12 февруари 2016 г.

Архимандрит Серафим (Алексиев) - "Борба с тщеславието"



Невидимият подбудител на тщеславните помисли у нас е изобретателят на гордостта, нашият заклет враг – дяволът. Той внушава на низкопоклонните ласкатели да гъделичкат с приятни похвали слуха на тщеславните души, било за да се домогнат сами до някои облаги, било за да напакостят на суетните славолюбци. Но има и ласкания, които произлизат от добри и любящи, но непросветени сърца. Един истински и просветен християнин, който знае какви опустошения може да причини в славолюбивата душа само една похвала, никога не би си позволил да ласкае и подбужда към тщеславие. Ние се ласкаем често един друг, било защото желаем да станем приятни някому, било от суетното желание сами да получим в отговор похвала за себе си, било защото не разбираме тънкостите на духовния живот и опасностите от тщеславието.

“Господ често скрива от нашите очи и тия добродетели, които ние вече сме придобили; а ласкателят, по-право – прелъстителят, чрез похвалата, която ни отправя, отваря нашите очи. А когато те се отворят, цялото съкровище на нашите добродетели изчезва”. Тъй говори св. Йоан Лествичник. По неговите думи “ласкателят е бесовски служител, ръководител към гордостта, изкоренител на сърдечното умиление, погубител на добродетелите и заблудител от истинския път”. Прав е св. прор. Исаия, който казва, че ония, които ни облажават, ни прелъстяват (3:12 — по слав. превод).
Но как да се борим с това тщеславие, което тъй леко възниква в душите ни, и което тъй много услажда суетните ни сърца? Когато чуем похвала, трябва да си спомним, по съвета на св. Отци, нашите беззакония и грехове, и веднага ще ни смири съзнанието ни, че хората ни хвалят, защото не ни познават във всичката наша душевна окаяност. Тогава дори може да се яви у нас спасителното чувство, че ние заслужаваме не похвали, а укори, наказания и посрама. Много бързо прогонва тщеславните настроения от душата мисълта за Страшния Божий съд, на който ще се открият всички наши тайни дела и ще се осъдят всички наши срамни грехове. Страхът Божий е най-силният враг на тщеславието.
Ако пък тщеславието се поражда у нас не вследствие на похвалите, идещи отвън, ако то блика само от дълбините на нашето покварено сърце и ни шепне с ласкателния си глас: “Виж, колко умно постъпи! Виж, колко добър се показа! Виж колко мъдро приказва!” Тогава, по съвета на епископ Теофан Затворник, трябва веднага да се заемем с борба срещу това възникващо в душата тщеславно чувство. “Борете се и ще победите!”, казва той. “Първото, което трябва да се направи, то е да съзнаете и почувствувате, че тоя помисъл (т. е. тщеславният) е враг (на душата). Затова, щом се появи той, побързайте да извикате това съзнание и това чувство. То непременно ще изпита неприязън към този помисъл, и тази неприязненост ще го отблъсне. Да почувствува човек неприязън към тщеславния помисъл е все едно да удари силно някого в гърдите. Който така силно е блъснат в гърдите, пада на земята; а помисълът, поразен от неприязънта, бяга навън от душата”.
Освен това трезвото осъзнаване, какво представляваме ние от себе си, колко малко сме извършили и колко много още ни предстои да постигаме, може да ни смири и отрезви. “Ако направиш нещо добро, съветва св. Димитрий Ростовски, пази се от самохвалство! Щом се похвалиш, всичко онова, което си придобил чрез труда си, внезапно ще изгубиш чрез тщеславието и ще те остави Божията благодат. Защото от хвалбата се поражда себепревъзнасяне, от себепревъзнасянето – падение, а от падението – богоотлъчване”. Затуй по-добре е дори нищо преславно да не извършиш в света, отколкото чрез извършването му да се превъзнесеш. “По-добър е смиреният грешник пред Бога, отколкото горделивият праведник”. Премъдрият Соломон казва: “Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан” (Притч. 16:5).
Тщеславието се прогонва от истинското и дълбоко себепознание. Защо се хвалим ние обикновено? Затуй, защото се сравняваме с по-нискостоящите от нас. Но ако се съпоставим с по-високостоящите, колко по-несръчни, по-лоши, по-неразсъдливи и по-глупави ще се окажем от тях! И тогава ще се пресече у нас поводът към суеславие. Ако ние поразмислим, дали вършим всичко онова, което сме длъжни да извършим, и дали онова малко добро, което сме извършили, сме го извършили както трябва, ще се убедим, че и тук няма да намерим никаква основа за нашето тщеславие. Св. Димитрий Ростовски прекрасно казва: “Някои извършиха много добродетели, раздадоха имота си, оставиха богатства, направиха преславни неща, просветиха света, умъдриха човеците, спасиха много души и пак не се похвалиха. А ти, без да си извършил нещо добро, без да си направил някое богоугодно дело, за нищо и никакво безумно се хвалиш. Не се хвали прочее сам ти, но гледай дали Бог ще те похвали. Защото ако направиш нещо добро, и без твоята хвалба Бог ще го узнае. И ако е Нему угодно, и без да искаш ти, Той ще те прослави... Той няма да остави ни едного без голямо възмездие”. На друго място св. Димитрий чудесно изразява същата мисъл: “Ако сам хвалиш себе си, всички ще почнат да те презират. А ако не се хвалиш сам, Бог и всички човеци ще те похвалят. Ако мълчиш за себе си, Бог ще заговори за тебе. Ако пък сам се величаеш, Бог ще замлъкне за тебе и ще те отхвърли”
Св. пророк и цар Давид е изрекъл чрез Светия Дух чудни думи, които трябва да помнят и често да повтарят всички, които искат да се избавят от тщеславието. Той казва в молитвен унес: “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава!” (Пс. 113:9). И Сам Спасителят ни е научил как да лекуваме болестта на славолюбието. “Кога изпълните всичко, вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10). Колко отдълбоко е пресечен тук коренът на тщеславието с думите: “кога изпълните всичко”! Кой от нас може да се похвали, че е изпълнил всичко? Никой! Все в нещо, дори в много нещо куцаме. И ако е забранено и осъдено тщеславието дори и тогава, когато всичко сме извършили, колко по-осъдително е то, когато се поражда от нещо дребно: от туй, че сме казали много остроумна шега, от туй, че хубаво сме пели, или от това, че дрехата ни е ушита много добре и че добре ни стои!
Погледнато трезво и дълбоко, човек няма основание с нищо да се хвали, защото той няма нищо свое; всичко му е дадено. Само греховете са негови, защото са извършени от него самия без ничия чужда помощ. Не може да се каже същото и за добродетелите. Защото всяко истинско добро, което е угодно Богу, се извършва с Божията помощ, с подкрепата на благодатта, която ни се дава в тайнството св. Кръщение. “Без Мене, казва Спасителят, не можете да вършите нищо” (Иоан. 15:5). Колко е дълбоко християнското Откровение! То единствено ни учи, че ние нямаме право да се превъзнасяме с добродетелите си, защото всички те са постигнати, наистина, не без участие на свободната човешка воля, но със силната подкрепа на Божията благодат. Без тая благодат всичките най-големи усилия на нашата свободна воля не биха ни изкачили до върха на съвършенството, на който са се издигали светците. С това тяхно християнско съзнание, което св. ап.Павел класически изразява в думите: “С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10), се обяснява странният парадокс, че те, които най-много са имали с какво да се похвалят, които са достигнали пълна добродетелност, които дори и чудеса са правели, са се смятали за грешни и недостойни Божии раби. Всяко добро, което те са съзирали у себе си, съвършено правилно те са отнасяли към Божията благост и помощ.
“Срамно е да се превъзнасяш с чужди украшения”, говори премъдро св. Йоан Лествичник. “А крайно безумно е да се гордееш с Божиите дарования. Всички заслуги, що имаш, не са твои, а са ти дадени от Бога, както и самото ти битие. Които добродетели ти си могъл да постигнеш без помощта на разума, те само са твои; защото и самият разум ти е даден от Бога. Каквито подвизи ти си могъл да извършиш без помощта на твоето тяло, те само са дело на твоето старание; защото и самото твое тяло не е твое, а Божие творение. Не се надявай на своите дарования, докато не чуеш от съдията последното решение за тебе, особено като гледаш в Евангелието примера с този, който дори в сватбения дом е бил, но после бил свързан за ръцете и нозете и хвърлен във външната тъмнина. Не възнасяй високо към облаците главата си, бидейки създаден от земя. Понеже някои, които са били святи и безтелесни, са били сринати от небето”.
По свидетелството на св. Отци, от тщеславието не са били пощадени и велики Божии угодници. Св. Йоан Лествичник ни разказва за духовното видение на един прозорлив и свят мъж, в което е описана с чудна психологическа вярност както тънката хитрост на тщеславните изкушения, тъй и мъдрата бдителност на борещите се с тщеславието подвижници.
“Един от прозорливите видял веднъж едно тайнствено зрелище, повествува св. Йоан Лествичник, и го разказа на мене. Като седях веднъж, говореше той, в братското събрание, дойдоха при мене два зли духа – духът на тщеславието и духът на гордостта и седнаха от двете ми страни. Първият от тях ме подбутваше по хълбока с пръста на тщеславието и ме караше да разкажа пред братята или за някое свое видение, или за някой свой подвиг, който уж съм вършел, когато съм бил в пустинята. Когато аз го отпъдих от себе си, като му рекох: “Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло” (Пс.39:15), веднага седящият от лявата ми страна дух започна да ми шепне на ухото: “Прекрасно, прекрасно постъпи ти! И велика похвала заслужаваш за това, че победи моя безсрамен баща – духа на тщеславието”. А аз се обърнах и към него и му казах ония думи, които следват непосредствено подир казания от мене стих от псалтира: “Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят : “добре, добре!” (Пс.39:16). Ето как са се борили св. Отци с тщеславието. Със своите наставления и примери те ни поучават, как трябва и ние да се борим с тази опасна слабост на нашия дух, за да се освободим, докле е време, от началната степен на гибелната гордост. Защото, ако тщеславието не бъде изкоренено от душите ни, то като плевел бързо ще порасне, ще заглуши всичко свято и добро и ще мине в по-горен стадий на развитие, ще застарее, ще стане навик и, родило плодовете на гибелта, ще се превърне в наша горка и вечна съдба.

Из "Гордост и смирение" от архим. Серафим (Алексиев)
източник: pravoslavie.domainbg.com
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.