В Евангелието, което чухме днес, евангелист Матей разказва за това как
Господ Иисус Христос окончателно призовал да Го последват всички Негови
апостоли. Христос постоянно ни се открива. Той е винаги около
нас. Неговото слово е слово с власт, слово, покоряващо човешките души. Когато Господ призовава и човек действа направо според
Неговия призив, доверявайки Му се изцяло, тогава Господ Сам прави каквото е
нужно, така че човек никак да не пострада. Господ казваше,
призоваваше, и призованите веднага
оставяха всичко, за да Го последват. Със сигурност в очите на
мнозина учениците Му са изглеждали безотговорни, а може би и мързеливи, щом са
зарязали мрежи и бащи, за да тръгнат подир някакъв си „самозван” пророк.
Това бяха първите светии,
основата на Църквата, чийто крайъгълен камък е Сам Христос. А след тях просияха
всички светци в Христа. Между тях са и нашите
родни светии – тези, които са населявали българските земи през вековете. Истинското
християнство е пълно посвещение на Господ Иисус Христос и следване на Неговия
път. Спасителят не търси хора,
които ще Му дадат свободните си вечери или почивните си дни, или годините след
пенсиониране. Той търси онези, които ще Му дадат първото място в своя живот.
Голяма е награда за онези, които вярват в Христос и живеят за Него. Да
бъдеш вярващ – значи да бъдеш верен и само с това Църквата е жива. В следването на Христа има радост и удовлетворение,
които са животът в най-истинския смисъл. "Защото,
който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад
Мене, той ще я спаси" (Лука.9:24)
Господ не ни призовава нас с вас, както апостолите -
да оставим всичко и да тръгнем след Него, но нали всеки знае, че съвестта е
постоянно у човека, неговия вътрешен свят, изискването на тази съвест е
незабавно, в името на Божия закон, за Бога, в подчинение на светия закон, да
направим нещо.
Ето тук е нужно да вземем пример от самите апостоли.
Всецяло доверили се на Призовалия ги, те тръгнали след Него, без да
разсъждават, без колебания. За нас е нужно да умеем, в такива случаи, без да
разсъждаваме и без колебания, според гласа на съвестта си, според закона Божи,
да постъпим незабавно.
Ако ние правим това, всецяло разчитайки на Господа,
всецяло доверявайки се на Неговата Света Воля, поверявайки себе си, то нека
помним, че Сам Господ ще се погрижи за нас и за това усърдие и вярност ще ни
възнагради, не само с милост в бъдещето, но и с това да не претърпим никакви
неприятности от това. Само да не оставяме Господа в своите дела, а Господ
тогава никога не ще ни остави.
Именно примерът на българските
светии може да ни вдъхнови да водим истински християнски живот, да не изпадаме
в нерадение за собственото си спасение, а да се подвизаваме, както се
подвизавали и отстоявали вярата си нашите родни светци. Нека днес отново
изпросим тяхното застъпничество пред Бога, та те със своите молитви да изпросят
за нас Божията милост и благодат.
Автор: Божидар Сандев
