Благодаря Ти, Боже мой!

Баба ми от страна на баща ми през целия си живот остана една простодушна селянка от Сирия, която нито можеше да пише, нито да чете. Обаче беше искрено вярваща. Каквото и да правеше, името Божие винаги стоеше на устата й. Но не казваше само името Му. Поне по сто пъти на ден повтаряше: „Благодаря Ти, Боже мой!“. И не само когато се случваха хубави неща. Дори и супата да започне да прелива, когато кипне, пак казваше „Благодаря Ти, Боже мой. Благодаря Ти. Благодаря Ти, Боже мой!“.

Попитах я веднъж защо благодари на Бог за нещо лошо. Усмихна се и ми каза, че ако нещо лошо се случи, то се е случило, защото ни се е изгубила съвестта спрямо Бога. 
В онези времена смятах това за нещо много странно, дори да настояваше и аз да го правя. Веднъж си ожулих коляното и тя ми каза: „Кажи благодаря Ти, Боже мой!“ По някакъв странен начин тези думи имаха резултат и почувствах коляното си по-добре. Когато навърших пет, започнах да ходя на училище. Понеже бях цветнокож, русичките и синеоки деца често ми се подиграваха. Бях мургав и заради това прякорът ми беше „негъра“. Намразих училището и помолих родителите си да не ме задължават да ходя. 

Те се чувстваха зле заради мен, но не можеха да ме пазят винаги. Тогава моята баба дочу какво ми се случва и ми каза, че е трябвало да казвам „Благодаря Ти, Боже мой!“ винаги, щом ги чуя да ми се подиграват. В този момент си помислих, че това е най-безсмисленото нещо, което някога съм чувал. Няколко дни по-късно, когато една цяла банда деца започна да ми вика: „Негър, негър, негър“, нещо се случи. Сдържах сълзите си, като напрегнах цялото си същество, за да не приличам на някой сополанко и да не им позволявам да ме видят да плача. Но не можех. Сълзите така или иначе щяха да се излеят. Тогава си спомних думите на своята баба: „Благодаря ти, Боже мой!“ Започнах да ги повтарям тихичко в себе си. „Благодаря Ти, Боже мой! Благодаря Ти, Боже мой!“.

И това помогна! Не знам как точно се случи, но сълзите изчезнаха. Внезапно спря да ме вълнува какво мислят другите за мене. Вероятно нещата се случиха така, защото и аз вече имах приятел -  Бога.

Всичко това се случи преди много години. Станах успешен сценограф. Пътувам из целия свят и се срещам със стотици удивителни хора. Животът ми е по-хубав, отколкото някога съм си го представял. И през целия си живот винаги казвам: „Благодаря Ти, Боже мой!“. Понякога го казвам по сто пъти на ден, точно както правеше любимата ми баба. И сега изпитвам нуждата да кажа: „Благодаря Ти, Боже мой! Благодаря Ти, Боже мой!“.

Мъри Салем, американски актьор и сценограф. 

източник: ΙΝΑΚ

превод от гръцки: Асен Андонов