Покойната
сестра Ранджия от село Велика Сугубина, майка на покойния монах Митрофан от Хилендар, разказа как една неделя
отишла на гости у свои роднини в село Слатина.
Домакинята,
за да нагости по-добре своята роднина, решила да омеси погача. На Ранджия,
която била благочестива жена, Бог отворил духовните очи и тя видяла как изпод
ръцете на нейната роднина в тестото се влачи жива змия. Тя гледала изумено и
просто не вярвала на очите си.
Спомнила
си, че това е последица от греха, че такава работа се върши в неделя, и чакала
какво ще се случи накрая. След като била омесена, погачата била сложена в пещта
да се изпече. През това време сложили обяд и когато погачата била изпечена, я
разчупили и раздали по парче на всички, които присъствали на обяда. Сега
Ранджия във всяко парче от печената погача видяла змия, а в парчето на
домакинята – главата на змията. Тя не искала да вкуси от своето парче погача, а
поискала от вчерашния хляб, докато всички присъстващи изяли своите парчета с удоволствие.
* * *
Всеки
грях, и насън, и наяве, се явява във вид на змия, защото всъщност произлиза от
онази проклета змия, която примамва целия свят в прегръдките си. И с всичко,
което приготвяме за ядене в неделя, всъщност ядем змии в този свят, а те ще ни
ядат там, когато отидем при тях в ада.
Това
важи и за жените, които точат кори в неделя, или правят нещо от тесто. Неделята
и празниците ни освобождават от всяка телесна работа, и ни заповядват да се
молим на Бога, да четем за Бога, да пеем за Бога и да извършим някое добро дело
в името на Бога.
Автор: Схиархимандрит Гаврило Димитриевич
Превод от Сръбски: Татяна Филева
