ПОУЧЕНИЕ ЗА ВТОРО БЛАЖЕНСТВО
„Блажени плачещите,
защото те ще се утешат”
(Мат. 5:4)
Братя и сестри,
Трудно е да говорим за светия плач. Ние знаем че се смята
за срамно възрастните хора да плачат, независимо от причината. Да наистина е
срамно да се плаче, но само за преходни неща: за кариера, имущество,
привилегии, обществено положение, за здравето или други подобни неща. Но
плачът, за който говори Христа във второто си Блаженство, засяга нашите
отношения с Вечния Бог и принадлежи на друго равнище на битието.
С такъв плач са плакали апостолите и нашите отци, приели
небесното благословение. Сам Христос е хвърлил този Огън върху земята на нашите
сърца (вж.
Лук. 12:49, 22:44).
Този плач се поражда от докосването ни от Светия Дух.
Наивен е оня, който си мисли, че може да върви по пътя
след Христос без сълзи. Човек, който нито веднъж в живота си не е усетил
приближаването на този Огън близо до себе си, няма да разбере за какво става
дума тук. Първите слова на евангелската проповед: „Покайте се, защото се
приближи царството небесно” (Мат. 4:17) ни
призовават към коренна промяна на целия ни живот. Тази промяна може да се
осъществи единствено чрез сливането на нашето огнено желание с действието на
небесния Огън, който ще смекчи сърцето ни.
Духовният плач по своята същност е съвсем различен от
душевния. Той е свързан с непрестанното помнене на Бога в болезнена скръб от
разрива с Него. Страстният, душевният плач убива тялото, смазва жизнеността му,
докато духовният плач очиства човека от смъртоносните страсти и така целия го
оживотворява. Горещият плач очиства ума от страстните образи. Чрез него в
душата слиза свише духовно мъжество и човек превъзмогва тревогите и страховете
си. Колкото по-дълбоко ни завладява покайният плач, толкова по-пълно се
освобождаваме от множеството уж естествени нужди, както и от разрушителни
страсти като гордостта и гнева. Тогава вътре в нас се вселява непознатата
допреди радост от свободата.
„Бог е дух: и тия,
които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина”. (вж. Иоан 4:24) Думите на Христос: „с дух и с истина” може да се разбират
в двоен смисъл – в Духа на Истината, Който изхожда от Отца (вж. Иоан 15:26), и в духа и истината, присъщи на каещия се човек. (вж. 1 Иоан. 1:8-10) Светият Дух слиза върху човека и той, като образ Божи,
сам става истинен под въздействието на божествената Истина.
Братя и сестри,
Придобиването на тази Любов е крайната цел на
християнския подвиг, но за да я постигне, човек трябва да извърви дълъг и
труден път.
Така на нас ни е открита Тайната на Божията Любов:
пълнотата на понизяването предхожда пълнотата на съвършенството.
Нищо друго, освен святата любов, не ще отключи сълзите в
сърцето на християнина.
Там, където няма любов, няма и сълзи.
Когато ни завладее Духът на смирението, тогава потичат
сълзи от дълбините на сърцето. За този плач Христос казва: „блажени плачещите,
защото те ще се утешат”. (Мат. 5:4)
Нека и ние да се вслушаме в думете на старозаветния
пророк Иоил: „обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание” казва
Господ. (Иоил
2:12)Така на всеки един човек, който се стреми към
божествената вечност, предстои да върви именно по този път: „със силен вопъл и
със сълзи”, за да се спаси от властващата над нас смърт – от греха.
Изготвил:
Боян Фердов
СДС " Св. Иоан Рилски
