На 11 юли 1993 г. се престави в
Господа известният подвижник и духовен писател архим. Софроний (Сахаров). В
навечерието на тази годишнина, да си спомним наставленията му.
За житейските
обстоятелства
„В зависимост от това
как живее човек, се развиват и външните обстоятелства в живота му. Понякога
поради нашите вътрешни грешки или поправки се променят и външните житейски
условия към по-лошо или по-добро....”
„Преди да направиш
каквото и да било, трябва да почакаш докато Господ ти даде сили за това.
Например, ако имаме желание да заминем на Света гора, но нямаме сили за тази
крачка, то дори и да го направим, няма да получим никаква полза от това.”
„Ако Бог очаква нещо
от нас, Той ни дава енергия, и благодат, и сила да го извършим.”
За семейния
живот
За избора на спътник
в живота старецът казваше:”За да направиш избор, трябва молитва. За да направиш
правилния избор и за да ти даде Бог подходящия човек, е нужна силна молитва.”
„Майчиното
благословение и молитва играе огромна роля в живота на детето, доколкото
обикновено майката се моли с болка. А молитвата, извършвана с болка, има
особена сила.”
„Огромно значение има
това дали в детето тече кръвта на молещи се родители и дали майката се е
молила, докато детето е било още в утробата й.”
„Когато хората
встъпват в брак и Бог им дарува деца, те са длъжни да прославят Бога. Ако Бог
не дава деца, те са длъжни да приемат този факт с мир и да не се потискат.”
За храната
„Храната дава енергия
на тялото. Ние се нуждаем от нея, за да се трудим и да имаме сили за молитва. В
молещия се енергията от храната се преобразува в духовна енергия. В тези, които
се молят малко, излишната енергия от храната се преобразува в страст и
чревоугодие.”
За общуването с другите
„Ако някой се
изкушава от общението с нас, по-добре да стоим далеч от такива.”
„Дързостта често
става изгарящ огън. Затова ни е нужна простота, а не дързост.”
„Ако искаш да погубиш
някого, кажи му, че има прекрасен глас или похвали някоя негова добродетел.”
„Дори и на
съвършените вреди да чуват похвали.”
„Трябва да уважаваме
свободата на другия човек. Това, което се прави по принуда, няма да пребъде
нито във времето, нито във вечността.”
За Божията благодат
„Когато при нас идва
Божията благодат, ние още тук живеем в измерението на вечността.”
„Най-главното в
духовния живот е да се стремим да получим благодатта на Светия Дух. Тя ще
измени нашия живот (преди всичко вътрешно, а не външно). Ще живеем в същия дом,
в същата обстановка и със същите хора, но животът ни вече ще бъде друг. Но това
е възможно само при определени условия: ако намираме време да се молим
пламенно, със сълзи на очи. От сутринта да измолваме Божието благословение, за
да може това молитвено настроение да определя целия ни ден.”
„Животът без Христос
е безвкусен, тъжен и безпросветен.”
За молитвата
„Ще успеем да
заобичаме другите чрез молитвата за тях. За да разберем от какво живее другият
човек, трябва да се молим за него от цялото си сърце. Тогава ще можем да видим
и неговите нужди, търсейки начин да ги облекчим.”
„Помислите, идващи по
време на молитва, показват най-силните страсти, на които сме подвластни. След
това ни предстои подвиг и решителна борба за изцеление от тези страсти. Преди
всичко за това ни е нужно да се изповядваме на духовника си и да търсим
наставления. Така молитвата ни показва нашите страсти, а покаянието по благодат
ги изцелява.”
Един брат се оплакал
на стареца, че трудно разбира книгите на светите отци. Старецът му отговорил:
„Когато четем съчинение на някой свети отец, трябва да се молим на този свети
отец, за да разберем словото му така, както го е разбирал самият негов автор.”
За мира в
сърцето
„По-добре да
предпочетеш малък духовен труд, но с мир в сърцето, отколкото да се стремиш към
много и да изгубиш мира в сърцето си.”
„По-добре да бъдем на
по-ниско духовно ниво, но с мир в душата, отколкото на по-високо с тревоги.”
„Простите хора се
умиляват от малкото и това им дава сили. Но те също така и се жалват и роптаят
за дреболии и лесно се изтощават от това.”
За
многословието
„Светите отци не са
търсили много думи. Получили едното духовно слово, те се оттегляли в пустинята
и живели много години, хранейки се с това слово и стараейки се да го
изпълняват. А ние говорим и чуваме много думи, но нищо не правим, за да ги
изпълним. Многословието води до духовен упадък.”
„Говорейки за нещата,
които не познаваме лично и които превъзхождат нашия разум, ние въздигаме пред
себе си непреодолима стена, която не ни позволява след това да преживеем това
опитно.”
За духовното
рождение и смърт
„Духовното рождение
на човека разтърсва целия свят, подобно на това как се разтърсва всичко
наоколо, когато самолетът преодолява звуковата бариера.”
„Човекът, който търси
Бога, след упокоението и изхода от своята физическа телесна обвивка, подобно на
изстрелването на космически кораб, ще излети с мощен порив към Бога. Ако човек
постоянно се стреми към Бога, то и след смъртта като ракета ще се понесе към
Бога.”
„Увлечена от любовта
си към Бога, напуснала тялото, душата ще тръгне към Бога или точно обратното –
отблъсквайки се от Бога, ще тръгне към „външната тъмнина” – към безкрайните
терзания на противоположното на любовта състояние.”
„Четох за един
нещастен случай в авиационен завод. Един инженер изпитвал работата на реактивен
мотор. Движейки се кръгообразно около пуснатата машина, той по невнимание
попаднал във въздушния поток, който го засмукал и откъсвайки го от земята, го
побесъл към мощния двигател. Асистентът на инженера, виждайки тази сцена,
веднага спрял мотора. Побягвайки към падналия на пода колега, той го открил
мъртъв.
Търсещият молитвата
също може да бъде засмукан от нейния стремеж и да се окаже откъснат от този
мир. Възвръщайки се, той също става „мъртъв” за страстните интереси и
материални придобивки: той няма да търси никаква кариера; той не се огорчава
много, когато го отхвърлят; и не се гордее, когато го хвалят; той забравя
миналото, не е привързан към настоящето, не се тревожи за земното бъдеще.
Новият живот, изпълнен със Светлината, открила се на него и в него; детските
развлечение, които занимават огромно множество хора, престават да го
интересуват.”
Превод: Биляна Гълъбова
По материали на http://www.pravoslavie.ru