Навярно
всеки родител-християнин си е задавал въпроса как да обясни на подрастващото си
дете, че интимните отношения преди брака са нещо недопустимо. Ситуацията се
усложнява от това, че близките отношения преди брака в обществото са станали
почти норма и това се предава включително и в добрите семейни филми. Какво да
правим? Отговаря протойерей Андрей
Лоргус, ректор на Института по християнска психология.
‒
Как
да научим детето, че интимните отношения преди брака се отнасят към катерогията
„не трябва”?
‒
Категорията „не трябва”
никак не работи добре. И без това много възрастни и деца възприемат
християнството като религия на забраните. А на подрастващите религията на
забраните действа достатъчно зле: те възприемат всички забрани като
предизвикателство, като изкушение, което трябва да се отмени, преодолее,
наруши. Ако не разбират защо е необходимо всичко това, ще излезе точно
обратното.
Затова
бих говорил не за забраните, а за възпитаването на отговорност. А по отношение
на подрастващите то започва преди всичко с уважението към себе си, към своя
пол, към своята природа.
Това
уважение включва в себе си и уважението към всички части на своето тяло и
своята физиология, която е и израз на пола.
Тоест
става дума не за абстрактно, а именно за мъжкото и женското тяло, за уважението
към него като към храм на Светия Дух (1
Кор. 6:19), като към Божие творение. Това означава, че всички физиологични
сексуални особености са сътворени от Бога.
От
друга страна – възпитание на отношение към брака. Разбиране, че бракът е
многосложно състояние на човека, включващо семейни и родови аспекти, личности
аспекти, аспекти на любовта и любовта и т. н. Също така има и сексуална страна,
която представлява задължителна и много важна част от брака.
По-нататък
отново възниква въпросът за отговорността. В каква степен е отговорен младият,
подрастващият човек за себе си като личност, за своето тяло, за това, което
става в него, за своето влечение към другия пол?
Отговорността
на мъжа, освен всичко останало, е отговорност за собственото семе. Затова момчето,
щом разбере, че неговото семе е узряло, то отговаря за това къде и как то „ще
бъде посято”, какво ще стане с него.
Също
и девойките, които съзряват по-рано, от самото начало на появата на месечния
цикъл, могат да носят отговорност за възможна бременност. Тази отговорност е
много важно да се разбира от подрастващите, които вече са се сблъскали със
зрелостта на сексуалните си функции.
Когато
юношата и девойката встъпват в сексуални отношения, с тях стават прекрасни и
необратими метаморфози. Това събитие има огромна емоционална сила, такава, че
засенчва всичко останало, изменя всичко наоколо.
Променя
го толкова, че хората не могат да се върнат към начина, по който са общували
преди това. Това означава, че ако не е имало уважителни приятелски отношения
между две личности, то значи, че ще им бъде трудно отново да се учат да
уважават и да се пазят един друг: сексуалното общуване засенчва всичко със
своята „сладка мъгла”. То започва да диктува правилата на поведение на мъжа и
жената, в него възникват темите за уединението, грижата за място за срещи,
условията за срещи. Това вече не е дружба.
Често
ранните сексуални отношения са възможни и при взаимно равнодушие един към друг.
Младите партньори могат и да не се познават един друг, а и да не се стремят към
това.
От
психологическа гледна точка сексуалните отношения по своята същност
представляват естествено семейство. Нали отговорността в отношенията у двамата
е като при мъжа и жената в семейството. Но ако младите хора не приемат тази
роля, то те носят отговорност за това и за своето самоунижение.
Измененията
на личността след сексуална близост са глобални и необратими. Те се отнасят и
до семейно-родовите връзки. Сексуалните отношения – това са отношения, в които
са въвлечени две семейни системи, два рода.
Затова
мъжът и жената, влизайки в такива отношения, въвличат в тях две семейства, и
фактически, по естество, при тях се появяват тъщи и свекърви. Ако те крият от
себе си този смисъл на своите отношения, то след това ще бъдат много горчиво
разочаровани: ще им се наложи да дават отговор за тези грешки. А те не са
готови за това, отричат го.
‒
Но
ако младите хора вече възнамеряват да се женят, все пак Църквата смята за
неправилно да влизат в интимни отношения, преди това да се случи. Защо не бива,
ако допуснем, че след седмица женихът и невестата ще станат мъж и жена?
‒
От гледна точка на свещеника
тук отговорът е очевиден – става дума преди всичко за нравствената отговорност.
Отговорност пред закона и пред личността на всеки. Ако ние сме храм на Светия
Дух, то влизайки в сексуални отношения беззаконно, с това нарушаваме
собствената си святост и светостта на другия.
От
гледна точка на психолога това не е толкова очевидно. Психолозите
предупреждават какви необратими изменения ще настъпят. Но ако младите хора все
пак поемат отговорността за такова решение, то психологът не вижда никаква
вреда от това. Ако те искат да се оженят, в крайна сметка ще се оженят. Но
предбрачните сексуални контакти все пак ще
им пречат, включително и при устройването на семейните връзки и отношенията
с роднините.
‒
Какво
значи „нарушение на закона”?
‒
Семейните отношения са
отношения преди всичко между две личности, между двама представители на своите
семейства. Мъжът, встъпвайки в брак, представлява своите родители, баби,
дядовци и т. н. И той носи продължението на своя род на жената, представителка
на друг род. Когато встъпва в брак, той открито, като представител на рода,
като личност от рода, встъпва в близки отношения с друга личност. Така се
извършва сливането на две, досега чужди една на друга, семейни системи.
Но
ако двамата се срещат извън закона, извън брака, те като че снемат от себе си
отговорността за своите семейства. Те се срещат като две деца. Тук става нещо
подобно на наивна кражба. От страна на такива подрастващи могат да се чуят
удивителни отговори, когато в семействата се случва ранна бременност на децата:
„Но все пак ние не знаехме, че това ще стане”. Инфантилност? Да, но
преднамерена.
‒
Нерядко
се казва, че при тези, които са имали интимни отношения преди брака, в семейния
живот всичко ще бъде лошо. И съответно, обратното. Но в живота могат да се
срещнат примери, когато са се разпадали и бракове, в които са встъпвали
девственици, а също така, когато браковете на „невъздържалите се” са се
оказвали щастливи. Какво да направим, как да кажем на подрастващия, че въпреки
всичко, това не трябва да се прави?
‒
В действителност, когато
сексуалната близост настъпва преди брака, то след това е по-трудно да се градят
отношенията в брака. Бракът е сложно нещо, сложни правила, главата ти се
замайва, но трябва да се ориентираш: какво е семейството с неговите нужди и
потребности, а предбрачните интимни отношения пречат да се разбираме правилно
един друг.
Но
всичко това е вече късно да се обяснява на юношите и девойките, то трябва да се
обяснява още на децата в училище. Да се възпитават, преди всичко, в разбиране за
ценността на семейно-родовите отношения, ценността на това творение, което се
нарича човечество, човешко тяло и човешка душа. А когато младите хора вече
достигнат до възрастта, на която са възможни сексуални отношения, тук вече е
трудно да им се обяснява каквото и да било: времето е минало.
‒
Трудно
е да говорим за всичко това, когато, например, дори и в добрите филми за
семейните ценности предбрачните отношения са норма.
‒
Да, сложно е. Но
религиозните ценности винаги е много сложно да се преподават, да се учи на тях.
Единствената и най-ефективна възможност малкият човек, а след това и
подрастващият, да разберат всичко правилно – това е семейството. Ако в
семейството тези ценности ги няма, то след това ще бъде много трудно те да се
предадат на младите хора.
‒
Ето,
това възпитавано от детството уважение към себе си, към своята душа и тяло,
може да стане гаранция, че след това, когато детето съзрее, ще се справи с
младежко-юношеския страх да бъде не като всички?
‒
За гаранция не е уместно да
се говори, ние нямаме никакви гаранции. В младежките среди винаги е било така –
страхът да се окажеш не като всички. На тази почва стават много младежки
трагедии – наркотици, ранен секс... Но все пак младежът или девойката, които са
се учили да уважават себе си и се уважават, като правило, не се поддават на
такива изкушения.
Интервюто проведе Оксана Головко
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru
