На 18-ти септември Св. Синод на БПЦ-БП излезе с извънредно становище
относно нарасналата бежанска криза, която засегна и България. В своето
становище синодалните митрополити заявиха, че повече бежанци България не бива
да приема, за да не се застраши вътрешният мир в страната. Позицията на Св. Синод
намери и място във всяка една телевизия, вестник и радио. Коментиращите този
проблем остро критикуваха, а и сега критикуват позицията на Синода, определяйки я като нехуманна, нехриситянска и противна на човешкото милосърдие. За
бежанците, Църквата и реакциите потърсихме мнението на свещеник Стоян Бербатов от
Благоевград.
Отец, бежанската криза в Европа се увеличава, респективно в страната ни
също се увеличава напрежението. Църквата бе упреквана, че не взима отношение по въпроса, а сега пак пак упреквана, но този път заради
позицията си. На какво се дължи това, според вас?
- Негативното медийното отразяване на църковната
проблематика в голяма част от новинарския поток е факт. Дали това е плод на умишлени
действия или е някаква мода не е толкова важно. Честно е да кажем, че Църквата като обект на медиен интерес и
участник в обществените процеси сигурно дава повод за такава реакция. БПЦ няма
официална медийна политика, съответно няма и активно медийно присъствие. Няма
информационен център, говорител, анализатори, които да излагат аргументирано
официалните позиции. Не е сериозно да се надяваме, че от официализираните становища
и стандартните послания хората могат да разберат нашата позиция. В този момент
на БПЦ й е необходимо едно агресивно медийно присъствие, което да се осъществи
от знаещи и можещи да излагат релевантни християнски позиции хора. Но точно тук
се сблъскваме с основния проблем – Св. Синод няма никаква кадрова политика в
сферата на медийните дела. А както знаем и самите митрополити рядко изказват
мнение по актуални въпроси. Така че ще бъдем упреквани за много неща докато не
решим този въпрос.
Как трябва да се постъпи по християнски с прииждащите хора от страните с
война?
- Мисля, че не трябва да
спекулираме с религиозни чувства в този момент. Какво значи по християнски? Да
не би по хиндуистки например да не трябва да се помага на хората в беда. Ще
постъпим по човешки.
Какво всъщност се казва в становището на Св. Синод?
- Има много интерпретации на
това становище. Както се казва от Осанна! до Разпни го! Моето мнение е, че това
е един балансиран документ, който изразява една ясна, открита и честна позиция.
Ние не можем да си заровим главите в пясъка и да не виждаме, че близо до нас се
води война, която застрашава реално нашата сигурност. И в становището много
точно се акцентира върху това – че ако не се положат усилия за спиране на
войната, никога няма да могат да се вземат адекватни решения. Ясно е, че
спорният момент в това становище е мнението на Св. Синод по въпроса за
бежанците. Аз категорично подкрепям това становище и дори считам, че то е
твърде меко. Трябва да си много наивен, за да не видиш, че в целия този
бежански хаос има нещо много организирано и целенасочено и това нещо не е как
физически да се оцелее. Става въпрос за някакви политико – икономически
проекти, може би се тестват някои системи за сигурност. Звучи конспиративно, но
фактите говорят в тази посока. А иначе спекулациите относно „антиевангелския“
дух на становището не спират. Кой ли не се пробва да се покаже по-голям
филантроп от всички нас. Какви ли не хули и обиди по адрес на патриарха и митрополитите.
Гъделичкат се народните емоции с демагогия и злоупотреба с евангелски цитати.
Но за разсъдливост, отговорност, трезвоумие не се сещат. Нали освен обичащи
ближния и враговете си трябва да сме и хитри като змии и незлобиви като гълъби.
Какво означава да обичаш ближния си? Само да го нахраниш и облечеш? Не означава
ли да го насочиш и към истинския път в живота? Е, тогава защо никой не
призовава здравите и силни мъже (преобладаващата част от бежанците) да се
върнат и да се бият за родината си?
Защо толкова малко хора подкрепиха позицията на синодалните митрополити?
- Напротив, в електронните медии, в които се публикува
становището, за първи път аз виждам повече положителни, отколкото отрицателни
коментари за едно църковно събитие. Т. е. обикновения човек го подкрепя. Да, повечето
публицистични анализи, са негативни. Това, мисля е плод на либералстващата
идеология, която по принцип е негативно настроена спрямо Църквата. Лошото в
случая е, че ние християните се противопоставяме и дори се обиждаме един
другиго въз основа на това какво ни е отношението към становището. В тази
връзка бих направил едно предложение. Когато Св. Синод трябва да се произнесе
по някой актуален въпрос, нека си направи едно проучване какви са настроенията
на живеещите в Църквата хора, на свещениците, монасите, миряните. Защото и в
този случай останаха съмнения относно съборния произход на този документ,
което, разбира се, не намалява неговата стойност.
Какво се случва по енориите в малките населени места, във вашата енория
например как обикновения християнин реагира на нарастващия проблем?
- Нашата енория и нашето
населено място съвсем не са малкиJ. Тревога, това е,
което споделят и черкуващия се християнин и тези, които наричаме номинални
християни (а те всъщност са може би повече християни от нас). Трудно е да се
каже как бихме реагирали ако и през Благоевград започнат да минават мигранти.
Сложен въпрос. Никой не трябва да се заблуждава, че срещата с поток от бежанци
няма да предизвика у него стрес. Но, дерзайте. Днес четох за отец Стратис,
който е помагал на хиляди бежанци на о. Лесбос. Дай Боже всекиму такава любов!
Със свещеник Стоян Бербатов разговаря Ангел Карадаков.
Визитка:
Отец Стоян Бербатов е роден през 1969 г. в Петрич. Ръкоположен е за свещеник през 1997 г. от Неврокопски митрополит Натанаил. С презвитера Екатерина имат три деца – Мелания, Киприан и Климент. От 2001 г. отец Стоян служи в храм „Св. Архангел Михаил”, в квартал Еленово, Благоевград.
