Невидимият подбудител на тщеславните помисли у
нас е изобретателят на гордостта, нашият заклет враг – дяволът. Той внушава на низкопоклонните
ласкатели да гъделичкат с приятни похвали слуха на тщеславните души, било за да
се домогнат сами до някои облаги, било за да напакостят на суетните славолюбци.
Но има и ласкания, които произлизат от добри и любящи, но непросветени сърца. Един
истински и просветен християнин, който знае какви опустошения може да причини в
славолюбивата душа само една похвала, никога не би си позволил да ласкае и подбужда
към тщеславие. Ние се ласкаем често един друг, било защото желаем да станем приятни
някому, било от суетното желание сами да получим в отговор похвала за себе си, било
защото не разбираме тънкостите на духовния живот и опасностите от тщеславието.
“Господ често скрива от нашите очи и тия
добродетели, които ние вече сме придобили; а ласкателят, по-право – прелъстителят,
чрез похвалата, която ни отправя, отваря нашите очи. А когато те се отворят,
цялото съкровище на нашите добродетели изчезва”. Тъй говори св. Йоан
Лествичник. По неговите думи “ласкателят е бесовски служител, ръководител към
гордостта, изкоренител на сърдечното умиление, погубител на добродетелите и
заблудител от истинския път”. Прав е св. прор. Исаия, който казва, че ония,
които ни облажават, ни прелъстяват (3:12 — по слав. превод).
Но как да се борим с това
тщеславие, което тъй леко възниква в душите ни, и което тъй много услажда
суетните ни сърца? Когато чуем похвала, трябва да си спомним, по съвета на св.
Отци, нашите беззакония и грехове, и веднага ще ни смири съзнанието ни, че
хората ни хвалят, защото не ни познават във всичката наша душевна окаяност.
Тогава дори може да се яви у нас спасителното чувство, че ние заслужаваме не
похвали, а укори, наказания и посрама. Много бързо прогонва тщеславните
настроения от душата мисълта за Страшния Божий съд, на който ще се открият
всички наши тайни дела и ще се осъдят всички наши срамни грехове. Страхът Божий
е най-силният враг на тщеславието.
Ако пък тщеславието се поражда у нас не вследствие
на похвалите, идещи отвън, ако то блика само от дълбините на нашето покварено сърце
и ни шепне с ласкателния си глас: “Виж, колко умно постъпи! Виж, колко добър се
показа! Виж колко мъдро приказва!” Тогава, по съвета на епископ Теофан Затворник,
трябва веднага да се заемем с борба срещу това възникващо в душата тщеславно чувство.
“Борете се и ще победите!”, казва той. “Първото, което трябва да се направи, то
е да съзнаете и почувствувате, че тоя помисъл (т. е. тщеславният) е враг (на душата).
Затова, щом се появи той, побързайте да извикате това съзнание и това чувство. То
непременно ще изпита неприязън към този помисъл, и тази неприязненост ще го отблъсне.
Да почувствува човек неприязън към тщеславния помисъл е все едно да удари силно
някого в гърдите. Който така силно е блъснат в гърдите, пада на земята; а помисълът,
поразен от неприязънта, бяга навън от душата”.
Освен това трезвото осъзнаване, какво представляваме
ние от себе си, колко малко сме извършили и колко много още ни предстои да постигаме,
може да ни смири и отрезви. “Ако направиш нещо добро, съветва св. Димитрий Ростовски,
пази се от самохвалство! Щом се похвалиш, всичко онова, което си придобил чрез труда
си, внезапно ще изгубиш чрез тщеславието и ще те остави Божията благодат. Защото
от хвалбата се поражда себепревъзнасяне, от себепревъзнасянето – падение, а от падението
– богоотлъчване”. Затуй по-добре е дори нищо преславно да не извършиш в света, отколкото
чрез извършването му да се превъзнесеш. “По-добър е смиреният грешник пред Бога,
отколкото горделивият праведник”. Премъдрият Соломон казва: “Всеки горделив по сърце
е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан” (Притч.
16:5).
Тщеславието се прогонва от истинското и
дълбоко себепознание. Защо се хвалим ние обикновено? Затуй, защото се
сравняваме с по-нискостоящите от нас. Но ако се съпоставим с по-високостоящите,
колко по-несръчни, по-лоши, по-неразсъдливи и по-глупави ще се окажем от тях! И
тогава ще се пресече у нас поводът към суеславие. Ако ние поразмислим, дали
вършим всичко онова, което сме длъжни да извършим, и дали онова малко добро, което
сме извършили, сме го извършили както трябва, ще се убедим, че и тук няма да
намерим никаква основа за нашето тщеславие. Св. Димитрий Ростовски прекрасно
казва: “Някои извършиха много добродетели, раздадоха имота си, оставиха
богатства, направиха преславни неща, просветиха света, умъдриха човеците,
спасиха много души и пак не се похвалиха. А ти, без да си извършил нещо добро,
без да си направил някое богоугодно дело, за нищо и никакво безумно се хвалиш.
Не се хвали прочее сам ти, но гледай дали Бог ще те похвали. Защото ако
направиш нещо добро, и без твоята хвалба Бог ще го узнае. И ако е Нему угодно,
и без да искаш ти, Той ще те прослави... Той няма да остави ни едного без
голямо възмездие”. На друго място св. Димитрий чудесно изразява същата мисъл: “Ако
сам хвалиш себе си, всички ще почнат да те презират. А ако не се хвалиш сам,
Бог и всички човеци ще те похвалят. Ако мълчиш за себе си, Бог ще заговори за
тебе. Ако пък сам се величаеш, Бог ще замлъкне за тебе и ще те отхвърли”
Св. пророк и цар Давид е изрекъл чрез Светия Дух
чудни думи, които трябва да помнят и често да повтарят всички, които искат да се
избавят от тщеславието. Той казва в молитвен унес: “Не нам, Господи, не нам, а на
Твоето име дай слава!” (Пс. 113:9). И Сам Спасителят ни е научил как да лекуваме
болестта на славолюбието. “Кога изпълните всичко, вам заповядано, казвайте: ние
сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10).
Колко отдълбоко е пресечен тук коренът на тщеславието с думите: “кога изпълните
всичко”! Кой от нас може да се похвали, че е изпълнил всичко? Никой! Все в нещо,
дори в много нещо куцаме. И ако е забранено и осъдено тщеславието дори и тогава,
когато всичко сме извършили, колко по-осъдително е то, когато се поражда от нещо
дребно: от туй, че сме казали много остроумна шега, от туй, че хубаво сме пели,
или от това, че дрехата ни е ушита много добре и че добре ни стои!
Погледнато трезво и дълбоко, човек няма основание
с нищо да се хвали, защото той няма нищо свое; всичко му е дадено. Само греховете
са негови, защото са извършени от него самия без ничия чужда помощ. Не може да се
каже същото и за добродетелите. Защото всяко истинско добро, което е угодно Богу,
се извършва с Божията помощ, с подкрепата на благодатта, която ни се дава в тайнството
св. Кръщение. “Без Мене, казва Спасителят, не можете да вършите нищо” (Иоан.
15:5). Колко е дълбоко християнското Откровение! То единствено ни учи, че ние нямаме
право да се превъзнасяме с добродетелите си, защото всички те са постигнати, наистина,
не без участие на свободната човешка воля, но със силната подкрепа на Божията благодат.
Без тая благодат всичките най-големи усилия на нашата свободна воля не биха ни изкачили
до върха на съвършенството, на който са се издигали светците. С това тяхно християнско
съзнание, което св. ап.Павел класически изразява в думите: “С благодатта на Бога
съм това, което съм” (1 Кор. 15:10), се обяснява странният парадокс, че те, които
най-много са имали с какво да се похвалят, които са достигнали пълна добродетелност,
които дори и чудеса са правели, са се смятали за грешни и недостойни Божии раби.
Всяко добро, което те са съзирали у себе си, съвършено правилно те са отнасяли към
Божията благост и помощ.
“Срамно е да се превъзнасяш с чужди
украшения”, говори премъдро св. Йоан Лествичник. “А крайно безумно е да се
гордееш с Божиите дарования. Всички заслуги, що имаш, не са твои, а са ти
дадени от Бога, както и самото ти битие. Които добродетели ти си могъл да
постигнеш без помощта на разума, те само са твои; защото и самият разум ти е
даден от Бога. Каквито подвизи ти си могъл да извършиш без помощта на твоето
тяло, те само са дело на твоето старание; защото и самото твое тяло не е твое,
а Божие творение. Не се надявай на своите дарования, докато не чуеш от съдията
последното решение за тебе, особено като гледаш в Евангелието примера с този,
който дори в сватбения дом е бил, но после бил свързан за ръцете и нозете и
хвърлен във външната тъмнина. Не възнасяй високо към облаците главата си,
бидейки създаден от земя. Понеже някои, които са били святи и безтелесни, са
били сринати от небето”.
По свидетелството на св. Отци, от тщеславието
не са били пощадени и велики Божии угодници. Св. Йоан Лествичник ни разказва за
духовното видение на един прозорлив и свят мъж, в което е описана с чудна психологическа
вярност както тънката хитрост на тщеславните изкушения, тъй и мъдрата бдителност
на борещите се с тщеславието подвижници.
“Един от прозорливите видял веднъж
едно тайнствено зрелище, повествува св. Йоан Лествичник, и го разказа на мене. Като
седях веднъж, говореше той, в братското събрание, дойдоха при мене два зли духа
– духът на тщеславието и духът на гордостта и седнаха от двете ми страни. Първият
от тях ме подбутваше по хълбока с пръста на тщеславието и ме караше да разкажа пред
братята или за някое свое видение, или за някой свой подвиг, който уж съм вършел,
когато съм бил в пустинята. Когато аз го отпъдих от себе си, като му рекох: “Да
бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло”
(Пс.39:15), веднага седящият от лявата ми страна дух започна да ми шепне на ухото:
“Прекрасно, прекрасно постъпи ти! И велика похвала заслужаваш за това, че победи
моя безсрамен баща – духа на тщеславието”. А аз се обърнах и към него и му казах
ония думи, които следват непосредствено подир казания от мене стих от псалтира:
“Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят : “добре, добре!” (Пс.39:16).
Ето как са се борили св. Отци с тщеславието. Със своите наставления и примери те
ни поучават, как трябва и ние да се борим с тази опасна слабост на нашия дух, за
да се освободим, докле е време, от началната степен на гибелната гордост. Защото,
ако тщеславието не бъде изкоренено от душите ни, то като плевел бързо ще порасне,
ще заглуши всичко свято и добро и ще мине в по-горен стадий на развитие, ще застарее,
ще стане навик и, родило плодовете на гибелта, ще се превърне в наша горка и вечна
съдба.
Из "Гордост и смирение" от архим. Серафим (Алексиев)
източник: pravoslavie.domainbg.com
