат да й бъде отнето не какво да е, а направо Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Уж ставало дума за галерията в Криптата. Уж църквата не била дала достатъчна гаранция, че няма да си поиска Криптата. И това го говорят кръстени православни християни! А те каква гаранция дават, че ако църквата се откаже от криптата, тази същата крипта няма да стане място за курсове по йога? Или нещо още по-скверно? Какво е това, ако не война срещу вярата? И – имайте предвид – съдебното дело продължава. То не е приключило. Тази битка още не е свършила. Ако се наложи, ще ви помоля да отидем заедно до София, за да се притечем на помощ на Българската патриаршия и съм сигурен, че ще ме последвате на драго сърце, както това винаги е било.
   Това, обаче са, както се казва, битки по фланговете. Онзи ден научихме от медиите, че се подготвя фронтална атака. В учебниците по история вече нямало да се казва, че преди 1150 години, при царстването на Свети княз Борис-Михаил Покръстител, българите са приели православното   християнство, а щяло да се говори за християнство изобщо. За християнство по принцип. Да, по времето на Свети княз Борис-Михаил християнството е било единно и едно. Но вече не е. Ние, православните, не сме виновни за това. Великата схизма не е предизвикана от нас. Булата за отлъчването е била сложена на св. престол в църквата Света София в Константинопол, не в Свети Петър в Рим. Някой ще обясни ли на децата кой я е сложил и защо? Защо оттогава Изтокът и Западът са тръгнали по различни пътища? Защо ние изглеждаме различно от западните свещеници, а нашите църкви и икони изглеждат различно от техните? Или това не е важно? Не е важно за нашите деца да знаят историята си, причините за явленията и причинно-следствените връзки между тях?
   Щом вече няма да има православно християнство, а само християнство изобщо, може ли после някой да започне да ни кара да си свалим расата и да си бръснем брадите, за да изглеждаме по-европейски? Може ли, след като одържави църквите ни, да започне да ги събаря? За да не всяват дисонанс в общата картина?  За да се глобализираме до пълно обезличаване и до превръщането ни в биологични единици, лишени от душа и свяст?
   Сега пак някой ще каже, че Пловдивският митрополит е луд. Че говори глупости. Нека приказват. Които казват истината у нас ги смятат за луди. Но вие виждате какво се случва. И е луд този, който зад отделните събития не вижда общата картина. Не вижда причинно-следствените връзки. Луд е, който си мисли, че не се води война. Война срещу вярата. А тя е в пълен ход. Лошото е, че тя няма конкретен носител и изразител. В лапите на злото може да попадне всеки. Всеки, който крои зло другиму. Всеки, дори и православен, който за миг се поколебае и отрече от макар и един от нашите принципи, от макар един догмат и от макар един канон. Ние сме тук, за да помагаме на хората. Да се освестяват. Да се опомнят. Да им припомняме каква е основната ни идея. За да не ги загубваме, да ги спасяваме за църквата. Такава е и целта на днешната наша сбирка. Да се подготвим за това, което предстои. Да се въоръжим със знание, за да можем да помогнем на себе си и да помагаме и на другите.
   Само да кажа, че не призовавам към никаква верска нетолерантност. Напротив. Споделям виждането, че всеки е свободен да си избира каквато си ще религия или да не вярва, защото Бог е промислил хората да имат възможност да избират. Просто смятам, че истинската свобода е възможна само в Христа, а ересите, езичеството, окултните и прочие практики правят човеците безволеви, зависими и несвободни. Това е моето мнение и аз няма да се откажа от него. Но не го налагам никому. Най-малко пък със сила. Просто го съобщавам. Дали съм прав или не, се вижда с просто око.
   Също така, например, съм убеден, че църквата някога отново ще бъде една и единна. Но това ще стане, когато Бог поиска и когато всички сме готови да се обединим в братската ни любов към Христа и върху принципите, догматите и каноните, които Той ни е завещал. А не по прагматични съображения и защото някой днешен светоуправник така е решил, защото така на него по-му харесвало. Забележете, впрочем, че на три пъти в българската история някой е решавал да прави уния. Винаги по политически и уж прагматични съображения. Казано по-просто: за изгода. И трите пъти се е свършвало с провал. Идва ми да кажа: „О, неразумни и юроде!“ Което ми дава повод да отбележа - дано да пощадят Свети Паисий Хилендарски. Защото и неговото място в учебниците по история и литература от известно време насам не изглежда много сигурно.
   Тези дни ме обвиниха, че съм бил забранявал мюсюлмани да работят по поправката на православни църкви. Нищо подобно! Това, което съм казал е, че забранявам от ремонта на църкви да се краде! Не искам на гърба на авторитета на църквата да се усвояват или присвояват фондове и средства, по начина, по който чуваме, че се усвояват в други сфери. Светият синод преди седмица каза същото. Не защото аз съм го казал. А, защото всички митрополити, всеки по свой път е стигнал до същото заключение. Че не искаме да се злоупотребява с авторитета на църквата, за да се усвояват едни пари. Искаме тотален контрол и тотални гаранции, че няма да бъде злоупотребена и една стотинка, и един евроцент.
   И най-вероятно за това ще получим в ответ тотална война. Представяте ли си църквата, колко е “нахална”? Какво иска тя, всъщност? Иска да опази вярата на народа. Иска да не бъде подлагана тя на унижения. Иска контрол при усвояването на публичните пари. Е, не е ли прекалено? Да застанеш ти на пътя на глобалните процеси и на пътя на парите? Няма да е леко, повярвайте ми.
   Но, братя, ние не сме тук, за да ни е леко. Господ Иисус Христос ни е обещал живот вечен. Но само ако тук, на земята, следваме Неговите завети и учим уроците, които Той ни е преподал. Щастие може да има само в името Христово. Когато делата и постъпките ни са в Негово име. Няма щастие за тези, които се отказват от вярата си. За тези, които допускат църквите им да се поругават. Няма щастие за продажниците, предателите и крадците. Защото от тях ще се отнеме. И за тяхно нещастие, не чак в онзи живот, а още в този. Такива са причинно-следствените връзки, които някои наши съотечественици и някои представители на политическата класа така лекомислено пренебрегват.

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.