Днес
живеем в глобализирано общество. Идеята за него е модерна и всеобщо приета. Все
повече и повече хора са привърженици на глобализацията… Но дали тя е решението
на човешките проблеми или е още едно предизвикателство на един отиващ си свят?
„Днес” е 21.
век или, както повечето хора го наричат, „векът на развитите технологии и
неограничените възможности”. На пръв поглед тази „розова” перспектива, чертаеща
нашето бъдеще, е доста примамлива, но дали тя има покритие с реалността – дали глобализацията,
която носи в себе си технологическото развитие и т.н., е нашето „спасение”, тя
ли е нашето „упование”, тя ли е „смисълът на живота”?
Както във
всяка една дискусионна тема, и тук има две групи хора – привърженици и противници. Привържениците,
това са хората на „прогреса”, както обичат
да се изказват за себе си. Те смятат, че процесът на глобализирането на
света е „нов стадий” на човешката еволюция, то е изблик на човешкото
„надмощие”, което от своя страна ще доведе до величие на човешката раса, която
пък от своя страна ще открива нови и нови хоризонти в обширната Вселена. Но
глобализацията не е само „възходящ път на човешката еволюция”, тя е и процес на
обединение на хората по целия свят – глобализирането създава свят на „свобода,
равенство и прогрес”, свят, в който етническите, половите и всякакви други
различия са превъзмогнати и превърнати в част от историята. Всеки, който е
инакомислещ по отношение на глобализацията, е „ретрограден”, той се е
самообрекъл на забвение, защото е избрал за свое кредо „идеите на миналото”,
които отдавна са изживени от обществото.
Но с привържениците на глобализацията дотук…
нека сега обърнем внимание и на другата, не по-малка група от обществото, която
е против глобализирането на света. Като за начало можем да кажем, че това са
хората, които са „носителите и бранителите на традиционното или утвърденото”,
както обичат да се изразяват те. Те наричат себе си „консерватори” или
„традиционалисти”, отстояват етнически, религиозни и всякакви други стари
порядки… Обикновено тази група е против глобализацията, тъй като я възприема
като заплаха за „традиционния свят”. Според „консерваторите” процесът на
глобализиране на света съдържа повече отрицателни последици за човечеството,
отколкото положителни – най-изтъкваният аргумент е „масовизацията” или
„универсализацията” на всяка част от живота – работа, технологии, храна, идеи и
пр., които водят до понижаване качеството на живот и обезличаването на
личността, превръщайки я в „поредния номер (ЕГН) от системата”. Също така те
смятат, че този процес в най-близко бъдеще би довел до апокалиптична война
между човечеството, която от своя страна би довела до изчезване не само на
човешкия вид, но и на света ни като цяло…
И така,
всеки един човек днес е изправен пред този важен въпрос – „За” или „против”
глобализацията?
Тъй като
не мога, а и нямам правото да говоря от името на всички, в следващите редове ще
изразя мнението си или по-точно казано, ще изкажа идеите или мислите, които
споделям.
В
забързаното ежедневие, в което всеки си мисли, че е „Някой” и всеки трябва да
се съобразява с „Него” или с „Неговото Его”, никой не си задава въпроса „Що е
вечност?”. Тук някой би казал: „откъде накъде пък трябва да ме интересува
вечността, нали е важно да си добре тук и сега, защото после нищо не се знае…?”
И именно тук изниква отговорът на цялата дилема на човечеството, а именно - „хората не се интересуват от вечността,
защото тя е нещото, което би ги накарало да мислят в перспектива, перспектива
много по-далечна и мистична, отпращаща човешката личност в една друга
реалност”. Именно мисълта за вечността е онзи „трамплин” на вкопчения в „материалното
тук и сега” човек. Но нека се върнем отново на въпроса „Що е вечност?”
На този въпрос отново може да се чуят много отговори, аз
лично ще се абстрахирам от моето, както и от останалите 7 милиарда относителни
човешки мнения по света и ще се обърна към Нещо По-Абсолютно. Но какво ще е
това Абсолютно? Това Абсолютно бива наричано по различни начини - „Сила”,
„Природа”, „Дух”, „Бог”… аз лично предпочитам последното. А защо така бих
предпочел ? Може би, защото Самото То или Той ни даде това наименование за Себе
Си. Много учения и религии по света има за Него – едни вярват в Него по един
начин, други - по друг, а трети дори не вярват… въпрос на свободна воля! За да
избегна всякакви полемики и дискусии по този въпрос, ще се изразя така: „Всеки,
който иска да се увери в съществуването и присъствието на Бога, нека се обърне
към любовта и вечността, тогава дори и по несъзнателен начин ще започне да Го
чувства…а за да започне и съзнателно да води живот в Бога, нека изрази желание
от всичкото си сърце и всичката си душа за общение с Него и Той няма да
закъснее…!”
Много хора
не биха били съгласни с мен, но … в крайна сметка какво общо има въпросът за
Бог и вечността с въпроса за глобализацията? Отговорът е: „всичко”!... Но защо?
Защото тази Абсолютна Личност е извор и причина на
живота, тя е Разумът, от който са възникнали другите разуми, тя е разумното
обяснение на съществуването на живота въобще. А щом Бог е причината и
изворът на живота, то Той е и неговият смисъл, и цел. Следователно идеи
като глобализацията или традициите и др. са напълно безпочвени и безсмислени,
за да бъдат наше кредо или мото. Те са едни химери, изпълващи всяка историческа
епоха, свързана с човешкото съществуване!
Или с други думи, „човек, който бяга от Бога и се увлича
по суетни неща (работи, идеи и т.н.), прилича на човек, който бяга от вододаен
източник в пустинята и се устремява все повече и повече към жарката пустиня,
гонейки миражите на лъжата…”.
И така, Бог е смисълът на нашия живот,
тогава къде отива глобализацията, нали тя беше кредото на „модерния прогресивен
човек”? Или пък къде отиват традициите на стария свят, които са постулатът на
консервативните традиционалисти?
Тук някои биха отъждествили вярата в Бог, също като „част
от историята, част от идеите на консерваторите”. Но няма как да приемем такова
становище без насмешка, защото как може да се каже, че Бог и връзката с Него (вярата)
е нещо отминало, та нали Той е „Вечно Съществуващ”, Той е над целия този
преходен и изменчив свят… идеите и ученията на философите са „идвали и
отивали”, но Бог и връзката с Него е вечна и жива… Движенията на човешката душа
са насочени по естество към своя Родител – Бог. Тогава как може това изначално
явление да бъде причислено към временното и преходното, което в един
исторически период го е имало, а в друг - вече не? В случая няма да сбъркаме,
ако кажем, че Бог със Своето идване преди 2000 години „обезуми света”, защото
му даде нещо ново, което противоречи на „земния човешки принцип – човек за
човека е вълк”, но и същевременно нещо изначално, вечно и съвършено , а това нещо
беше Любовта!
Някой би се изказал, че „любов е имало и преди Христос”.
Но въпросът е какво разбираме под „любов”. Дали тя е взаимоотношението между
мъжа и жената или пък спойката в едно семейство? В случая под „любов” трябва да
разбираме нещо още по-дълбоко дори, нещо, което е над всичко временно и
преходно и същевременно във всичко, изпълвайки го с нов живот… Любовта е
съзидателната сила, тя е връзката между тварите. Любовта е смисълът на живота
въобще, защото „Бог е любов и всеки, който пребъдва в Любовта пребъдва в Бога и
Бог в него”… Следователно Любовта е не просто отношение, Тя е в Бога и извира
от Него, Тя е божествена сила, която дава живот!
И пак някой би казал „добре де, но
всичко това какво общо има с въпроса за глобализацията?” Аз пак ще отговоря –
Всичко, защото до момента, в който човечеството не спре да разисква временни
въпроси, свързани с някоя определена епоха, като глобализацията днес например,
няма как да започне да води „живот, който би довел до истински прогрес… прогрес
на тялото и духа!” Ако човекът не осмисли своето съществуване на Земята, той
няма да спре да си измисля временни проблеми, които да го отдалечават от
истинското му предназначение! Няма и да спрат раздорите, омразата и войните! Защото
алтернатива има и тя не е „по хоризонталата” на съществуването „ден за ден”, а
е „по вертикалата”, която води от „тук” (Земята) до „там” (Царството Божие) – и
тази алтернатива се осъществява в нашето сърце, променяйки го и по този начин
преобразявайки „земния човек” в „гражданин на вечността и бог по благодат”.
Само така, преосмисляйки своето съществуване тук на земята през призмата на
Господ Иисус Христос, човекът от невиждащ става виждащ, от изоставащ –
прогресиращ, от умиращ – възкръсващ/живеещ, осъществявайки смисъла на живота си
и самия себе си в единението и общението с Бога и в Бога сега и във вечността !
Автор: Войден Божков
