Роден е на 20. 08. 1977г. в гр. Шумен. Висшето си образование завършва през 2000 г. във ШУ „ еп . Константин Преславски”, гр. Шумен с магистърска степен Теолог/богослов/. Семеен е с две деца - момиченца и достойна съпруга - Презвитера Елена. На 27. 07. 2003г. е ръкоположен от приснопаметния Св. Варенски и Великопреславски Митрополит д-р КИРИЛ за дякон във храм „Св. Атанасий” , гр Варна. На 30 .01. 2004 г. е ръкоположен за свещеник от същия Владика в храм ” Св. Три Светители”, гр. Шумен. По настоящем е енорийски свещеник в гр. Шумен при храм”Св. Три Светители” и Председател на църковните настоятелства и храмове във селата: П. Волов, Върбак, Каменяк, Радко Димитриево, Вехтово, кв. Мътница и съседните без храмове. В периода 2009 - 2012 г. с благословението на приснопаметния и блаженопочинал митрополит Кирил е автор и водещ на православно-християнското предаване "Таворска Светлина" излъчващо се в Шумен и духовната околия по 6 tv. Това на кратко е житие-битието на свещеник Васил Василев от Шумен. С него си говорим за мира и войната, за молитвите и християните, духовния живот и за духовния мир, който ни остави Христос.
- На всяко богослужение свещеникът приканва хората, като казва: "С мир на Господа да се помолим". Какъв мир ни приканва Църквата да имаме към какъв мир да се стремим?
- В началото на разговора първо бих искал да Ви поздравя за дейността Ви, която е Церкви и Отечеству на ползу. Нека Бог Ви укрепява и изпълва с Дух и Истина, за да се справяте и помагате на людете да намерят Бога и Църквата Му.
На всяко богослужение и особено на Св. Литургия свещениците приканват на ектениите „С мир на Господа да се помолим”, защото към Божия мир трябва да се стремим. Ние станахме едно цяло с Христос и поради това Христос, Който е Глава на Църквата, е нашият Мир. Богочовекът съчета и умиротвори човешката природа с Бог – Отец и със Себе Си. Затова, "като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп при Отца в единия Дух". Христос е "нашият мир" (Ефес. 2:14), защото събра човека с Бога и предостави възможност на всеки един от нас да придобива лично реално общение с Бога и с човеците, и по този начин да придаде истински смисъл на своя личен живот. Мирът на Бога привежда в единна цялост самата човешка душа и оттам я отвежда към единството. Разбира се, чрез Божието мирно действие се достига и единението на човеците, особено в Тялото Христово, което е Църквата. С човешки дадености не може да бъде достигнат мирът между човеците, защото всеки си има собствено виждане и идеология, и страсти, особено онази на любовта, която "търси своето", и ще гледа да налага своята идеология. Затова казваме, че Божият мир е онзи, който обединява света и го направлява.
Само този, който има душевен мир е истински свободен.
Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца. Така започват ектениите, защото за да чуе Бог молитвата ни и тя да е действена, то трябва първом да имаме мир, без мир,молитвата ни не е богоугодна. Св. Серафим Саровски казва: „Синко придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.
- Виждаме напоследък много лоши събития се случват в Европа, войната в Украйна, избиването на толкова много хора, наводнения, бедствия, всичко това на какво се дължи?
- Лошите събития, които днес се случват в Европа, войната в Украйна, избиването на толкова много хора, наводнения, бедствия, всичко това се дължи на греха и отсъствието на Божия мир в душите ни. Егоизмът и самолюбието са на първо място. Днес повече от всякога т.н велики сили се покланят и почитат бог мамона. Войните, както в миналото, така и сега, са подклаждани, разбира се, от бесовски сили, чрез човешкото богоотстъпничество. Именно грехът на богоотстъпничеството е в основата на тази криза, а Бог я допуска, та да отрезви хората и те да се покаят, да се върнат при Него. Друга причина е, че човекът днес се прекланя пред своя разум и само от него черпи цялата си себепрослава. Европейският либерален хуманизъм е изпълнил своята мисия: създал е новият човек, човек без Бог и душа. Св. Иустин Попович в „Православието като философия на живота” казва:” Фабрика за роботи, ето в какво се е превърнала Европа от Ренесанса до днес. А роботът е най-ощетеният тип човек. Който има очи да види, може да види - на тази планета не е имало по-беден, по-уродлив и по-нечовечен човек от европейския робот. Срам и позор, вечен срам и позор за Европа, това е нейният "нов човек", човек без Бог и душа, човек-робот.
Тъй като е „убил” Бога и душата в себе си, европейският човек вече няколко десетилетия върши бавно самоубийство. Защото самоубийството е неизменен спътник на богоубийството... Просветата без Бога е въвлекла Европа в такъв мрак, в какъвто нито един континент не е попадал. В този мрак никой никого не разпознава, никой никого не признава за брат...”
Войната в Украйна е война на ценности – тези на новия глобален, световен, тотален и авторитарен ред и тези на православието !
- Забравили ли са хората за Бога? Търсят ли го?
- Човеците са забравили Бога, защото се чувстват равни Нему. Или самите себе си имат за богове. Присвоили са си правото да устройват света по свой си начин, да се разпореждат с живота и смъртта на милиони себеподобни. Човек не може, не бива, няма право да престъпва определени граници, поставени от Бога и от морала. Технологическата мощ, подхранваща нашите илюзии трябва да влива в ума ни съзнание за нашата отговорност, да ни изпълва с разсъдителност и предпазливост. Една малка обаче група от хора/малкото Христово стадо/ и днес е будната съвест на човешкия род. На това словесно стадо се крепи днес светът и така ще бъде докато злото достигне своя апогей и се яви сина на погибелта – антихриста. Но победата е за Богочовека и Неговата Невеста – Църквата !
- Христос ни казва в Евангелието, че Той ни дава мир не както светът дава, какъв е този мир?
- Мирът Христов е онова пълно душевно спокойствие, което човек запазва при най-добрите, както и при най-лошите за него обстоятелства, и в което винаги намира най-здравата опора и най-доброто насърчаване за нова деятелност, за нова борба против собствените свои страсти и слабости, така и против всичко, което е насочено срещу правдата, истината и общото добро. С други думи, мирът Христов не е нищо друго освен дълбокото съзнание на своята правота, чистата съвест, честната деятелност и произхождащото от всичко това пълно душевно спокойствие. Светският мир е онова „душевно спокойствие”,което ние се домогваме да намерим и мислим, че ще намерим в удовлетворението на своите лични прищевки и наклонности, на своите страсти: на егоизма си, на славолюбието си, властолюбието си, користолюбието си, както и в онези удоволствия, които ласкаят страстите ни, слабостите ни. В богатството, в разкоша, в чиновете и добрите служби, в почестите и славата, във властта и в първенството, в надмощието над другите. Христовия мир ни води до блаженство, а светския мир ни води до душевно страдание и угризения на съвестта ни!
- На друго място пък виждаме, че Бог казва, че е дошъл, въплътил се е на земята, за да донесе меч. Как ги тълкува тези думи Църквата?
- „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч.” С това Господ иска да каже, че не е дошъл да примири истината и лъжата, мъдростта и глупостта, доброто и злото, правдата и насилието,скотството и човечността, невинността и разврата, Бога и мамона, а че е донесъл меч, за да разсече и отдели едното от другото, за да не се смесват. С меча на истината или с меча на Божието слово, което е едно и също, защото истината е словото Божие и словото Божие е истина. Апостол Павел съветва: „Вземете духовния меч, който е Божието слово”. Защото ако синът последва Христос, а бащата остане в мрака на лъжата, мечът на истината ще ги разлъчи. Истината е по-мила от бащата. И ако дъщерята последва Христос, а майката упорства в отричането на Христос, какво единство може да има тук?
Бог дава своя небесен мир като някакъв божествен балсам на онези, които искрено вярват в Него. Но Той не е дошъл, за да установи мир между синовете на светлината и синовете на мрака. Мир между доброто и злото, светлината и мрака – не може да има. Христос е сам Този, Който определя кое е добро и кое лошо. Кое е светлина и кое тъмнина!
- Какво е душевен мир и какво е светски мир и можем ли да говорим за такъв въобще, ако да, каква е разликата между двата мира?
- Всичко това, което съхранява нашите емоции, чувства, мисли и съответните реакции – наричаме вътрешен свят. Вътрешният свят пази и съхранява нашата душа. Душата на човека е ядрото на душевния мир. Постигането му се получава, когато човек намери баланс между външен и вътрешен свят. Вътрешният мир е богатство, за което всеки мечтае. Не случайно наричаме хората, които излъчват спокойствие – добронамерени. Именно това ги кара да бъдат добри, защото са постигнали вътрешния мир.
Светския мир е илюзорен сам по себе си и имитация на истинския душевен мир!
Когато човеците придобият душевен мир в Единия Бог и всеки човек сам в себе си го постигне, само тогава може да има и траен истински световен мир.Това ще се постигне при Второто Христово пришествие, когато ще обитава правда след пакибитието на новата земя и новото небе!
- Пожелайте нещо на нашите читатели.
- Пожелавам на Вашите читатели с отворени и чисти сърца и с одухотворен ум да възприемат това, което Вие с много любов им предоставяте! Обичайте доброто и бъдете богоносци и свидетели на Христа в този свят, преди всичко с личен пример!
За много години !
Със свещеник Васил Василев разговаря Ангел Карадаков. Снимките са взети от личния профил на Свещеник Васил Василев във facebook.
