В името на Отца и Сина и Св. Дух.
Братя и сестри,
Днес честваме паметта на великия пророк и вестител на Божието слово Илия, за неговия живот можем да прочетем в страниците на Библията, но има нещо по-впечатляващо в неговия живот, защото чисто схематично живота не му се различава много много, от този на останалите Евреи по това време. Но, за да можем по-обстойно за поговорим за живота на пророка Божи Илия то трябва да се пренесем доста хилядолетия на зад.
Юдея е разделена на две на северно и южно Царство, северното има за столица Самария, а южното Йерусалим там, където е и храма на Бога. В северното Царство хората се поколебават и падат в служение на идолите, повлияни от своите съседи езичници започват да служат на ръкотворните идоли. Пророк Илия получава от Бога наредба да отиде и да проповядва на народа, че истинският Бог е този, който е почитан в Йерусалим, този, когото великите царе Саул, Давид и Соломон славеха, че истинският Бог е този, с който лично разговаряха и Авраам и Моисей. Послушен на Божията наредба Илия отива в северното Царство и започва да увещава тамошния народ, но бива заплашен с убиване. Но знайно е, че велик е Бог и чудни са Неговите дела, а и нямаме достатъчно думи да възпеем неговите чудеса, та Бог така прави, че спира да вали дъжд дълго време на тамошната земя, а Илия бива запазян от Бога и той за миг не усеща загуба.
Ето ни толкова хиляди години след Св. Илия, но нещата изглеждат същите, днес не само Израил е богоизбран народ, с идването на Спасителя всички повярвали станаха Богоизбран народ - царствено свещенство. Днес явно идолослужение по нашата земя няма, но има такова прикрито, защото всеки от нас живее със своите си грехове, страхове и добродетели, живее си със своите малки идолчета, на които постоянно отдава чест, отдава слава. Някой ще попита какви са тия малки идолчета? Например много често по телевизията чуваме, че едикой си спортист прави някакъв ритуал преди да излезе на ринга да се бие или на спортното игрище да тича, прескачат конци, връзват възли, а цвета... Цвета е от огромно значение, бял, за еди си какво, червен за лоши очи, син , черен, лилав, сив и още и още. Рядко се чуват такива, които казват, че преди да излязат да се състезават топло се молят на Бога, който дава на всички всичко.
Днес, когато честваме паметта на великия пророк Илия да се замислим. Не се ли покланяме и ние да идоли, па макар и вътрешни, тайни. Не се ли отдалечаваме и ние от Бога стоейки в диво идолослужение на самите себе си. Трябва да направляваме живота си по Християнски, живеем с Христос. Защото не в червения конец, и не в синьото око закачено на врата е Христос, а Той е в сърцето на всекиго от нас и чака, чака да Го потърсим, да откликнем на Неговата тиха и скромна покана: Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя.
Братя и сестри,
Нека точно на днешния ден да се притечем към Христа, да заживеем с Него, и само на Него да се надяваме, на Него да се уповаваме, а не на временни и тварни малки идолчета, на които постоянно служим, и чрез, които пренебрегваме Бога и Неговото спасително слово, онова слово, което Св. Илия пламенно проповядва, и макар, че имаше заплахи, макар, че го гониха и оплюваха, той не се отказа, но и знаете ли Бог също не го остави, а точно обратното, когато нямаше никъде вода Ангел Господен му носеше вода, и когато нямаше храна пак същия този Ангел му носеше. И Св. Илия за миг не се почувства изоставен.
Отново трябва да си припомним думите на една молитва: Дивен е Бог в Своите дела и нямаме достатъчно думи да възпеем Неговите чудеса. Амин.
