.jpg)
Днес Светата Православна Църква чества
паметта на
Светия преподобен Сисой Велики – ученик и последовател на
в. Антоний Велики от V в., запомнен със строгостта към себе си в живота на
монах-подвижник и прощаването и
човеколюбието към другите, дори паднали в грях люде. Паметна е случката,
която и до днес се разказва за Светия Преп. Сисой - как един брат попитал стареца как да
постъпи, понеже паднал в грях. „Изправи се, чедо“ - отговорил старецът, - „и ще
се спасиш.“
- „Но след като се изправих,
паднах отново“ – продължил братът.
- „Отново се изправи“ - казал
старецът.
- „Докога“ – тогава запитал
братът – „ще продължава моето падение и изправяне?“
- „Докато не дойде краят ти и
те застигне или в добро, или в зло. Затова трябва винаги да пребиваваме в
изправяне, та в него да ни застигне кончината ни.“
Така учи старецът, това е
неговото най-голямо прозрение и урок – да постоянстваме в изправянето, в
стремежа си нагоре, към Бога, да се откъсваме от греха като го разпознаваме,
покайваме се за него и най-важното – не се поддаваме на униние и отчаяние, но и
не приемаме падението за нещо етсествено и очаквано. Напротив, винаги да държим
пред себе си най-високия идеал – чистотата, светостта и че сме Божии чеда. И с
вяра да продължим – да се изправяме като паднем, с Божието име на уста.
Също днес отбелязваме паметта на Св. Свщмчк
Валентин, презвитер Римски – същия, в чест на когото западната традиция
празнува на 14 февруари. Малко се знае за него, освен, че е загинал мъченически
заради вярата през III в. Като се противопоставял на поклонението на езическите
лъжебогове, съпътствал мъчениците, като им помагал да понасят с търпение страданията
за вярата. Причината св. Валентин да бъде обявен за закрилник на влюбените е
най-известният епизод от биографията му. Той се отнася до благославянето
браковете на римските легионери. За да повдигне бойния дух на своите легиони,
императорът издал заповед, с която забранявал на войниците да създават
семейства. Надявал се, че като няма какво да ги задържа в дома им, те ще мислят
само за битките и за славата на империята. Но мнозина от тях, които тайно
изповядвали християнската вяра, идвали при презвитер Валентин и той благославял
за брачния им съюз (в онези времена тайнството венчание още не е било
установено в днешния му вид). Така благословил и брака на центурия Сабино с
християнката Сератия. Ала младата двойка скоро била покосена от тиф. И техните
родители, които били против женитбата им, хвърлили вината върху свещеника. Това
станало причина да бъде осъден на смърт. Чудните изцеления на Херимон - сина на
учения езичник Кратон и ослепялата дъщеря на сановника Астерий обърнали към
Светото Православие всички близки и роднини на изцелените които обаче били
жестоко мъчени и избити. Но хората не забравили чудесата и смелостта на своя
презвитер, дори векове по-късно преданието разказвало за смелостта на
християните да изповядат открито вярата си въпреки гоненията, на презвитера
Валентин, да престъпи дори императорска заповед в името на любовта и на всички,
да бъдат твърди до смърт за Бога и Църквата. А както всички знаем – Църквата не
е само храма, а молитвеното събрание на единоверци, всички ние, които и днес
сме заедно, и където и да отидем, сме част от Светата, Вселенска и Апостолска
Църква, със сърцата, с телата и ушите си, с всичко, което имаме и с това, което
ни липсва, за да сме съвършени – да сме едно, с Христа Бога начело.
Какво е общото между тези двама светци, животите им и
смъртта им? Отговор ни дава именно днешното Литургийно Евангелие. Чухме разказа
за римския военачалник, който се обърнал към Иисус с молба и вяра за изцеление
на своя слуга, който страдал жестоко. И бил изцелен заради вярата, твърдата и
непоколебима вяра на стотника – неговия господар. Той бил римлянин, богат, но и
милосърден човек, воин, но предал урока на истинската любов към ближния именно
на евреите, избраните от Бога, дори и на нас днес. Можел ли е той без този роб
или да си купи друг? Нужно ли е било римлянинът, нещо като днешния командир на
рота (сто души) да се обърне към евреина – пътуващ проповедник, без дом, без
богатство? В очите на римляните евреите са били поробен народ, хора второ
качество, а за евреите римляните са били завоеватели, а и чужди на юдейската
традиция езичници, недостойни – точно както днес често осъждаме едни други и
търсим повече това, което ни разделя от това, което ни събира. Но ето, римският
командир с делата си предаде важен урок и на съвременниците си, и на нас по
най-убедителния начин – с думите на Господа – „...истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова
голяма вяра.“ И поучението, което и до днес ни разтърсва със силата си „И
казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с
Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат
изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Мат.
8:10-12). Ние ли сме избраните? Да! Ние ли сме синовете – наследници на Царството
небесно? Да! Но на когото много е дадено, от него много ще се иска, това е
нашата отговорност – ако сме по-важни и ценни от всички, нека се жертваме, ако
имаме дом и богатство, да ги поделим с тези в нужда, ако имаме вяра, да живеем
НАИСТИНА според нея, ако сме Божии, да бъдем свети – както Бог ни завеща.
„И рече Иисус на стотника: иди си и, както си
повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час" (Мат. 8:13).
Тогава чудесата ще са за нас истински и постижими, като имаме от любовта,
вярата и смирението на преподобния Сисой и усърдието а следваме завета му
винаги да се изправяме, когато имаме смелостта, любовта и вярата на Св.
Валентин да живеем и да умрем за Бога, когато имаме тази вяра, любов и
милосърдие на Капернаумския стотник – да даваме от своето, да търсим помощта на
Бога и то повече за ближния, дори да е слуга, дааже да мислим, че стои по-долу
от нас и да имаме вяра – силната, непоколебима вяра на истински християни, че
всичко, което искаме, ще ни се даде. Защото не искаме за себе си, защото сме Божии
синове и дъщери, защото искаме в Божието име. И тогава ще влезем в Божието
царство, когато живеем вярата си наистина – всеки ден с Бога, за Бога и за
ближния си. А това е наистина радостта и безкрайния празник, това е Рая, това е
блаженството, това е чудото – да живеем вярата си. В името на Неразделната и
Единосъщна Троица, сега и винаги, и във всички векове, Амин!
Автор: Деян Петров
