Днес е първият
ден на пост, строг пост след празненствата, започнали с Рождество Христово и в
навечерието на Великия празник Богоявление, който ще отбележим утре.
Отбелязваме и паметта на Св. прор. Михей, Св. мчци Теопемт и Теона, Преп.
Синклитикия и Аполинария – един от 12-те пророка, пострадал и най-вероятно
загинал заради истината; епископ, мъчен за вярата си до смърт;
езичник-магьосник приел християнството от този, за чието гонение бил извикан и загинал
като християнин, заедно с него; една дъщеря на богати родители, отдала се в
служение Богу и прекарала целия си живот в пост и молитва с незрящата си сестра,
като го завършила на преклонна възраст и в тежка болест, но никога не отворила
уста за оплакване и девицата, отделила се в пустинята и посветила се на
монашество, угодила на Бога с подвига на постничеството и множество изцеления.
Всички те са дали добър плод, достоен за покаяние. Защо говорим за покаяние
обаче и не е ли горчив неговият плод? Как може човек затворник, гонен или
измъчван, в уединение и далеч от света и близките си, да даде добър, сладък
плод? Та ако на нас днес ни бъде отнето което и да е – някаква дребна сума,
вещ, да не говорим за нещо по-голямо – дом, работа, здраве, какво ще се случи?
Няма ли да възкликнем „Защо, Господи?“ в отчаяние, да възнегодуваме – та ние
сме християни, църковници, често се причестяваме, е, имаме грехове, но се
покайваме, и то често, не заслужаваме това, няма ли, ако някое по-страшно
изпитание ни бъде дадено, да похулим Бога, че и да умрем (Йов 2:9)? Покаянието,
към което призовава Бог и с устата на Св. Йоан Предтеча е всъщност промяна,
такъв е Неговият зов – „Променете се!“, „Вярвайте в Евангелието (т.е. в Благата
Вест)“, и обещанието „...приближи Царството Небесно!“ (срв. Мк. 1:15, Мт.
4:17). Значи, като се променим, ще сме готови за срещата с Бога. Но кога ще
разберем, че сме се променили? Всеки ден се стараем, всеки ден хиляди пъти
падаме. Във всичко виждаме греховете си, годините си летят и понякога губим
надежда... Все повече въпроси остават без отговор, все повече усилия – без
видим резултат. Пророкът бива затворен, епископът – измъчван, дори любимият маг
на царя-гонител бива осъден, монахинята заболява неизлечимо, отшелницата се кае
в уединение при живи и обичащия родители, царуващи в богоугодно и богато
царство. Те всички сякаш страдат, като че нещо не постигат видимо, още по-зле –
изглеждат безумни в очите на света. Ние също – като откажем да откраднем или да
премълчим неправдата, като даваме милостиня на незаслужаващите (според някои)
лъжепросяци, като не хитруваме, за да получим повече или дадем по-малко,
отколкото е редно. Да, така правим, защото сме християни, верни до смърт,
честни до глупост. Та нима за паница леща да се откажем от първородството си?
(Бит. 25:31-34) За малко повече пари в джоба или по-малка сметка за тока? Да не
върнем погрешно върнатото по-голямо ресто в магазина? Кой е забогатял с
неправедно придобито имане и не е пострадал от това, кой е завладял света и не
е повредил на душата си? (срв. Мк. 8:36) А на нас ни е обещано много,
наследството ни е всичко – неописуемият град с къщи от светлина, потоци от
живителни струи, сред ангели, серафими, херувими, престоли, воинства, сили и
всички други небесни същества, които нито око е виждало, нито ум може да
проумее, нито език да опише.
Да сторим плодове, достойни за покаяние, тоест за
промяна, защото приближи Царството Небесно, защото Бог ни говори с устата на
Пророка – ето, наближи времето, време страшно за тези, които ще бъдат осъдени и
време прекрасно за тези, които ще са помилвани. С добри плодове добре ще се
подготвим за тия времена – като сме честни, любящи, търпеливи, смирени,
радостни и в мир споделяме дните си и благата си с нашите ближни – свободни от
всички да сме роби на всички, за да придобием по-многото от тях, защото често
това, което искат да ни отнемат е всъщност бреме за нас, а венецът на наградите
мирски е венец тленен. И така, о, чудо, Небесният Ерусалим, Божието Царство ще
дойде на земята, още тук и сега – щом ние се покаем, очистим и станем истински
Божии, Бог ще дойде при нас, ще влезе и ще вечеря на с нас, и ние с Него!
(Откр. 3:20) Нему Слава сега и винаги, и во веки веков! Амин!
Автор: Деян Петров
