Живял
някога един старец, подвижник и постник, който се подвизавал в пустинята цели
седемдесет години в пост, бдение и молитва. Макар че работел за Господа вече
толкова години, никога не се смятал за достоен да получи видение или откровение
от Него. Размисляйки дълбоко за това, той си казал: „Не зная, може би моят
постнически живот по някаква причина не е угоден на Бога, моите трудове и подвизи
не са Му приятни и поради това не мога да се удостоя с откровение или чудо”.
Размисляйки
за тези неща, старецът започнал да задава въпроси на Бога и настойчиво да Го
умолява с думите: „Господи, ако моят постнически живот Ти е угоден и ако приемаш
моите трудове, аз – грешният и недостоен – Те моля да ми дадеш макар и малка
частица от Своите дарове, за да узная чрез чудо, че си чул моите молитви, и
така, окрилен и просветлен, да продължа да се подвизавам”. Когато светият
старец се молел и просел всичко това в молитва, чул Божия глас, който му казал:
„Ако искаш да видиш Моята слава, иди във вътрешността на пустинята, и чудото ще
ти се открие”.
Като
чул този глас, старецът веднага излязъл келията си и се отправил към вътрешността
на пустинята. По пътя го срещнал един разбойник, който, като видял стареца, свирепо
се нахвърлил върху него и искал да го убие. Хванал го и му казал: „Добре, че
попаднах на тебе, старче, иначе как бих могъл да свърша своята работа и да се
спася?! Ние, разбойниците, вярваме, че всеки, който извърши сто убийства, със
сигурност ще влезе в рая. Така аз, трудейки се усърдно, извърших деветдесет и
девет убийства и понеже не ми достига само едно, много се стараех да извърша и
стотното убийство, и така да се спася. Наистина ти благодаря, старче, задето
днес ще отида в рая заради тебе”.
Когато
старецът чул какво му казва разбойникът, бил извън себе си от страх от това
внезапно и безнадеждно изкушение. Като устремил духовните си очи към Господа и
размисляйки за това, което е чул, той казал: „Това ли е Твоята слава, Господи и
Учителю, която обеща да покажеш на Своя раб? Какъв е този съвет, който ми даде:
да оставя келията си, за да се поуча от това ужасно, страшно чудо? С такъв ли
дар ми се отплащаш за моя подвижнически живот, който съм живял заради Тебе?
Сега, Господи, вече зная, че целият ми труд е бил напразен, че всички молитви,
които Ти принасях, са били неугодни и мерзки пред Тебе. Впрочем, благодаря Ти
за човеколюбието, Господи, защото Ти, знаейки най-доброто за мен, ме наказа за
моето недостойнство и за безбройните ми грехове, както подобаваше, и ме предаде
в ръцете на този страшен разбойник и убиец”.
Говорейки
така, скръбният старец почувствал силна жажда и казал на разбойника: „Чедо мое,
понеже съм голям грешник, Бог ме предаде на тебе да ме убиеш и да изпълниш
това, което желаеш, а аз да бъда лишен от живот, като лош човек, какъвто съм.
Затова те моля да ми направиш услуга, да ми изпълниш едно малко желание: донеси
ми вода да пия, а след това ми отсечи главата”. Когато разбойникът чул думите
на стареца, поискал да изпълни желанието му и прибрал в ножницата меча си, който
преди това бил извадил. След това извадил съда за вода от пазвата си и отишъл
до реката, която течала наблизо, за да го напълни и да даде на стареца да пие.
И там, където бил отишъл да напълни съда, той изпуснал душата си и умрял.
Като
минало известно време, а разбойникът не се връщал, старецът си помислил: „Може
би е уморен и е заспал, затова не се връща, а аз ще успея да се върна в
келията. Но понеже съм стар, се страхувам, защото съм слаб и нямам сили да
тичам, ще се уморя бързо и той ще ме хване. С това ще го ядосам и ще поиска да
ме мъчи безмилостно, режейки ме на части още докато съм жив. По-добре е да остана
и да отида до реката, за да видя какво прави той”. С такива мисли старецът
отишъл до реката и намерил разбойника мъртъв, и силно се удивил. Издигнал ръце
към небето и казал: „Господи, Който обичаш хората, няма да спра да се моля,
докато не ми откриеш това чудо. Затова смили се над мен и ми открий какво значи
това”.
Докато
старецът се молел, дошъл Ангел Господен и му казал: „Виждаш ли, старче, този
мъртвец, който лежи пред тебе? Заради тебе го застигна внезапна смърт, за да
можеш да избягаш, и да не не убие. Затова го погреби като такъв, който е
спасен. Като те послуша и върна меча си в ножницата, за да ти донесе вода и да
угаси пламъка на твоята жажда, той укроти Божия гняв и беше приет като смирен
човек. А неговото признание за деветдесет и деветте убийства му се вмени за
изповед. Затова погреби го и смятай, че е между спасените. По това познай
величието на Божието човеколюбие и милост. Иди си с радост в келията и бъди
усърден в молитвата, и не чувствай тъга, говорейки, че като грешник, си лишен
от откровения. Защото ето, Бог ти показа чудо. Знай и това, че всеки твой
подвижнически труд е угоден на Бога, защото няма труд, който да се върши заради
Бога, и да не стигне пред Неговото лице”. Като чул това, старецът погребал
мъртвия.
Автор: Архим. Гаврило
(Вучкович)
Превод от Сръбски: Татяна Филева
Източник: : www.manastir-lepavina.org.
