Великденските празници вече настъпват. По витрини,
билбордове и всякакъв вид плакати и флаери срещаме надписи: "Честит
Великден", "Весели Великденски празници". По телевизията
рекламите вървят за промоция на агнешко, пилешко, телешко, свинско, заешко и
прочие всякакво месце, сиренце и кашкавалче. По телевизиите ни заливат и с това как и
колко дълго се боядисват яйцата, как се правят козунаци, кексове и торти, а
само от нас зависи дали в тях ще сложил локум, стафиди или орехи. Изобщо всичко
е чудесно! Но има едно нещо, което убягва от цялата тая ненормална, недуховна и
изкуствена еуфория. Убягва Христос! Да, Него наистина Го няма, няма Го в
мислите ни, в делата ни, в домовете ни дори в подготовката за празника на
празниците. Няма Го!
Изчезнал Е от сърцата ни, а това е най-страшното. Отиваме
на Църква и чакаме службата да премине с отегчение. Палят се свещи, докато
душите почерняват и светостта на празника се губи, като в мъглата на тамяна.
Ние се губим. Губим се без вярата си, губим се без Спасителя си и Бога си.
Оправдаваме се, че Той ни е изоставал, а истината е, че ние сме се отдалечили
от Него.
Къде е Той? Тук? На небето? В нас? Отговорът на този
въпрос е на всякъде. Христос е там, където са събраните в Негово име. Но как да
се поздравяваме на Пасха? Най-подходящото и най-редното поздравяване е
"Христос Воскресе", а истинският отговор е "Воистину
Воскресе". Това е поздрава, с който се поздравяват хората посрещащи
Празника на Празниците - Пасха, а останалите, останалите посрещат не Христос, а
агнето в тепсия, козунака с мляко и кекса със стъфиди или локум или там с
каквото го предпочитат. Забележете само колко от хората няма и дори да се сетят
за Христос на Възкресение Христово. Колко от тях ще се кръшкат с яйца и ще
мезят с агнешко без да имат повода, който всъщност ги събира.
Нека помним истинския празник, нека се учим от Бога и да
честваме Този, Който наистина пострада за нас. Нека на Пасха да се поздравим с
"Христос Воскресе", а не с "Честит Великден". Нека, не
подменяме празника, та да се получа така да честваме Възкресение без
Възкръснал.
Автор: Ангел Карадаков
