Ще ви разкажа една история. Веднъж,
преди много години, в единадесет часа вечерта ми позвъни нашият митрополит и ми
каза: "Отче, надявам се, че не съм Ви събудил?"
Разбира се, че ме беше събудил. И
продължи нататък: "Позвъниха ми от болницата. Трябва веднага да отидете
там и да причастите един умиращ."
Аз се приготвих, качих се на метрото и
се отправих към Бронкс, който се намира приблизително на двадесет километра от
нашия манастир. Пристигнах в болницата, дадох на един умиращ Светите Дарове и
когато отново се качих на метрото, беше вече един часа след полунощ. Много
дълго чаках, а когато влакът дойде, във вагона нямаше никой. Бронкс е много
беден и опасен район. След няколко спирки влезе някакъв човек, застана в другия
край на вагона и започна втренчено да ме разглежда. Имаше вид на опасен човек и когато вратите се затвориха и вагонът се задвижи, той започна да се
приближава към моята страна. Първата ми мисъл беше: "Ето, моят час
дойде." Мъжът се приближи, наведе се над мен и проговори:
- Кой си ти? Защо си облечен така?
Отговорих му, че съм свещеник.
- Какъв свещеник? - продължи той.
- Православен - отговорих аз.
Носех със себе си чанта, в която имаше
епитрахил, требник и всичко, което ми беше необходимо за служба. Кимайки към
чантата, човекът ме попита:
- А какво има в тази чанта?
- Това, за което си мислиш - отвърнах
аз.
- Тоест?
- Празна е.
Мъжът се засмя и каза:
- Не се ли боиш от мен?
- Не, не се боя.
Той седна и започна да ми разказва:
- Знаеш ли, някога бях католик, но във
всички тези неща вече не вярвам.
- В какви неща? - попитах го аз.
- Един свещеник ни разказваше, че може
да промени хляба и виното в Тяло и Кръв. Ти наистина ли вярваш в това? - отвърна
той.
- Разбира се, че вярвам - отговорих.
- Тогава твоите енориаши не вярват в
това.
- Разбира се, че вярват!
А той ме погледна и каза:
- Те никога ли не се прибират вкъщи?
Но аз не разбрах въпроса му.
- Какъв си ти? Разбира се, че си отиват
вкъщи!
Човекът махна с ръка, хвърли ми
насмешлив поглед и каза уверено:
- Не, те не вярват в това. Ако аз
вярвах, че Иисус Христос, Сам, е бил на този олтар, в тази църква, аз никога не
бих се върнал вкъщи. Защо ми е изобщо да ходя някъде? И те не вярват, и ти,
отче, също не вярваш.
Това беше една от най-хубавите
проповеди, които някога бях слушал. И аз сега ви казвам, сестри мои: вие не
вярвате, че Христос е тук. Вие не вярвате, че Той е в нас, че Той е във вашата
сестра, иначе вие никога няма да сте такива, каквито сте сега. Защото точно
вие, а не някакви други хора там, на улицата, се отричате от Христа. Със самия
свой живот вие говорите един на друг и на всички хора: Той не съществува.
Христос каза: " който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека
от него пред Моя Отец Небесен." /Мат. 10:33/ Не говори ли земята под нозете ни? Кога ще се променим? Какво чакате -
мълния от небето ли? Веднъж казах това на проповед, и внезапно мълния
наистина удари църквата... И досега никой от хората, които бяха в храма, не е
забравил това, което казах тогава. Жалко, че не мога, макар и понякога, да
повторя тази проповед... Жалко, че не може това пак да се повтори...
Схиархимандрит Йоан Пар
Превод от руски: Ренета Трифонова
Източник: smisl-zhizni.ru
