Още от древни времена, когато светът приемал християнството, предишните езически празници и обичаи не били насилствено отменяни, но по-скоро се изпълвали с нов, спасителен в Христа смисъл, облагородявани и освещавани от благодатта. На места обаче оставали да виреят стари плевели.
Народът ни нарича празника Рождество на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).
На този ден, както е и в други случаи, наред с църковния празник сред народа ни (особено в селата) са разпространени какви ли не нецърковни вярвания и обичаи - остатък от езичество и плод на суеверие. Защото огромно е богатството на българския фолклор, но нека да си кажем право - не с всичко в него можем да се хвалим...
Вярно е, че напоследък урбанизацията, техническото развитие и модерният живот изобщо доста ни отдалечават от старите обичаи и обреди. На места те дори напълно са изчезнали. Но тази празнина, ако не бъде изпълнена с Христовото учение, дава място на нови суеверия и болен мистицизъм.
И така, счита се, че на Еньовден билките придобиват своите лечебни свойства. От този ден започват да се берат лечебните растения. Това е естествено - такъв е природният момент. Но той е използван като повод от разни „народни" врачки, знахари и магьосници да злоупотребяват с Божия дар, като го използват за своите мерзости.
Има обичай на този ден да се прави китка от 77 билки, разпространен из всички краища на България, макар и вероятно позатихнал в последно време. В Софийско я наричат „яневска китка". Тя служела „за лек" през цялата година - и за хора, и за добитък. Но не просто като природно лечебни билки, а като нещо обредно и тайнствено. Тази „бильоберба" се извършвала от всички, но се говори, че магьосниците и врачките ходели сами по тайни места.
В някои части на страната, преимуществено в Южна България, главен обред на Еновден е т. нар. Еньова буля. Тя трябвало да е малко момиченце, последно на родителите си, което е специално облечено и забулено с червено було, накитено като булка, но препасано с мъжки пояс (!?). Придружена от цяло моминско шествие, Еньовата буля обикаляла цялото село, нивите и лозята. На места шествието спирало и на момиченцето - Еньова буля се задавали въпроси: „Сита ли ще е годината?", „Ще има ли вино?" и т. н. И каквото детето отговорело, това щяло да бъде, защото те се считало за „вдъхновено" - нещо като нарочена малолетна прорицателка! Надеждите на хората, разбира се, били насочвани натам.
Заедно със суеверните надежди вървят и суеверните страхове. На Еньовден селяните много се бояли от т. нар. „бродници" и „житомамници" - магьосници, които правели гнусни заклинания по нивите, като по този начин им отнемали плодородието, за да го пренесат в други ниви. В някои села дори се е знаело кои правят магии и хората толкова се страхували от тях, че на Еньовден ги държали под око.
А църковният празник, както споменахме, е Рождество на св. Йоан Кръстител от свещеника при Йерусалимския храм Захарий и неговата жена Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на св. Богородица.
Праведните съпрузи, въпреки че живеели според Господните наредби, останали бездетни до дълбока старост. Но не се надявали на народни поверия и обреди, а горещо се молели на Бога по Неговата воля да им се даде рожба. Божието благоволение ги осенило и веднъж, когато Захарий принасял кадилна жертва в Храма, св. архангел Гавриил му възвестил: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен" (Лука. 1:13-17).
„Народ съвършен" е християнският народ, въпреки човешките ни слабости. Съвършенството е в дадената ни благодат. И нашият български, християнски и православен народ е получил голяма благодат, която ни е съхранила. На тази благодат обаче понякога противостоят остатъци от езичеството.
На тях трябва да гледаме само по християнски, защото „красотата и богатството" на нашия фолклор не ни спасяват, ако се окажат суеверни и болнави.
Така е и на Еньовден. За ароматните и лековите билки, както и за всеки щедър дар от Бога ще Му благодарим.
Но на този ден празнуваме рождението на св. Йоан Кръстител, който приготви пътищата Господни (Мат. 3:3) и даде на всички, решили да следват Христа, най-лековитата билка - покаянието.
Автор: Свещ. Ангел Величков
Източник: Църковен вестник, брой 25 от 1995 г.
Снимка: http://www.24chasa.bg/
