Кръщението е
първо по ред на извършване тайнство, което дава основание да бъде определяно,
като "Врата" на Църквата. Извършва се веднъж и не се повтаря, освен
при определени случаи. Негов обект може да бъде само жив човек.
Просвещението в
Християнската вяра се извършва чрез последователното приемане на кръщение,
миропомазване и причастие. Съгласно древната традиция, водеща началото си от
първите векове на християнската епоха, тези три последования били извършвани
свързани едно с друго, включително и над деца.
През първите
християнски векове, в начина на извършване на кръщението настъпили редица
промени. Както всички останали свещенодействия то, било извършвано в присъствието
на църковната община, т.е. по време на евхаристийното събрание. Характерни за
този период са масовите кръщения на оглашени, извършвани в навечерието на Пасха
и други големи празници. Кръщението на един човек било изключение. Кръщенията
извършвани в реки, езера и морета, характерни за епохата на гоненията,
постепенно били заменени от кръщенията в баптистерии и купели. През същият
период кръщението на деца постепенно изменило това на възрастни, а оглашението
станало формално. Естествена последица била изчезването на чина на оглашените.
Появил се институтът на възприемниците (кръстниците).
За да се
запознаем по-подробно с Тайнството, нека разгледаме на кратко неговото
чинопоследование.
Кръщението се извършва така: на кръщавания се дава име, обикновено на
някой светец. След това се четат заклинателни молитви за прогонване на злия дух
от кръщавания, понеже всеки, който има в душата си първородния грях е като роб
на дявола. Кръщаваният (а при деца - кръстникът) се отказва от сатаната,
обещава да вярва в Христа и да Му служи. След което прочита "Символа на
Вярата". Освещава се водата и кръщаваният се потапя три пъти в нея с
думите: "Кръщава се Божият раб (името). В името на Отца, Амин, и Сина,
Амин, и Светият Дух, Амин". В това време, върху новопокръстеният невидимо
слиза Светият Дух, очиства го от греховете и го въвежда в нов християнски
живот. На кръщаваният се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му и
кръст, за да следва Христа. В случай на смъртна опасност за не кръстено дете,
ако на близо няма свещеник кръщението може да се извърши от всеки християнин
или християнка.
Спасителят дал
заповед на апостолите: "И тъй, идете и научете всички народи, като ги
кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко,
що съм ви заповядал... " (Мат. 28:19-20-а). Самите апостоли кръщавали цели
семейства, в които без съмнение е имало и деца (Деян. 16:33, 18:8; 1 Кор.
1:16). При кръщението и на възрастни и на деца има възприемници (кръстници).
Това е установено от Църквата, за да бъдат възприемниците - поръчители пред
Нея, за вярата на кръщавания и след кръщението да ги вземат под своя грижа, за
да ги наставляват и утвърждават в истините на Вярата.
Православната
Църква е запазила древната практика за кръщаване на деца, докато баптистите отхвърлят
първоначалната практика на Християнската Църква. Наистина,
кръщаването на децата в първите времена на християнството не е било всеобщо
явление, но ако то не е било познато на християнската древност, ако то е било
нововъведение как се е разпространило и
утвърдило, както на Изток, така и на Запад без да предизвиква никаква съпротива
от страна на християните? Нали вярващите от първите векове били несравнимо
по-ревностни и строги - както по отношение на религиозните въпроси, така и към
църковната практика? Ако кръщението на деца е било ново явление то е могло да
се утвърди само след дискусии, но историята нищо не ни съобщава за спорове
между християните относно кръщаването на деца. Наистина Св. Писание не ни дава
ясни свидетелства за това, че апостолите са кръщавали и деца, но има косвени
указания за това в тези места от Св. Писание, където се говори за кръщението на
"Стефановия дом" (1 Кор. 1:16), "Домашните на Лидия" (Деян. 16:14, 15), "Всички
домашни" на тъмничния стражар (Деян. 16:33). За да отричаме, че апостолите
са кръщавали и деца трябва да предположим, че във всички тези случаи на
указаните домове не е имало деца. Освен това и Св. Писание изисква от нас
кръщаване на децата. Сам Христос казва, че само родените "от вода и
Дух", могат да влязат в Божието Царство (Йоан. 3:5). По този начин Той ни
разкрива, че децата трябва да влязат в Неговото царство.
В подкрепа на
древната практика св. Дионисий Ареопагит, в книгата си "За небесната
йерархия" пише: "Божествените наши наставници (апостолите) допуснаха
да бъдат кръщавани и младенци, при условие, че родителите им ще възложат на
някой от вярващите да ги запознае добре с Божествените предмети и ще се грижи
за тях, като баща и като грижовник за тяхното спасение. Тези вярващи свещеникът
приканва да произнесат отричането (от сатаната) и свещеното изповедание
(Символът на Вярата)... Мисля, че няма нищо странно в това, че се допускат до
кръщение младенци".
Св. Ириней
Лионски (II в.) също подкрепя кръщаването на деца, като казва: "Христос е
дошъл да спаси всички, които чрез Него се възраждат в Бога: младенци, деца,
юноши и старци" (Против ересите, Кн. 2, гл. 39).
Светото
тайнство Кръщение е първото тайнство, което се извършва над желаещите да станат
членове на Светата ни Църква. То се извършва веднъж и само в много-редки случаи
може да се повтори. То е врата, през която влизат само просветените. В
тайнството човек умира за греховния живот и престава да служи на дявола.
Духовно се възражда и влиза в Божието семейство. В момента на кръщението, човек
получава от Бога Ангел - пазител, който ще го съпътства цял живот. Ще му
внушава добро и ще го пази от зло, а чрез съвестта ще го ръководи по пътя на
Спасението.
Автор: Ангел
Карадаков
Използвана
литература:
1. Авксентий,
aрхим. Литургика. Пловдив, 2005.
2.Занко-Боровски,М.,протойерей.Православие,
римокатолицизъм, протестантство и сектантство. Варна, 1994.
3. Коен, Т.
Православен Катехизис и Послание на Източните патриарси за Православната вяра.
София, 1991.
4. Новий Завет
и Псалтир. София, 1990.
5. Серафим,
архим. Вяра, Надежда, Любов. Враца, 1991.
