С упоритото ѝ търсене и с
отричане от собствената воля, защото и Господ се е отрекъл от Себе Си и е
оказал абсолютно послушание на Отца.
Бог не е подвластен нито на
страсти, нито на грешки, нито пък Го движи някакъв скрит умисъл, защото Той е
всемогъщ. Знаейки всичко, преди то да стане, Той безпогрешно открива волята Си
- частично или в пълнота, -
изхождайки от възникващата необходимост и имайки предвид поддържането на
битието и безопасността на творението.
Под влияние на
несъвършенството на преходното, подложено на изменение, естество, творенията
влизат в противоречие с Божествената воля поради това, че тя често не се
съгласува с техните интереси и цели. Като производно на Първопричината, тварите
сами по себе си, извън Твореца, не могат да достигнат по-добро, по-съвършено състояние. Този въплътен на дело
Промисъл е съвършен по природата си, понеже изхожда от всесъвършения Бог и с други думи се нарича
Божия воля.
Поради тлението и изменението, на които сме се подложили, Божията воля,
намираща се в сферата на домостроителството, е станала подвижна, и може да се
променя, но да се отменя е невъзможно, а само да се преобразува - което се и
случва - заради нашата немощ, докато не дойдем в състояние на равновесие.
По отношение на разумната ни природа, на Божията воля е угодно да се спасят всички човеци и да достигнат до
познание на истината (1 Тим. 2:4). Обаче равнодушието или слабостта, или
слабоумието на човека заставя Божията воля да променя намеренията си по
отношение на нас, което привежда неопитните и незнаещите в неудоволствие и
униние. Знаейки, че Божията воля е безгрешна, ние не бива да изпитваме
неудоволствие или да роптаем и да отстъпваме, но да признаваме прегрешенията си
и с вяра да се подчиняваме на Промисъла.
Ако ни една йота, или една чертица
от закона няма да премине (Мат.
5:18) и ако нам и космите на главата са
всички преброени (Мат. 10:30), какво право имаме да се жалваме от
смущенията, които ни се случват в това жалко състояние? Както
описва това апостол Павел:
Толкова ли сте неразумни?
След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
(Гал. 3:3). Ние виждаме само дотолкова, доколкото зрението ни позволява, планираме и взимаме всички решения на
основата на собствените си съждения и заключения.
Не както Бог. Той, Промишляващият за всички твари, не отменя Своите
решения, но изменя начина на действие на отделните съставни части и даже на
отделните хора, за да устрои всичко с най-голяма полза за нас.
Познаването на Божията воля зависи в значителна степен от нашите лични
усилия при търсенето ѝ, от това, доколко сме се отрекли от своята несъвършена и
страстна воля и доколко следваме Църковния съвет попитай баща си - и той ще ти обади, старците си - и те ще ти кажат (Втор.
32:7).
Чистата съвест и решимостта да се спази с най-голяма точност това, което
сме обещали на Бога, тъй като нищо не се изплъзва от Изпитващият сърца и утроби (вж. Пс. 7:10), ни дават
възможност често да узнаваме Божията воля, тъй като и в двата случая ние се
приближаваме до милостта Божия. Ако в човека наистина има страх Божий,
състрадание, милосърдие, с една дума - всичко, което е приятно на Бога, тогава
Той не скрива волята Си от тези, които живеят с любов, защото и Той Сам е
Любов.
Добре би било, ако човек
избягва да моли Бога да му открие волята Си по груб и чувствен начин, както за
съжаление постъпват някои, защото поради гордостта си можем лесно да се
съблазним и да повярваме на информацията, която ни дава сатаната.
Старецът Йосиф Ватопедски
Из „Атонски беседи”
издание на Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”
