Св. Йоан е живял преди повече от
хиляда години, а думите му от неговия завет стоят толкова актуално и сега, че чак стряскат.
Отправени към монасите, думите се насочват и към всички
християни. Явно завета на Св. Йоан, днес,
е останал адресиран само към миряните, към християните, защото ако беше и към
монасите, то нямаше да сме свидетели на това, което става и ще става. Но... стига!
Днес е празник и не бива да влизаме в злободневни коментари за чаршафи, бельо и аперитив.
Днес и празник и не бива да се вглеждаме в чинията на ближния, пък ако ще и
този ближен да е първойерархът ни.
Когато отишъл цар Петър да се срещне със Св.
Йоан, той отказал да го види, не счел, че е полезно нито за него нито за царя.
Получил в дар много злато, но го върнал. Задържал само плодовете, за да може
да се храни. Та за какво му е злато на монах!? За какво са му почести!? За
какво са му скъпоценности!?
Дали ако Св. Йоан беше жив днес и би
сторил това, което сторил при срещата с цар Петър, дали нямаше да бъде обвинен в
рекламна кампания? Дали нямаше да го обвиняват, че е задържал плодовете, за да
си чревоугоди? Дали нямаше да го обвинят, че е приел пари в пликчета, както
обвиниха Патриарх Неофит?
Може би...
Св. Йоан не послужи на човеците,
освен със своя пример, който вярвам, че е много по-голяма услуга от това някой
висшестоящ да бъде окичван с медали и почести. Изобщо за какво са му на някой медали?
Св. Йоан даде своя завет на всички, които ще бъдат негови
последователи и верни в Христа чада, за да няма погубени и заслепени. Подари ни думите си, за да можем да пребиваваме и ние при и с Господа. Единствено се иска да го послушаме и да изпълним, това що ни заръча.
Честит празник!
Автор: Ангел Карадаков
